През последните месеци, когато управляващата сглобка започна да се разглобява, интензивно се заговори за държавните регулатори.
През всичките предишни години на живота си не съм чувала понятието „регулатори“ да се употребява толкова, колкото през тези няколко месеца. Регулаторите са обществени институции, каквито има във всички държави. И у нас те винаги са съществували и са функционирали някак си. Как – вижда се по състоянието на държавата ни. Но досега не бяха във фокуса на обществото.
Изкарани на фокус, ме накараха да се замисля що е то институция. Едно от определенията е, че „институцията е създадена от човека структура от правила и норми, които оформят и регулират социалното поведение“. Понятието има политически, антропологически, социален, правен, икономически и пр. аспекти. Няма да се спирам на всички тях, защото вниманието ми е привлечено от друго. Интересно ми е защо църквата също е наричана институция и нареждана сред институциите.
Слизането на Светия Дух над апостолите, Сирийско евангелие на монаха Равула, VI век
Свещеното писание казва, че Църквата е тяло Христово. Тези две определения са толкова различни, все едно се отнасят за напълно различни неща. Огромното разминаване идва от погледа – дали сме нейни членове или сме извън нея. Погледната отвън, тя наистина изглежда като една от многото институции, натоварени с различни функции в обществото. То ги създава, защото се нуждае от тях, за да регулират обществените процеси, да осигуряват справедливост и законност, за да функционира като система. От това дали институциите функционират правилно, или лошо зависи състоянието на обществото – дали то е здраво и жизнено, или е раздирано от конфликти и аномалии. Тоест обществото е функция от институциите, които то самото създава.
Тук се съзира допирната точка с църквата. От нейното добро или лошо състояние също зависи в немалка степен дали обществото функционира добре, или клокочи. В различни исторически периоди са правени опити църквата да бъде унищожена и историята свидетелства, че тези общества са изграждали най-мракобесните системи. Дори да са правили това с най-добри намерения.
Защото ако и да се е уподобила на институция, мисията на църквата е друга. Дори бегла справка как са се формирали обществените институции показва, че възникването на църквата не се вписва в този процес. Тя е нещо много по-различно и като идея, и като проект, и като генезис, и като каузалност, и като структура, и като функция.
В Свещеното писание е наречена тяло Христово, но как да разбираме това определение? Очевидно е нещо повече от метафора. Чрез Своята църква Христос живее с нас. Църквата е живо тяло, защото е Негово тяло. А връзката между членовете на това тяло трябва да бъде така жива, както е между клетките на нашите тела.
Като определя църквата като Христово тяло, св. апостол Павел казва, че Христос е „Глава на църквата“, единен и цялостен богочовешки организъм – „пълнота на Тогова, Който изпълня всичко във всичко“. Апостолът определя църквата по този начин, след като тя вече е създадена и е поела своята мисия. Апостол Павел е призован в нея малко по-късно, след като до един повратен момент в живота си е бил неин гонител, „дишащ още заплахи и убийства срещу учениците на Господа“. Този повратен момент настъпва изненадващо за него, докато пътува към Дамаск, за да преследва Христовите ученици. Гласът на Христос, който чува тогава, обяснява цитираното определение за църквата, което той дава по-късно в посланието до Ефесяни (1:22–23) и още по-детайлно в Първото послание до Коринтяни (12 глава).
Огрян от светлината, която го ослепява, гонителят чува думите: „Савле, Савле, що Ме гониш?“ Пада на земята, замаян и объркан пита кой му говори. Отговорът го ужасява още повече: „Аз съм Иисус, Когото ти гониш“. Въпреки че ясно чува гласа на Иисус, едва ли на объркания преследвач му става ясно какво му казва Той. Напротив, ситуацията сякаш станала още по-объркана – той пътува към Дамаск, за да преследва християните, а в същото време Иисус му казва, че гони Самия Него. Едва ли е могъл да осмисли, че онези, които следват учението на Христос, представляват Негово тяло, тоест църква. В онзи момент той бил разтреперан и ужасèн, била изчезнала не само смелостта му, но и омразата му към християните. Изразил готовност да се покори на Христос и да Му служи. Оттам насетне, след като три дни нито ял, нито пил, след като Анания възложил ръце на него и той се изпълнил с Светия Дух, а и след като бил отнесен до трето небе, тоест след като вече бил в църквата, той започнал да я осъзнава като тяло Христово, съ-членено от много членове, един от които вече бил и самият той. Така, след ослепяването, той прогледал духовно.
А идеята за църквата е положена много по-рано, когато в Кесария Филипова рибарят Симон изповядва, че Иисус е Христос. Веднага след изповядването на тази вяра Иисус заявява, че това е камъкът, на който ще съгради църквата Си. Нарича я Своя църква, но пояснява, че откриването на вярата в Него като Син Божи е дело на Отца. Така, преди да бъде съградена, става ясно, че това ще стане с участието на трите Лица на Божествената Троица.
А от думите на Иисус „ще съградя“ следва, че към този момент съграждането на църквата е все още предстоящо. Още при Сътворението светът е устроен като църква, но това е предобраз. Иисус полага камъка на нейната основа, когато се разкрива като Син Божи.
Много години по-късно в своето първо послание апостол Петър ще разясни природата на църквата и нейното съграждане, като използва отново образа на камъка. Думите на Иисус в Кесария Филипова и новото име, което рибарят-апостол получава там, са сложили дълбок отпечатък в сърцето му. От този момент той живее с обещанието на Иисус, както заживява с новото име „Камък“, което Той му дава. Въпреки че вече носи това име, за него няма съмнение, че „живият камък“ е Христос. Живи камъни нарича и членовете на църквата, които призовава да съграждат от себе си духовен дом, свето свещенство. Този призив е отправен към всички нови членове, които се съчленяват към църквата през всички следващи векове.
Така чрез образното слово на двамата първовърховни апостоли виждаме църквата и като тяло Христово, и като духовен дом. Двете определения разкриват различни страни на събранието около Христос. Църквата е живо тяло, жив организъм от живи членове, които само Бог може да създаде. Но в същото време е и духовен дом, съграждан от нас като живи камъни. Така църквата се разкрива и като богочовешки организъм, и като богочовешко дело.
А ако я виждаме и като институция, нейното призвание е така да регулира нашите взаимоотношения, че да ни обожи. Това всъщност е задача на нас като нейни членове.
