Докато светът се фокусира върху търговските войни и променящата се геополитическа динамика, Русия тихо разширява собственото си политическо, икономическо и военно влияние в едно слабо наблюдавано пространство – Арктика.
Русия със сигурност се чувства у дома си в Арктика. Руската брегова ивица представлява 53% от бреговата ивица на Северния ледовит океан, а населението на страната в региона наброява приблизително 2 милиона души - това е около половината от хората, живеещи там, според Арктическия институт, център за циркулярни изследвания на сигурността, пише CNBC.
Поради това може би не е изненада, че Русия иска да разшири влиянието си в региона, който предлага множество възможности в различни области, вариращи от енергетиката и търговията до отбраната.
„Русия е по силата на своята география най-голямата арктическа страна. Фактът, че там живеят 2 милиона руснаци, означава, че Арктика е Русия по много начини“, коментира пред CNBC Андреас Щаген, старши научен сътрудник в Института „Фритьоф Нансен“ в Норвегия и Арктическия институт.
„И в Русия Арктика резонира с хората и те разполагат с толкова много ресурси в този регион – нефт, газ, аквакултури, минерали“, допълва той.
Според оценките неизползваните запаси от нефт и газ, както и минерални ресурси, възлизат на 35 трлн. долара.
Щаген казва, че Русия може да се възползва от Арктика за икономически цели и от известно време играе важна роля като инвеститор в големи проекти, като например проектът за втечнен природен газ Ямал – един от най-големите и най-сложните, според Total. Компанията има 20% дял в проекта, базиран на полуостров Ямал над Арктическия кръг. Новатек, вторият по големина в Русия производител на природен газ, има 50% дял в начинанието.
В опит да насърчи енергийните компании да увеличат дейностите по проучване и добив в Арктика, Кремъл обяви през октомври намаление на данъците за 1 трлн. рубли (около 40 млн. долара), за да стимулира активността.
Арктика не е значим регион за Русия само заради ресурсите, а има и икономическа, отбранителна и транспортна стойност. В голяма степен регионът има и символична и националистическа стойност, коментира Щаген.
„Името на играта в Арктика е присъствие“, коментира той и допълва, че регионът има огромна стойност за руския президент Владимир Путин и в последните две десетилетия се наблюдава повишаване на руските националистически настроения.
Скъпо присъствие
Този стремеж на Русия се противопоставя на икономическия застой през последните години на фона на спада на цените на горивата, на които до голяма степен Москва разчита по отношение на приходите от износ. Ситуацията се отрази и на плановете на Русия за Арктика, включително и суперпроектите от програмата за инвестиции и развитие на региона.
През 2017 г. информационна агенция RBC съобщи, че финансирането на програмата е силно намалено. Министерството на икономическото развитие е искало 209 милиарда рубли за новата национална програма за Арктика, но то ще получи само 12 млрд. рубли.
Сега обаче има признаци за възстановяване и се очаква икономиката да нарасне с 1,2% през 2019 г ., 1.6% през 2020 г . и 1,8% през 2021 г., според прогнозите на Световната банка. Това може да доведе до нова промяна.
„Развитието на Арктика наистина е скъпо за Русия, но правителството счита за необходимо и легитимно да реализира „статут на власт“ през тази нова граница, както и да предвиди отрицателното въздействие на изменението на климата за крайбрежните региони в Арктическата зона на Руската федерация“, посочват от Chatham House пред CNBC.
Гражданските инвестиции в региона значително намаляват от 2017 г. насам и засега перспективите да се увеличат са малко. През 2017 г. руските военни разходи паднаха с 20% за първи път от две десетилетия, а данните от 2019 г. показват, че Русия вече не е в топ пет по обем на военните разходи на фона на увеличените харчове в САЩ и Китай.
Мартина Бозаджиева, управляващ директор научни изследвания в консултантската фирма DuckerFrontier, заяви пред CNBC, че разходите за отбрана продължават да намаляват в Русия, като парите се пренасочват към други належащи вътрешни проблеми.
Един от проектите, който съчетава икономическото и символично значение за Русия, е Североизточният проход или Северният морски път (NSR), някога недостъпен корабоплавателен маршрут в руския арктически регион, който Москва вижда като бъдеща корабна супер магистрала за транспортиране на стоки и ресурси между Азия и Европа. Кремъл се надява маршрутът да си съперничи с традиционния морски маршрут Европа-Азия през Суецкия канал, тъй като съкращава продължителността на корабоплаването с около 15 дни.
НАТО, обаче, все повече изразява опасения, че Арктика се превръща във все по-милитаризирано пространство, отваряйки нов, буквално студен, фронт между Русия и Запада. През последните години Русия усъвършенства военните си способности в Арктика, като отново отвори стари военни бази, които бяха изоставени след разпадането на Съветския съюз, и укрепи престижния Северен флот на руския флот, който наблюдава операциите и отбраната в региона. Северният флот и военните учения в Арктика бяха ключова част от масовите годишни военни учения в Русия, наречени Център 2019, и тази година.
Алиансът предупреждава, че заради милитаризацията на Арктика от Русия трябва да увеличи и собственото си присъствие в региона, за да се противопостави на онова, което някои смятат за руска агресия. Мартина Бозаджиева на DuckerFrontier каза пред CNBC, че Арктика е една от областите, в които Русия има предимство предвид географията си.
Конкуренция или сътрудничество
Тъй като Арктика предлага очевидно изобилни ресурси, макар и трудни и скъпи за извличане, не е изненада, че други арктически държави (има общо осем: Канада, Дания (Гренландия), Финландия, Исландия, Норвегия, Швеция, Русия и САЩ) също са заинтересовани да развиват своята арктическа инфраструктура и ресурси в рамките на собствените си територии.
Руската арктическа инфраструктура е по-развита, тъй като има по-отдавна съществуващи градове (като Мурманск и Норилск), общности и инвестиции там, отбелязват експертите.
Въпреки различната степен на конкуренция и военното напрежение в Арктическия регион, има опити за координация и сътрудничество между арктическите държави, макар и понякога с неохота. Води се чест диалог между тях чрез Арктическият съвет (междуправителствен форум за осигуряване на средство за насърчаване на сътрудничеството, координацията и взаимодействието между арктическите държави).
Освен напрежението във връзка с предизвикателствата пред околната среда и отбраната, няколко арктически държави (по-специално САЩ) се притесняват от амбициите и намеренията на неарктическа държава, която все повече се включва в региона: Китай. Китай публикува своя собствена Арктическа стратегия през януари 2018 г. и все повече инвестира в арктическа инфраструктура и енергийни проекти, като гореспоменатия проект за втечнен природен газ в Ямал. В проекта китайският Фонд за Пътя на коприната (държавен инвестиционен проект) има 9,9% дял.
Путин приветства китайските инвестиции, приканвайки Народната република в края на 2017 г. да помогне за създаването на Полярен път на коприната, който е по същество друго направление от мегаикономическия проект за развитие на Китай.
Китай инвестира и в изследователски станции в Исландия и Норвегия и заяви, че ще си сътрудничи с Русия в изследователски център за прогнозиране на ледените условия по Северния морски път. През миналата година Пекин пусна първия си полярен изследователски кораб ледоразбивач и в момента проектира ядрен такъв. Русия вече пусна такъв кораб през май.
Русия и Китай засилиха своите геополитически връзки в различни области през последните години, включително и в Арктика. Увеличаващите се дейности на Китай в региона са тревожни за САЩ. През май Пентагонът публикува доклад, че задълбочаването на китайските активностив Арктическия регион може да проправят пътя за засилена военна активност там.
