МАЕ vs. ОПЕК – помрачени петролни прогнози и опит за противодействие

През декември 2018 г. членовете на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и техните съюзници, начело с Русия, договориха колективни съкращение на добива на петрол в размер на 1,2 млн. барела на ден, изненадвайки страничните наблюдатели, които очакваха въпросното свиване да бъде ограничено в рамките на 1 млн. барела дневно. В рамките на картела редукцията на производството беше определено на 0,8 млн. барела на ден, докато партньорите на организацията се ангажираха с останалите 0,4 млн. барела.

До тази сделка се стигна, след като Иран даде своето съгласие за мерките, докато Русия се включи в първоначалните преговори като медиатор между Техеран и Рияд.

След като съкращенията влязоха в сила, в началото на 2019 г. Международната агенция по енергетика (МАЕ) предупреди, че опитите за балансиране на петролните пазари от страна на ОПЕК могат да отнемат значително време, тъй като усилията на Саудитска Арабия за свиване на производството не са подкрепени от Русия. Агенцията затвърди своята прогноза, че ръстът на търсенето на петрол през 2019 г. ще достигне 1,4 млн. барела на ден, спрямо 1,3 млн. барела на ден, регистрирани през 2018 г.

МАЕ прогнозира, че търсенето на петрол ще достигне 100,7 млн. барела на ден в глобален план, като сподели и очакванията си за средната прогноза стойност на международния бенчмарк сорт Брент – 61 долара за барел спрямо 71 долара през 2018 г.

С разрастване на икономическо-социалната криза във Венецуела МАЕ внесе тревога на петролните пазари, като предупреди, че сътресенията в южноамериканската страна имат потенциала да окажат негативно влияние върху доставките на глобалните петролни пазари, тъй като темпът на добив във Венецуела сериозно се забавя.

Петролното производство на Венецуела вече достигна своето най-ниско ниво от десетилетие насам на фона на задълбочаващата се криза, засягаща икономиката, управлението и населението на страната.

В същото време от ОПЕК посочиха в своя месечен доклад, че производството на петрол в рамките на картела отбелязва своя най-голям спад от две години насам през януари.

Докато основният играч в организацията, Саудитска Арабия, намали своя добив с повече от обещаното, изпълнението на поетите ангажименти за свиване на продукцията от всички членове на картела бяха изпълнени на 80%.

През първия месец на 2019 г. 14-те страни от групата отбелязаха спад в добива с 930 хил. барела на ден до 31,02 млн. барела дневно.

Смяна на перспективата

Към средата на февруари ОПЕК понижи прогнозата си за търсенето на петрол за цялата година, аргументирайки се с продължаващото забавяне на световната икономика на фона на търговската война между САЩ и Китай и очакванията за укрепване на ръста на добива в някои конкурентни производители на петрол.

Картелът предвиди свиване на търсенето на петрол до 30,59 млн. барела на ден. В същото време стана ясно, че производството в рамките на ОПЕК е намаляло с почти 800 хил. барела на ден до 30,81 млн. барела при търсене от 30,59 млн. барела дневно.

Помрачени перспективи

Малко след доклада на ОПЕК МАЕ оповести и своята прогноза относно търсенето на петрол през следващите няколко години. Според организацията ръстът на търсенето ще се забави до средно 1,2 млн. барела на ден, главно заради търговските сътресения в международен план. Общо за периода до 2024 г. потреблението на петрол може да нарасне със 7,1 млн. барела дневно до 106,4 млн. барела на ден в световен план.

„Продължаващите търговски спорове между водещи държави и излезлият от контрол Brexit могат да забавят темпа на растеж на световната икономика и на търсенето на петрол. Макар настроенията в момента да не вдъхват оптимизъм, все пак очакваме, че търсенето на петрол ще продължи да се засилва през идните пет години, макар и с по-сдържан темп", посочи МАЕ през февруари.

Според организацията темпът на растеж на търсенето на петрол от страни извън ОПЕК също ще се забави от 2,7 млн. барела дневно за 2018 г. до 0,3 млн. барела през 2024 г.

Факторът „Бразилия“

Редица петролни експерти посочват, че край бреговете на най-голямата южноамериканска страна лежат огромни залежи „черно злато“ – повече от 30 млрд. барела.

Предприетото увеличаване на капитала на бразилската държавна петролна компания Petrobras  имаше за цел да стимулира дружеството да предприеме мащабни сондажни дейности на около 7 хил. м дълбочина, едно изключително скъпо начинание, имайки се предвид неблагоприятните условия, в които протича добива на петрол там.

Petrobras набра 70 млрд. долара от борсата, като очакванията са компанията да утрои добива на петрол в близкото бъдеще.

Данни на МАЕ показват, че Бразилия е произвеждала по 2,71 милиона барела на ден през 2018 г. Агенцията прогнозира средното производство на страната да достигне 2,9 милиона през тази година и 3,22 милиона през 2020 г. Добивът от 2018 г. нарежда страната на едно ниво с Кувейт и Иран, като Бразилия впоследствие се превръща в един от основните фактори, влияещи на прогнозата на ОПЕК и МАЕ за петрола.

Според финансовия анализатор Преслав Райков евентуално присъединяване на Бразилия към ОПЕК би дало на картела възможност за контрол върху голям процент от предлагането, което ще спомогне за стабилизирането на пазара в по-дългосрочен план. Страните от ОПЕК виждат в лицето на Бразилия нов конкурент, равен по сила на САЩ, които вече достигнаха пика в производството си и изчерпаха потенциала си за нови добиви, посочва Райков пред Investor.bg.

При текущата ситуация, в която в световен мащаб има излишък на петрол, а глобалното търсенето се забавя, ОПЕК всячески се опитва да лимитира своето производство и да постигне ценова стабилност и извън картела. Всеки нов барел на пазара представлява риск от пренасищане и съответно спад в цената на черното злато, което рефлектира негативно върху страните производителки. От страните извън ОПЕК+, Бразилия се нарежда на второ място след САЩ по производство на петрол и определено ще бъде фактор на пазара в следващите години.

Към момента Бразилия има драстично повишение на добивите на петрол. Страната произвежда почти 3 милиона барела дневно, регистрирайки повишение с 400 000 барела дневно спрямо 2018 г., или 13.3% увеличение на годишна база. Основните количества петрол, които страната изнася отиват към Китай, които отговарят за 56% от износа, а все по-голям дял започва да се насочва и към САЩ, които увеличиха вноса на бразилски петрол значително от 2018 насам.

Текущият скок е резултат на системни и успешни инвестиции в сектора, които бяха направени през последните години, подчертава Преслав Райков. Той припомни, че наскоро министърът на енергетиката на страната потвърди, че Бразилия може да удвои текущото си производство и да достигне нива от почти 7 милиона барела дневно. Такъв сценарий ще окаже сериозен натиск върху цените, а пазарът отново ще бъде в състояние на свръх предлагане. В момента Бразилия се радва на свободата да произвежда и изнася неограничено количество петрол, което подкрепя икономиката ѝ.

Битката за пазарен дял на ОПЕК срещу САЩ затихва поради факта, че американското шистово производство достигна своя пик и дори започна леко да спада, коментира още Райков. Този фактор ще насочи вниманието на картела към другите източници на предлагане, а именно Бразилия. Саудитска Арабия неколкократно отправи покани към Бразилия да се присъедини към картела, но това означава, че страната ще трябва да се съобрази с общите политики по ограничаване на предлагането, които са в сила. На форум в Обединените арабски емирства (ОАЕ) президента Болсонаро изказа мнение, че би искал страната да се присъедини към картела. За разлика от него, ръководителят на „Петробрас“ изрази мнение, че страната е по-добре да се интегрира в световната енергийна система, без да е нужно да се съобразява с политиките на ОПЕК и да може свободно да определя добива си.

Според Райков в близките 2 години освен от Бразилия, се прогнозира и увеличено предлагане на петрол от други точки на света. Теоретично около 4 милиона барела дневно могат да излязат на пазара. Тези количества основно ще бъдат от старта на добива в Гвиана, както и възстановяване на производството от Венецуела, Норвегия, Иран и Нигерия, коментира анализаторът.

 

Аспарух Илиев, редактор Бойчо Попов

Станете почитател на Класа