Много от арабските държави са по-благоразположени към Израел, отколкото официално си признават. А от тях до голяма степен ще зависи и успехът на близкоизточния план на Доналд Тръмп.

Мирният план на Тръмп за Близкия изток разпали страстите в Арабския свят. Американският президент анонсира нова стратегия за помиряване на израелците и палестинците. На обвиненията, че планът му ще облагодетелства само Израел, той отговори, че има подкрепата на много арабски държави. Отношенията на отделните държави от региона с Израел са твърде различни. Някои от тях претърпяха сериозни промени в последните години.

Саудитска Арабия

Саудитска Арабия и Израел не поддържат официални отношения, но от 2002 година насам двете държави предприеха сериозни стъпки на сближаване. Тогава управляващият саудитски престолонаследник Абдула стартира инициатива за уреждане на конфликта между израелците и палестинците. През 2015 година представители на двете страни отново се срещнаха за разговори. Обединяват ги тревогите около иранската атомна програма, която, според Рияд и Ерусалим, изразява стремежа на Техеран за хегемония в региона. Включително и поради това саудитците от години не оказват никаква финансова подкрепа на автономните палестински власти.

Тези дни Израел предприе символична, но важна стъпка по отношение на Саудитска Арабия. Вътрешният министър Арие Дери подписа документ, който за първи пат разрешава на израелците да пътуват до Саудитска Арабия. Въпросното разрешение обаче се отпуска само в два случая: при посещения с религиозен характер или при служебни пътувания. Условието е обаче да има и покана от властите в Рияд. Независимо от всички облекчения, в понеделник (27.1) от Саудитска Арабия заявиха, че израелците продължават да не са желани посетители в кралството.

Бахрейн

Политиката на Бахрейн по отношение на Израел в общи линии следва линията на Саудитска Арабия, с която Бахрейн поддържа близки контакти. Макар да не става дума още за официални дипломатически отношения между Бахрейн и Израел, през юни 2019 година бахрейнският външен министър Халид бин Ахмед Ал Халифа заяви в интервю за вестник „Таймс ъф Израел", че страната му признава правото на съществуване на Израел: „Израел е държава в региона… и  ще си остане там, където се намира". Заявено беше още, че Бахрейн иска мирни отношения с Израел. Една година по-рано кралството дори осъди бойкота на Израел, приет от Арабската лига.

Катар

Отношенията на Израел с Катар също се подобряват. Двете държави не поддържат официални отношения, но от дълги години си сътрудничат, макар и негласно - особено, когато става дума за приемането на помощите, които емирството изпраща в Ивицата Газа. Властите в Израел ги допускат, тъй като са наясно, че лошите материални условия, в които живеят палестинците, увеличават радикалните настроения сред тях. Откакто Хамас пое властта в Ивицата Газа през 2007 година, Катар е най-важният външен източник на финансиране за автономните области. До момента емирството е инвестирало повече от 1,5 милиарда евро там. Централното ръководство на Хамас, което е изгнание, се намира в Доха. Така Катар упражнява и политическо влияние върху ръководството на Хамас.

Египет

Египет играе водеща роля в сближаването между израелци и араби. През ноември 1977 година тогавашният президент Ануар Садат заяви, че е готов да отиде до края на света и дори да посети израелския парламент, ако това ще помогне за сключването на мир в региона. Тогавашният премиер на Израел Менахем Бегин го покани в Кнесета. На 20 ноември същата година Садат произнесе реч в израелския парламент. Това бе началото на един политически процес, който доведе до израелско-палестинския мирен договор от март 1979 година, подписан при посредничеството на американския президент Джими Картър. Египетският президент Абдел Фатах Сиси сега се опитва да бъде посредник в близкоизточния конфликт. Египет и Израел са обединени от усилията да ограничат джихадистките движения и желанието на Иран за хегемония в региона.

Йордания

След подписването на мирния договор през октомври 1994 година Израел установи политически отношения с Йордания. Но и до днес двете държави така и не успяват да намерят път към истинско сближаване. Населението на Йордания, една пета от което се състои от палестински бежанци, се противопоставя остро на политиката на Израел на Западния бряг на река Йордан. Според мирния договор, йорданският крал е пазител на светите ислямски и християнски места в Ерусалим. Тази му роля често се поставя под въпрос.

Колко са охладнели отношенията между Израел и Йордания си пролича и през 2018 година, когато крал Абдула II отмени договора между двете страни от 1994, по силата на който част от йорданската територия бе прехвърлена за 25 години под аренда на Израел. Става дума за около 80 хектара земя около мястото, където река Ярмук се влива в река Йордан.Тази земя от 1994 година насам се стопанисваше от израелски фермери. В Йордания денонсирането на договора се възприема като акт, изразяващ суверенитет.

Държавите на Магреб

Връзките на Израел със Северна Африка датират от времето, когато голям брой евреи емигрираха от региона, за да се преселят в новосъздадената държава Израел. Тези хора продължават да са емоционално свързани със Северна Африка. Израел поддържа добри отношение с няколко държави от Магреб. Мароко, Мавритания и Тунис установиха дипломатически отношения със страната през 1994 година. Малко след това Израел откри свое бюро в мароканската столица Рабат. Мароко пък разкри такова в Ерусалим. Същата стъпка предприе и Тунис. Но разговорите между Израел и държавите от Магреба и до днес продължават да се водят по неофициални канали.

Сирия

Отношенията на Израел със Сирия са особено обтегнати. Особено след Шестдневната война от 1967 година, в която Израел окупира Голанските възвишения, принадлежали преди това на Сирия. От 1981 година насам ООН настоява Израел да върне окупираната територия. Израел обаче  поставя като условие за това искането за обхватен мирен договор. През март 2019 година президентът Доналд Тръмп призна Голанските възвишения за част от Израел, което породи гневни реакции в голяма част от Арабския свят.

Благословена земя, вражеска земя: 70 години Израел

Епохално събитие

• На 14 май 1948 год. министър-председателят Давид Бен Гурион обявява създаването на държавата Израел. "Еврейският народ никога не е губил надежда, никога не е замлъквала молитвата му за завръщане и свобода", казва той от трибуната на Кнесета, украсена с лика на Теодор Херцл - основателя на политическия ционизъм. Създаването на държавата Израел представлява епохално събитие за евреите в целия свят.

Международно признание за новата държава

• Миг на дипломатически триумф: Още през 1948 пред сградата на ООН в Ню Йорк е издигнато знамето на новосъздадената държава. За израелците това е още една крачка към мечтаната от тях свобода и сигурност. Тяхната държава вече притежава и международно признание.

Шест милиона жертви

• След трагедията на Холокоста евреите в цял свят приветстват създаването на държавата Израел. За тях тя се превръща в Обетована земя. По време на Втората световна война националсоциалистите избиват близо шест милиона евреи. На снимката - концлагеристи от Освиенцим след освобождаването на лагера от съветските войски на 26.1.1945 година.

"Накба" - Катастрофата на палестинците

• За палестинците денят на създаването на държавата Израел е ден на катастрофата, наричана на арабски „Накба". През 1947/1948 година 700 000 души са принудени да напуснат земите си, за да освободят място за гражданите на новата държава. Така създаването на Израел слага и началото на Близкоизточния конфликт, който остава нерешен и до днес.

Проекти за бъдещето

• Магистрала №2 свързва градовете Тел Авив и Нетаня и е свидетелство за желанието на новата държава да осигури благоденствие на своите граждани. Пътното съоръжение е открито през 1950 год. от министър-председателката Голда Мейр, която подема курс към икономическо и обществено модернизиране на страната.

Детство в кибуц

• В първите години от създаването на държавата Израел възникват многобройни кибуци – селскостопански комуни с общо имущество и равно потребление. В тях децата играят и се учат на различни умения. При основаването на държавата Израел около 8% от израелците са били членове на кибуци.

Шестдневната война от 1967 година

• Шестдневната война от 1967 година, в която Израел побеждава Египет, Йордания и Сирия, маркира първата кулминационна точка в конфликта на новата държава с арабските ѝ съседи. По време на тази война Израел поема контрола и над Източен Ерусалим, както и над Западния бряг на река Йордан – това става повод за нови военни сблъсъци в региона.

Оспорваната заселническа политика на Израел

• Заселническата политика на израелците допълнително разпалва конфликта с палестинците. Властите на палестинската автономия обвиняват Израел, че с постоянното изграждане на нови селища иска да осуети бъдещото създаване на палестинска държава. Обединените нации също осъждат заселническата политика, Израел обаче не реагира на тези критики.

Ярост и камъни

• През зимата на 1987 година палестинците започват масови протести срещу господството на Израел в окупираните територии. Протестите избухват в град Газа и постепенно обхващат Източен Ерусалим и Западния бряг на река Йордан. Въстанието продължава години и приключва през 1993-та с подписването на договорите от Осло.

Договорите от Осло

• С посредничеството на бившия американски президент Бил Клинтън през 1993 година започват мирни преговори между израелския премиер Ицхак Рабин и шефа на ООП Ясер Арафат. В резултат на това са подписани договорите от Осло, в които двете страни се признават взаимно.

Празният стол на Ицхак Рабин

• Убийството на Ицхак Рабин от радикален студент по право на 4 ноември 1995 година торпилира усилията за мир и показва колко силно е разединено израелското общество. Отчуждението между светски ориентираните и ултраортодоксалните евреи, между умерените и радикалните политически сили в страната става все по-голямо. Снимката показва тогавашния премиер Шимон Перес до празния стол на своя предшественик.

Реч на немски език пред Кнесета

• Геноцидът над евреите и до днес слага своя отпечатък над германско-израелските отношения. През февруари 2000 година бившият германски президент Йоханес Рау за първи път държи реч пред Кнесета на немски език. Това представлява огромно предизвикателство особено за потомците на жертвите. Тази реч обаче маркира и една нова фаза в сближаването на двете страни.

Израелската стена

• Израелската заселническа политика на Западния бряг на река Йордан допълнително втвърди позициите на страните в конфликта. През 2002 год. Израел започна изграждането на стена, дълга 107 километра. Съоръжението отчасти намали проявите на насилие, но не реши политическите проблеми в 70-годишния конфликт между двата народа.

Поклон пред жертвите

• Новият германски външен министър Хайко Маас продължава традицията на сближаване между народите на Израел и Германия. По време на първото му официално посещение в Израел през март 2018 година той положи венец в мемориалния комплекс „Яд Вашем“, където се почита паметта на жертвите от Холокоста.
   
• Автор: Керстен Книп