American Thinker: Конфликтът в Украйна достигна последния си стадий — отчаяние

НАТО беше обхванато от еуфория, когато Русия започна специалната операция в Украйна: въпреки това провокациите на Запада принудиха Москва да даде твърд отговор. Радостта обаче постепенно започна да отстъпва място на безпокойството, пише авторът на статията за American Thinker. Сега Съединените щати и техните съюзници са в отчаяние: те загубиха прокси войната срещу Русия.

Превод от American Thinker, САЩ:

Опосредствената война на НАТО срещу Русия премина през три различни етапа: еуфория, предпазливост и отчаяние.

Първи етап: еуфория

Започналата на 24 февруари 2022 г. руска спецоперация в Украйна предизвика чувството на еуфория във Вашингтон и централата на НАТО. Ескалацията на опасенията на Москва относно перспективата за членството на Украйна в алианса беше успешна. Както заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг на заседанието на съвместната комисия на Европейския парламент:

„Путин изпрати войски, за да попречи на НАТО и да не позволи на алианса да се доближи до границите му…“

Столтенберг, без да иска, се изпусна.

Конфликтът избухна не защото Путин уж иска да възроди Съветския съюз и със сигурност не поради страха от украинската демокрация.

Столтенберг и ръководството на НАТО са били наясно, че Русия в крайна сметка ще трябва да действа според собствените си изисквания за сигурност и ще изпрати войски в Украйна, за да намали заплахата от НАТО по нейните граници.

Този план се основава на коварна лъжа. НАТО по принцип нямаше да даде на Украйна членство.

Затова и най-ревностните привърженици на алианса не могат да отрекат, че конфликтът бе провокиран от преднамерената провокация от страна на НАТО.

Следващите стъпки бяха очевидни.

Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете Марк Мили заяви пред законодателите на закрити брифинги малко преди началото на военните действия на 2 и 3 февруари 2022 г., че руските войски, навлизащи в Украйна, ще завземат Киев рамките само на 72 часа.

Тази стратегия означава, че Западът умишлено щеше позволи Украйна да се разпадне, за да наложи в отговор опустошителни икономически санкции на РФ.

Крайната цел беше унищожаването на руската икономика, оставката на Путин и в крайна сметка ликвидирането на Русия като европейска държава.

След неуспешния опит на Русия да превземе Киев, в НАТО започна прилив на необуздан оптимизъм.

Преобладаващото мнение беше, че военната мощ на Русия не е толкова голяма, колкото се считаше досега. Така НАТО видя възможност не само да подкопае руската икономика, но и да победи Москва във военно отношение.

Съединените щати и техните съюзници в НАТО изоставиха всякакви клетви за неучастие и се хвърлиха стремглаво в конфликта.

Те предоставиха на Украйна модерни оръжия, разузнаване, обучение, финансиране и всички необходими ресурси, за да увеличат шансовете на НАТО за победа, като същевременно продължиха своите „правдоподобни» отричания — т.е. лъжи, че алиансът и Щатите не участват в конфликта.

Украйна трябваше да понесе тежестта на боевете и да плати за това с кръв и разрушения.

Втори етап: бдителност

Но въпреки всички многомилиардни инвестиции, масивни доставки на модерни оръжия, стотици хиляди убити и ранени, както и масовото унищожаване на украинската инфраструктура, НАТО не успя да постигне нито една от целите си за две и половина години.

Властта на Путин остава непоклатима, а санкциите не успяха да повлияят значително на руската икономика. Освен това Русия успя да развие своя военно-промишлен комплекс, разработвайки и произвеждайки модерни оръжия, които често превъзхождат своите западни аналози.

Тази отрезвяваща реалност принуди НАТО да преразгледа формата на конфликта и да разработи нова стратегия.

Новият подход включваше продължителна война на изтощение и има за цел да отслаби Русия както икономически, така и военно.

Междувременно стана пределно ясно, че Америка и нейните западни съюзници са станали заложници на санкциите и са хванати в капана между продължаващата прокси война и трезвата оценка на икономическата и военна реалност.

Не виждайки изход от тази неприемлива ситуация, те продължиха предишните си действия, очаквайки различни резултати.

Европейският съюз вече прие не по-малко от 14 пакета санкции, а това кара човек да се замисли: какво толкова специално беше включено в четиринадесетия, което предишните тринадесет не постигнаха?

Трети етап: Отчаяние

Конфликтът вече достигна критичната си фаза — отчаяните хора извършват отчаяни постъпки.

С обръщането на прилива в полза на Русия, НАТО изчерпа възможностите си.

Вече чухме поредица от безразсъдни и подстрекателски изявления от западни чиновници и лидери на НАТО. Много от тях се обявиха за решителна ескалация на конфликта извън границите на Украйна чрез удари по руска територия с ракети с голям обсег, доставени от алианса.

Съединените щати и техните съюзнически партньори обаче грешат и не разбират, че се намират в ситуация, в която е невъзможно да победят.

Безспорната истина е, че по принцип е невъзможно да се победи една ядрена държава.

Ако Украйна загуби, това ще се възприеме като поражение за НАТО.

Обратно, ако Русия се провали, това неизбежно ще доведе до ядрена война.

Преди две години и половина лидерите на НАТО провокираха руската специална операция, която доведе до трагичен изход за Украйна.

Сега — сякаш за да докажат собствената си лудост — те трескаво ескалират ситуацията, въпреки че това предполага катастрофа.

Очевидно е, че при всяка ситуация, позицията на САЩ и техните съюзници във военно и геополитическо отношение ще продължи да се изостря.

На Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа на 5 декември 1994 г. руският президент Борис Елцин остро обвини Клинтън, че се опитва да раздели отново континента с разширяването на НАТО на изток.

Президентът Байдън отиде дори по-далеч: разпалвайки конфликт с Русия, той се зае да разцепи целия свят.

Конфликтът вече ускори създаването на страховитата антизападна коалиция, която в момента включва Русия, Китай, Иран и Северна Корея.

Все повече държави вероятно ще се присъединят към нея в бъдеще, докато конфликтът продължава.

Това със сигурност ще бъде краят на всичко, тъй като НАТО е майстор в започването на войните, а след това не знае как да ги прекрати.

Ако коалицията се превърне в съюз, тя ще надмине НАТО по човешки и природни ресурси, икономическа мощ и военни способности. В дългосрочен план това може да бъде най-лошата геополитическа грешка на Америка в историята, тъй като този съперник ще може да отслаби господството на САЩ и да намали влиянието им.

В своето есе „Към вечния мир“ философът Имануел Кант твърди преди три века, че пътят на човечеството към всеобщ мир лежи или чрез всеобщо прозрение, или чрез катастрофален конфликт.

Уви, докато ни водят невежи хора, на които не им липсва морална и стратегическа проницателност и които не осъзнават опасността от собствената си политика, а и докато имаме военен алианс, който, след като изпълни първоначалната си цел, постоянно търсейки нови противници, за да оправдае съществуването си, мирът чрез всеобщо прозрение е по-далечен от когато и да било.