Доналд Тръмп вече направи дузина назначения в новата си администрация. Много от тях изненадаха, а някои дори шокираха. Сред тях бяха шефът на ЦРУ и директорът на Националното разузнаване, които бяха ключови за разбирането на бъдещия конфликт между Тръмп и старата административна система на САЩ.

От формална бюрократична гледна точка директорът на националното разузнаване е по-важна и отговорна длъжност от директора на ЦРУ. Факт е, че неговите отговорности включват координиране на работата на цялата американска разузнавателна общност, тоест официално на всичките 17 доста разнородни агенции.

На практика това не е съвсем вярно, тъй като в резултат на дългогодишна упорита борба, Министерството на отбраната, което има няколко собствени разузнавателни служби, Агенцията за национална сигурност със своята електронна мощ и няколко по-малки структури - в частност , отделите за космическо и геопространствено разузнаване - излязоха от контрола на директора на Националното разузнаване.

Но сега, според действащото законодателство, директорът на ЦРУ е длъжен да съгласува с директора на Националната разузнавателна служба почти всичките си действия, включително оперативните. Такава система е създадена след 11 септември 2001 г.

След терористичната атака няколко комисии, разследващи обстоятелствата по случая, смятат, че основната причина за провала на американското разузнаване, което пропусна подготовката на терористична атака под собствения си нос, е несъответствието между различните структури.

По-специално, ЦРУ отказа да сподели данните си с ФБР или с когото и да било друг. Освен това ЦРУ беше в съзнателно привилегировано положение, тъй като директорът на агенцията имаше право на пряк достъп и докладване на президента.

След това, при президента Джордж Буш, беше направен опит да се разбие тази система. По-специално, пряк достъп до президента беше оставен само на директора на Националната разузнавателна служба. И беше законово забранено да се съвместяват две директорски длъжности - Националното разузнаване и ЦРУ.

Но американската бюрократична система е много стабилна, особено в онези сфери, където доминира „дълбоката държава“ – в армията и разузнаването. Затова задкулисните битки около тази реформа продължиха няколко години и в резултат на това длъжността директор на Националната разузнавателна служба беше създадена едва през 2004 г. и то в съкратен вид.

Всъщност той се превърна в нещо като надзирател на ЦРУ, а Националният разузнавателен апарат се превърна в огромна (до 1500 служители на пълен работен ден) бюрократична структура, заета главно с бумащина. В същото време на длъжността директор на Националното разузнаване, с изключение на първия му директор Джон Неграпонте, бяха назначавани главно бивши високопоставени служители на същото ЦРУ (сега Аврил Хейнс).

В резултат на това самият смисъл на създаването на нов бюрократичен орган постепенно се изгуби, тъй като бившите служители на ЦРУ не бяха много ревностни в надзора над функциите на родната си агенция.

Потенциалът за тази позиция обаче е огромен. Директорът на националното разузнаване всъщност има правото да „задушава“ работата на ЦРУ, дори до степен да контролира назначенията на персонал в агенцията. Възможно е дори да се промени векторът на разузнавателната работа целенасочено, без пряка намеса в оперативната дейност.

Всичко това изисква политическа воля. И Тръмп намери човек, който го притежава и е способен не само да въведе ред в разузнавателната общност, но и напълно да я преобърне.

Това е 43-годишната Тулси Габард, пенсиониран подполковник от Националната гвардия, служила в Близкия изток и в мироопазващи мисии в Източна Африка. Тя е потомствен политик (баща й е бил сенатор в Хавай), но напоследък демонстрира извънсистемни възгледи, особено в областта на външната политика.

Въпреки това има всички основания да се предполага, че назначението на Габард не е свързано с нейните външнополитически идеи и възгледи (макар и това). Действията на Тръмп са открито насочени вътре в американската властова система, а външните кризи за нея са просто още един повод за пресушаване на „вашингтонското блато“.

Тръмп вече не харесва много разузнавателната общност и сега, с помощта на Габард, той ще се опита бързо да преформатира, ако не и напълно да разруши йерархичната система, която се развива от десетилетия в ЦРУ, и в същото време време идеологическите принципи, на които американското разузнаване разчита в работата си.

В края на първия си мандат Доналд Тръмп се опита да назначи на тази позиция Джон Лий Ратклиф, лично лоялен нему човек, който много помогна на Тръмп по време на опита за импийчмънт. Но Конгресът, контролиран от Демократическата партия, одобри Ратклиф едва при втория опит, в резултат на което бяха загубени шест месеца - новият директор на Националното разузнаване просто нямаше време да се докаже.

Затова пък сега Ратклиф от самото начало е номиниран от Тръмп за поста директор на ЦРУ. Тандемът Габард-Ратклиф не изглеждаше очевиден, но ако все пак се утвърдят на позициите си, в американското разузнаване ще възникне уникална ситуация. Две ключови позиции ще бъдат заети от хора без опит в разузнаването, незапознати с оперативната дейност, но които съчетават в тандема си политическа воля (Габард) и юридическа грамотност (Ратклиф) - с цел, първо, да прочистят анти-Тръмпистите в разузнаването, и второ, да се разбие напълно цялата тази система, като се започне от подбора на кадри и се стигне до идеологическата основа на разузнавателната дейност.

Подобни процеси се очакват и в армията след номинирането на Пийт Хегсет за министър на отбраната. В САЩ вече активно се носят слухове за определени списъци за уволнение на генерали, получили чинове и длъжности при Обама и Байдън, както и свързани с бившия началник на Обединения комитет на щабовете, с когото Тръмп не беше в особено добри отношения . Вторият списък, според слуховете, е по-широк и ще се отнася до тези висши офицери, допуснали фатални грешки при планирането на операцията за изтегляне на войските от Афганистан.

Американската армия не е само казарми и флот. Това е гигантски механизъм с нечовешки бюджет. Няма да е възможно да раздвижим това „гнездо на ястреби“ толкова лесно, въпреки че Тръмп възнамерява да опита. Той осъзнава (сам или с помощта на съветници), че основният проблем на първия му мандат е саботажът от страна на административно-бюрократичния апарат, изцяло ориентиран към Демократическата партия и „дълбоката държава“. И сега борбата с тази система стана приоритет.

Ако реформите в армията и във военно-промишления комплекс са сложен и продължителен въпрос, то в американското разузнаване доста бързо може да се почувства наличието на нова метла. Освен очевидния контрол върху кадровите назначения в ЦРУ и свързаните с него агенции, най-голям интерес ще представляват промените в идеологическия вектор на разузнаването.

Значителна част от кадрите на ЦРУ наистина се състои от фанатици, запалени по мисията за разпространение на либералната демокрация по света. А според Тръмп функциите на разузнаването трябва да бъдат сведени до прагматизма на изолацията. Как и в каква посока ще се измести дейността на ЦРУ под натиска на тандема Габард-Ратклиф е най-важното за Русия.

Що се отнася до чисто техническата страна на разузнавателната дейност, до нейните методи, то тук малко ще се промени. Дори и да бъде сменен шефът на оперативната дирекция на ЦРУ, едва ли ще може да се измисли нещо ново вместо класическия шпионаж.

Но почти сигурно може да се очаква известно количествено и качествено намаляване на оперативните дейности просто поради административния хаос, който винаги настъпва след такава радикална смяна на висши служители по целия управленски вертикал.

Но не можем да се отпуснем, тъй като американското разузнаване е било и ще остане основният враг на руските разузнавателни служби. Възможно е дори да стане малко по-трудно за местните специалисти да работят по противодействието, тъй като характерните за досегашните нарцисизъм и арогантност могат временно да изчезнат от практиката на ЦРУ.

А американската административна система запазва мощна инерция, връщането й към някаква нова реалност е трудна и неблагодарна работа. Ето защо има нужда от Тулси Габард и Джон Ратклиф с Пийт Хегсет като бюрократични булдозери.

Автор: Евгений Крутиков ; Превод: С.Т.