Предвид ангажимента на развитите страни към чиста и възобновяема енергия и амбициозната цел за постигане на нулеви въглеродни емисии до 2050 г., остава въпросът къде да се съхранява енергията, както и бързото развитие на индустрията за батерии, за да отговори на нарастващото търсене.
Когато вятърът спре да духа и слънцето спре да грее, батериите изглеждат като оптимален вариант да се притекат на помощ и да намалят използването на изкопаеми горива. Тъй като така наречените гигафабрики вече процъфтяват и произвеждат все повече батерии в голям мащаб, инвеститорите залагат и на компании за съхранение на енергия.
През първите девет месеца на 2021 г. тези компании са набрали 5,5 милиарда долара рисков капитал в 59 сделки, което е увеличение от 363% в сравнение с 1,2 милиарда долара, които са набрали в 21 сделки през същия период на 2020 г., според данни на Mercom Capital Group.
„Батериите ще играят все по-важна роля за осигуряване на високи нива на проникване на възобновяеми енергийни източници като вятър и слънчева енергия в мрежата", каза Барбара Финамор, гостуващ научен сътрудник в Оксфордския институт за енергийни изследвания, пред Financial Times., която твърди, че до 2030 г. Китай ще заема две трети от пазара за производство на устройства за съхранение на големи количества енергия, докато Европа може да има една трета от тези производствени мощности.
Анализаторът Ле Шу от Wood Mackenzie, специализиран в областта на енергетиката, прогнозира през октомври миналата година, че глобалното разгръщане на съхранение на енергия ще се утроява почти всяка година, доближавайки се до 1 TWh до 2030 г., докато глобалният капацитет на производството на литиево-йонни батерии ще се удвои през следващите две години.
Не всички обаче виждат батериите като спасение и ясен път към по-зелено бъдеще за планетата. Известният датски природозащитник Бьорн Ломборг, основател и президент на Центъра за консенсус в Копенхаген, който насърчава икономиката на благосъстоянието, припомни, че днес батериите могат да осигурят само 1 минута и 15 секунди електричество в световен мащаб с консумация от 51 GWh / минута и 64 GWh налично съхранение на батерии и дори ако количеството им се умножи по 10 до 2030 г., те биха покрили енергийните нужди на света само за 10 минути и 24 секунди. „Повечето хора не осъзнават, че по-голямата част от възобновяемата енергия днес е възможна само защото е подкрепена от съвременни технологии за изкопаеми горива", заключи Ломборг.
Анализирайки консумацията на електроенергия и капацитета за съхранение на енергия на батериите в различни региони, Ломборг добави, че Азиатско-тихоокеанският регион може да оцелее 31 секунди сега и 9 минути и 55 секунди през 2030 г., ако капацитетът се умножи по 25. Европа също няма да е в безопасност, наслаждавайки се на текущите резерви на батерии от 1 минута и 21 секунди електричество и 11 минути и 45 секунди през 2030 г., ако количеството им се увеличи 10 пъти.
„Може би не е изненадващо, че повечето хора обичат да имат захранване 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата", добави датският природозащитник, който припомни, че повечето от съществуващите инициативи за климата имат за цел да изградят много генератори на вятърна и слънчева енергия и да чакат да решават проблема с прекъсванията по-късно, но те нямат достатъчно батерии, за да съхранят мощността, за да отговорят на търсенето и това води до много по-високи цени.
