Диана Йосифова

Да се удължи с шест месеца срокът за доказването на притежание на жилищно-спестовни влогове. Сегашният срок на закона изтича на 21 май, т.е. днес. Това предвиждат промени в Закона за уреждане правата на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове, които парламентът прие на първо четене вчера.
Законопроектите за изменение на закона са внесени от независимия депутат Мария Капон и от народния представител от Коалиция за България Захари Георгиев. Според Капон удължаването на срока ще даде още време на гражданите да докажат правата си по закона, както и да се предотвратят опашките в клоновете на банките, които ги обслужват, тъй като срокът за това изтича. Отпускането на шест допълнителни месеца ще има напомнящ ефект за всички, които са били възпрепятствани да потърсят правата си, смята Капон.
По закона притежателите на многогодишни жилищно-спестовни влогове, открити до 31 декември 1990 г. и престояли повече от пет години, които не са потърсили правата си, могат да ги докажат пред местни комисии към общините. 315 112 души е общият брой на притежателите на лихвоточки. През 1990 г. бяха изготвени списъци на титулярите, които трябва да бъдат компенсирани. В тях са включени 100 344 души.
Те бяха подбирани на следния принцип - влогът им да е най-малко петгодишен към 31 декември 1990 г., да нямат собствен недвижим имот, личното им имущество да не е над 40 000 лв. и да не са прехвърляли апартамент след 1981 г. Останалите не влязоха в списъците за компенсиране, тъй като са разполагали със собствено жилище. До края на 1992 г. включените в списъците за компенсиране имаха възможност да прехвърлят правата си по жилищно-спестовни влогове на роднини и наследници.
През април 2001 година Законът за уреждане на жилищните въпроси на гражданите с дългогодишни спестовни влогове бе променен. Новите текстове определиха като крайно нуждаещи се хората, чието имущество не надхвърля 15 000 лева. Само те имат право да бъдат настанени в държавни или общински жилища с предимство. Средното обезщетение през м.г. е било 6320 лв., като притежателите едва на 2168 влога са били компенсирани.
От Сдружението на притежателите на компенсаторни инструменти настояват стойността на лихвоточките да се коригира с 5 – 6 ст. всяка година. Около 10 млрд. лихвоточки не са използвани все още, което означава, че са необходими 800 млн. лева, за да се компенсират техните собственици.
„ Нормално беше парламентът да удължи срока, но това е все още една малка стъпка в борбата за правата на ощетените. Едва 40 000 души намериха място в списъка на правоимащите, а държавата с бюрократични спънки се опитваше да забави процеса. В момента лихвоточката е 8 ст. и засега не се предвижда покачването й.“, коментира за „Класа“ Валентин Христов, председател на Сдружението на притежателите на компенсаторни инструменти. За 2009 г. бюджетът на Националния жилищно компенсаторен фонд е 16 млн. лева, които ще стигнат за 2-3 хиляди човека. Средно на всеки от тях се изплащат по 6-7 хиляди лева.