Над 14 милиона граждани на ЕС живеят за продължителен период от време в друга държава от Съюза. Именно затова европейците най-много ценят правото на свободно движение — правото да живееш, работиш и учиш навсякъде в ЕС. Това съобщиха от пресофиса на ЕК в София.

Гражданите на ЕС се възползват от правото на свободно движение основно по причини, свързани с работата, и по семейни причини. От всички граждани на ЕС, живеещи в друга страна (мобилни граждани на ЕС) през 2012 г., 78 % са били в работоспособна възраст (15—64 години) спрямо 66 % от гражданите на съответната държава. Средното ниво на заетост е по-високо сред мобилните (67,7 %), отколкото сред местните граждани (64,6 %).

Живеещите в друга държава лица, които не работят — студенти, пенсионери, търсещи работа и неактивни членове на семейството, представляват само малка част от общия брой на мобилните граждани на ЕС. Освен това 64 % от тях вече са работили в страната, където пребивават, а 79 % живеят в домакинство, в което поне един от неговите членове работи. От 2005 до 2012 г. общият дял на икономически неактивните лица сред гражданите, които променят местожителството си в рамките на ЕС, е намалял от 34,1 % на 30,7 %.

Заложеното в Договорите на ЕС право на свободно движение е неразделна част от единния пазар и ключов фактор за неговия успех: то стимулира икономическия растеж, като позволява на гражданите да пътуват и пазаруват в други страни от Съюза. Наред с това свободното движение на работници е от полза не само за работниците, но и за икономиките на държавите членки, тъй като позволява уменията на търсещите работа да се съчетаят по-ефикасно със свободните работни места на пазара на труда в ЕС. Въпреки икономическата криза днес около 2 милиона работни места в ЕС са незаети.

В приетото на 25 ноември от Европейската комисия съобщение относно свободното движение съобщение относно свободното движение се подчертава съвместната отговорност на държавите членки и институциите на ЕС да защитават правото на европейските граждани да живеят и работят в друга страна от Съюза и се посочват конкретни действия, чрез които се подкрепят усилията на държавите членки и им се дава възможност да се възползват от предимствата на това право. Освен това в него се изясняват правата на гражданите на ЕС на свободно движение и достъп до социални обезщетения и се разглеждат опасенията на някои държави във връзка с предизвикателствата, които мобилността може да постави пред местните органи.