Европейските политици дойдоха на заседанията на МВФ във Вашингтон в отбранителна позиция: някои бяха решили да не се подчиняват на нищо, други дойдоха с подвита опашка. Веднага щом те пристигнаха във Вашингтон, положението се влоши още повече. Политици от целия свят и инвеститори от всички области си разменяха словесни удари. Из залите за заседания отекваха предупреждения за поредици от фалити, световна депресия и масови изтегляния на депозити от банките. За щастие до края на почивните дни посланието беше предадено и се появиха признаци, че Европа се е споразумяла за план в начален етап.
Новините не са свързани толкова с естеството на плана. Преди да се състоят заседанията, много анализатори и участници на пазара очакваха да се предложат основните щрихи на някаква структура. Новото беше, че лидерите на ЕС признаха, че в момента са необходими няколко специфични стъпки – стъпки, които до този момент бяха отхвърляни публично от европейските лидери. Трите стъпки са следните:
- Сериозен процес за рекапитализиране на европейските банки, който да възвърне доверието в тях
- Много по-основно преструктуриране на гръцкия дълг
- По-голяма хазна със средства за спешни случаи, с които да се финансира банковото рекапитализиране и да се създаде защитна стена, която да предпази Италия, Испания и Франция
Това е значителна стъпка напред. Тя е в полза на пазарите, на Европа и на целия останал свят. Този план взема под внимание много от спешните въпроси и ще позволи на Европа да се фокусира върху важните дългосрочни проблеми.
Въпреки това остава да се свърши много работа, а този план, дори и да се изпълни безупречно, не може да разреши няколко въпроса от съществено значение. Рисковете са следните:
Риск при прилагането. Националните правителства трябва да преминат през изискванията за приемане на законите за Европейския механизъм за финансова стабилност. Освен това хибридната финансова структура, която се обмисля, трябва да избегне конституционните предизвикателства, пониженията на оценките и други логистични пречки. Ако може да се докаже по правдоподобен начин, че планът е в съгласие с договора, ще мине много време, докато той успокои опасенията на педантичните германци.

„Ефект на базуката“

Размер. Пазарите трябва да се убедят, че евентуалният фонд има на практика неограничени баланси. Пазарите обичат крайните числа и бързо ще започнат да отброяват оставащите ресурси веднага щом новият орган започне да купува италиански и испански облигации. Тъй като цифрите са плаващи (приблизително EUR 2 трлн.), те ще бъдат възприемани в по-долните си граници. Мисля, че число, по-голямо от EUR 3 трлн., по-скоро ще доведе до известния „ефект на базуката“. Колкото повече имате, от толкова по-малко се нуждаете. Може би така се подценява изобретателността на ЕС, но за да се постигне това, може да са необходими средства по новото споразумение на МВФ за ползване на заемни средства, които да послужат като транш „втора загуба“.
Синдром на оптималната степен на криза. Това е друга форма на изпълнение на риска. Начинът на действие в Европа е минималистичен, инструментален и противодействащ. Европейските държави предприеха действия, когато достигнаха своя праг на болка, но щом кризата се успокои, опитите им да й противодействат станаха по-вяли. Това накара хората да подценят решителността на лидерите на ЕС. Проблемите със структурното съгласуване в Европа обаче са много сериозни и политиците ще трябва да работят много усилено, за да не попаднат отново в същия капан през следващите месеци.
Португалия и може би Ирландия. Две неща направиха особено впечатление през уикенда във Вашингтон – ясният консенсус около необходимостта от по-сериозно преструктуриране в Гърция и до каква степен политиците вече са склонни да обмислят механизми за подпомагане на растежа на Португалия (или пък Ирландия). Причините са политически, а не икономически. Ако Португалия (страна, която според повечето предпазливи анализатори е неплатежоспособна и крайно неконкурентоспособна) се озове от защитената страна на стената, пазарите няма да повярват, че това е окончателно решение на проблема. Ако дори един елемент от програмата събуди съмнение, достоверността на цялата ще бъде поставена под съмнение. Същото може да бъде казано за Ирландия, макар че нейната неплатежоспособност не е толкова еднозначна, а конкурентоспособността й е далеч по-добра от тази на Португалия или Гърция.
Основен конструктивен дефект. Най-големият проблем се крие в самия замисъл. Европа не покрива и никога не е покривала който и да било от основните критерии за оптимално парично обединение. Дори неотложните финансови проблеми на ЕС да бъдат преодолени с тази най-нова инициатива, по структурни и циклични причини това няма да създаде по-висок растеж. При всичките си предимства единната валута е като усмирителна ризница за страните от периферията. Единствените алтернативи в обозримо бъдеще са фискални промени и структурна реформа (а в първите години тя съдейства за свиване на икономиката), така че уравнението за поносимост на дълга вероятно непрекъснато ще е отрицателно. В дългосрочен план това ще е много сериозен проблем (може би дори непосилен) не само за Гърция и Португалия, но също за Италия, Испания, а може би и Франция.
Засега обаче европейците се обединяват около финансов план. След дълго отричане те сякаш най-сетне си дават сметка за психологическите измерения на битката, която водят. Важно е в този момент останалият свят да окаже пълна подкрепа. Схемата може и да не е насочена към стимулиране на растеж, а освен това носи краткосрочни рискове и притежава недостатъци в дългосрочния си замисъл, но предвид крехкото състояние на глобалната икономика наличието на някакъв план е по-добре от нищо.