В държавната администрация съществува принципът на мобилността, както и наемането по заместване. Проблемът е, че за разлика от конкурсното начало, при мобилността възможността един служител да премине от една администрация в друга, не е достатъчно уредена процедура и при нея няма прозрачност.
Обикновено местенето от една администрация в друга се получава на базата на лични контакти и познанства. Някой е приятел с друг, който му казва, че при тях има свободно място, и го кани и след това се задвижват съответните процедури и следва разменяне на кореспонденция между двете ведомства. Но няма разписан ред. Служителите няма как да знаят, че някоя администрация търси специалист в дадената сфера.
Другата опция е да се обяви външен конкурс. Особено, когато става въпрос за по-високи позиции – държавен експерт или началник, дори да се пусне обява за външен конкурс, тъй като кандидатите, които отговарят на условията, не са много, възможните ще са не повече от двама или трима.
Идеята на мобилността е подходящите хора да се търсят от средите на администрацията. Ние предлагаме на нашия сайт на професионалното обединение на държавните служители секция, където качваме абсолютно безплатно, защото сме професионална организация, подобна информация. Т.е. когато някоя администрация търси човек, може да го обявява при нас. Но, разбира се, няма как да принудим която и да било институция да си обявява свободните места.

Свободните места намаляват

В момента може да се каже, че както има съкращения сред държавната администрация, така има и позиции, за които се търсят хора. Когато става въпрос за места, като например младши експерт, които не изискват стаж или опит, на обявените конкурси се явяват много хора. Но като следствие от политиката за реформи наистина се стеснява периметърът къде да се отиде на работа. Факт е, че свободните места намаляват.
Що се отнася до новата система на заплащане на държавните служители, която трябва да влезе в сила от 1 януари 2012 г., я възприемаме като положителна идея. При всички случаи може да се каже, че при раздаването на допълнителни възнаграждения има известна непрозрачност. Сега огромна част от администрациите получават допълнително възнаграждение по различни линии, тъй като на всички е ясно, че служителите нямат достатъчно добри доходи и на повечето места хората се опитват да го компенсират по някакъв начин.

На много места допълнителните доходи са повече от заплатата

В много администрации допълнителните доходи са повече от заплатата. Например при заплата от 500 лева държавният служител може да получи допълнителни доходи още толкова, а дори и повече. Идеята, поне доколкото ние я разбираме, е непрозрачните практики да бъдат прекратени и да се въведе единна система. Примерно при заплата от 1000 лева може да се добави още до 25% в рамките на допълнителни доходи – награди, материални стимули и т.н., но не повече от 250 лева на месец, което за годината е 3000 лева. Основният проблем е обаче, че не става ясно дали след реформата доходът няма да се намали. Това в никакъв случай не бива да се допуска. Не съм сигурен дали хората, които правят реформата, разбират това като проблем, въпреки че се опитваме да го обясняваме. За някои хора допълнителните материални стимули са много повече от заплатите и те ги взимат години наред, въпреки че те не са кой знае колко, но благодарение на тях стигат до един нормален доход – примерно 1000 лева на месец. Но ако сега се направи така, че доходите намалеят, ще е голяма грешка, защото това ще доведе до напускане на хора. От друга страна, от известно време се обяснява как доходите на служителите са замразени до 2013 г., т.е. не е ясно има ли необходимите средства реформата да бъде осъществена. Другият проблем е, че не е ясно в какъв вид накрая ще излезе наредбата. Тя трябваше да е готова преди две години, сега е обявено, че влиза в сила от 1 януари 2012 г.