Страните от Източна Европа, които първи бяха интегрирани в ЕС, вече не са предпочитана дестинация за изнасяне на индустриалното производство и услугите, пише френският в. “Монд”.
Те са изместени от Тунис, Мароко и страните от Близкия изток начело с Египет и Йордания. Това е заключението на проучване на A.T. Kearney, направено въз основа на 43 критерия за измерване на атрактивността на страните за делокализация на производството.
Критериите са обединени в три групи. Финансовата дейност е 40% от оценката, т. е. по-ниско заплащане на труда, цена на инфраструктурата, финансова регламентация и фискална система. Качеството на работната ръка формира още 30%, а другите 30% от оценката са за бизнес средата. Данните от изследването потвърдиха отбелязаната по-рано от ООН тенденция страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) да губят привлекателността си за преки инвестиции. През 2008 г. преките капиталовложения са намалели с 28% в Полша. В Чехия ръстът все още се запазва до 2,6%, а в Унгария той е 7,7%, но икономистите не очакват това да продължи още дълго.
Според проучването засега България и Румъния, които се присъединиха по-късно към ЕС, все още съблазняват инвеститорите. Преките инвестиции в Румъния се увеличиха с 34,1% през 2008 г., но няма да е неочаквано, ако състоянието на тези страни се влоши много бързо, както това стана с техните предшественици, коментира един от авторите на изследването, Норберт Йорек.
Географската близост и евтината работна ръка правеха ЦИЕ привлекателна през 2004 г., но за няколко години всичко се промени, допълва той.
От A.T. Kearney смятат, че икономическата криза само временно ще забави процеса на делокализация. Проучването откроява тенденцията англоговорещите страни да харесват Индия като дестинация за делокализиране на дейността, докато за франкофонските страни такива са Тунис и Мароко.

---

Осми пореден месечен спад на индустриалните поръчки в еврозоната

---

Индустриалните поръчки в еврозоната се понижиха за осми пореден месец през март, но все пак с по-малък темп в сравнение с предишните два месеца. Стойността на новите производствени поръчки намалява с 26,9% на годишна база в сравнение с годишен спад от 34,2% през февруари. Ако се изключат поръчките за транспортно оборудване, индустриалните поръчки намаляват с 26,6% на годишна база. Понижението на показателя се дължи в най-голяма степен на поръчките за капиталови стоки, които отчитат най-силния си годишен спад за последните две години.
Брутният вътрешен продукт на 16-те страни от еврозоната се е свил с 2,5% през първите три месеца на годината, което е четвъртият пореден тримесечен спад. Според данните на Евростат отрицателното салдо по текущата сметка на еврозоната намалява до 6,5 млрд. евро в сравнение със 7,8 млрд. евро през февруари.