За първи път се криминализира опитът за налагане на цензура в медиите, но наказанието за това престъпление няма да бъде затвор, а ще бъде глоба. Това заяви вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова след днешното заседание на кабинета, на което беше приет проектът на нов Наказателен кодекс.

В резултат на общественото обсъждане на Наказателния кодекс от проекта на Наказателен кодекс отпадна като престъпление непозволеното фотографиране, филмиране и записване. Предвид становището на МОСВ и писмата на стотици граждани и природозащитни организации, наказанията за престъпленията по отношение на животните остават същите и е възстановена досегашната формулировка на текстовете, съобщи Златанова. В новия Наказателен кодекс изрично е записано, че наказания за гражданите, които работят за чужда държава или чужда организация, финансирана от чужбина, ще се налага само във военно време, уточни правосъдният министър.

Предвидено е ново наказание за чужденци, които не са граждани на ЕС, забрана за пребиваване и преминаване през страната за срок от 3 до 10 години, забраната ще може да се въвежда след изтърпяване на наказание "лишаване от свобода".

Отнемането на орган, тъкан, телесна течност или клетка също е обявено за самостоятелно престъпление, а закрилата на децата е разширена с въвеждане на престъплението "търговия с деца", обясни Златанова.

Наказателният кодекс е вторият най-важен закон след Конституцията в нашата държава, той има отношение към всеки един гражданин на страната, подчерта Златанова. "Ново наказателно право не сме измисляли и няма как да измислим, използвали сме законотворческия опит от 1968 година до наши дни, отчетена е практиката на Конституционния съд и са съобразени редица международни правни инструменти", обясни тя и напомни, че общата част на Наказателния кодекс беше предложена за обществено обсъждане още преди две години. Наказанието доживотен затвор без право на замяна отпада поради това, че се приема за твърде нехуманно наказание, обясни Златанова.

По проекта на нов Наказателен кодекс са работили три правителства и четирима министри на правосъдието. За мен няма по-добър подход при такива сериозни решения, какъвто е Наказателният кодекс от приемствеността, ако не стъпваме на това, което нашата държава е постигнала в изминали периоди, няма да постигнем напредъка, който ни е толкова необходим и няма да успеем да подобрим живота си. Всички притеснения за прибързаност са безпочвени и не би трябвало да ги има, подчерта още правосъдният министър. Разработването на нов Наказателен кодекс е една от препоръките на ЕК в доклада на комисията от юли 2012 година, като изрично е посочено, че това трябва да стане преди представянето на следващия доклад, напомни Златанова.