Съживяването на двустранните отношения между Гърция и Русия на една взаимно изгодна основа бе изведено на преден план от премиера Алексис Ципрас и от руския президент Владимир Путин като обща цел, която те ще преследват в обозримото бъдеще, въпреки че от вчерашната им среща не произтекоха осезаеми резултати.

Двамата ръководители обаче поставиха тази цел на една по-широка основа, придавайки й характеристики за въздействие върху регионалните геополитически процеси, но и не само на тях. Очевидно посланията и на Ципрас, и на Путин бяха адресирани към една по-широка аудитория.

След като през изминалите дни Ципрас получи ясни сигнали от европейското ръководство, че не може неговата визита в Москва да бъде използвана като лост за оспорване на централни решения, свързани с европейската политика, той се погрижи да придаде по-широки геополитически характеристики на действията на Атина, докато руският президент от своя страна акцентира върху значимостта за Европа на на едни по-широки, но конкретни параметри на сътрудничество между Гърция и Русия.

В рамките на тази визита бе подписан и съвместен план за действие на двете страни за периода 2015-2016 г. За отбелязване е, че на пресконференцията на Ципрас и Путин характерно бе присъствието на европейския флаг, нещо, което не се случва винаги на срещи на руския президент с лидери на други страни членки на ЕС. В същото време в своите изказвания гръцкият премиер наблегна на избора, направен от новото правителство, да води политика, допринасяща за сигурността и стабилността в региона на фона на очертаващите се нови заплахи.

В тази насока Ципрас представи предложението на Атина за разширяване на гръцка територия на газопровода "Турски поток", който се предвижда да стигне до гръцко-турската граница.

Както се изрази Ципрас, строежът на тази тръба ще повиши ролята на Гърция като енергиен център и ще съдейства за стабилността в района. В подобен дух бяха и думите на Путин, който постави акцент върху по-доброто енергийно захранване на Балканите и Европа, върху превръщането на Гърция в енергиен център за пренос на горива до Европа, а също говори за инвестиции и работни места, които този проект ще привлече.

Руският президент се спря и на перспективите за икономическо сътрудничество между двете страни. Той побърза да заяви, че нормализирането на ситуацията в Гърция, за да може страната да възстанови икономиката си и да изпълни задълженията си, е в интерес на всички.

Във връзка с руското ембарго върху вноса на гръцка земеделска продукция, Путин каза, че не могат да бъдат правени изключения и посочи, че Москва не възнамерява на тази основа да подхожда конфронтационно спрямо ЕС.

От своя страна Ципрас, отстоявайки обявеното намерение на неговия кабинет за мащабна външна политика, предложи услугите на Атина да посредничи за засилване на отношенията между ЕС и Русия, за търсене на решение на кризата в Украйна въз основа на споразумението от Минск.

Той спомена и за твърдия стремеж на Гърция активно да играе ролята на мост в диалога между ЕС и Русия, за реализиране, по думите му, на една нова архитектура на сигурност в Европа, в която да се засили ролята на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), и от която Русия да не отсъства.

Ципрас говори и за една нова епоха, за "пролет" в отношенията с Русия на едно широко поле за действие в икономиката, инвестициите, туризма, културното сътрудничество.

След като отправи нападки към своите предшественици заради начина, по който са действали спрямо Москва, той дори се погрижи да каже, че неговото правителство няма да остави всичко това на думи, а ще работи за фактическо задълбочаване на двустранните отношения с Русия.

Още по темата: Ципрас "ловко маневрира" в Русия, но ще получи "повече негативи, отколкото позитиви"

Вчера руският президент Владимир Путин прие в Кремъл гръцкия премиер Алексис Ципрас и се разбра с него, че руското ембарго върху доставките на гръцки храни може да бъде заобиколено, без да се нарушават никакви правила (включително въведени от самата Русия, пише "Комерсант".

Освен това Путин намекна, че Русия е готова да кредитира нови големи проекти в Гърция (най-вече строеж на газопровод), а Гърция ще може да изплаща заемите от съответните бъдещи печалби.

При това Русия смята активно да се включи в евентуална приватизация в Гърция, обобщава вестникът темите на разговорите.

По време на срещата "гръцкият премиер маневрираше толкова ловко между интересите на Русия, на ЕС и на своята страна, че понякога май просто ми се завиваше свят", пише репортерът на "Комерсант", останал с "впечатлението, че Алексис Ципрас е пристигнал в Москва, за да повоюва с Евросъюза".

"Сензацията, тъй очаквана от Запада и с толкова страх, не се случи: Алексис Ципрас не поиска от Владимир Путин финансова помощ, а Кремъл не вдигна хранителното ембарго за Гърция. При все това двамата лидери се разделиха, доста доволни един от друг", коментира "Московский комсомолец".

Ципрас е истинско "ужасно дете" за ЕС - отказва да изплаща дългове, настоява за военни репарации от Германия заради окупацията от 1941-1944 г. - почти 280 милиарда евро, и заплашва да напусне еврозоната, ако Брюксел не смекчи своите изисквания.

Френският президент Франсоа Оланд и германската канцлерка Ангела Меркел вече са шокирани от мургавия южняк с белозъба самоуверена усмивка, но Владимир Путин обича такива "лоши момчета" - особено ако те публично симпатизират на Русия и на нейния президент, добавя всекидневникът.

Гръцкият премиер явно е възмутен от коментарите на европейски чиновници по повод желанието на страната му да подобри отношенията си с Русия, отбелязва "Росийская газета".

Визитата на Ципрас със сигурност "ще бъде разиграна като опит за натиск върху Брюксел чрез изграждане на отношения с Москва", смята руският политолог Владислав Белов, цитиран в "Независимая газета". "И Гърция ще бъде подложена на обструкция, и самият Ципрас също. Гърция ще получи повече негативи, отколкото позитиви, най-малкото от страна на Брюксел", твърди експертът.

Русия има право да използва конкуренцията между отделните страни от ЕС за капитал, услуги, работна сила и стоки, изтъква той. "Русия има пълното право да използва това право и да напомни на Брюксел, че именно политическата и икономическата конкуренция съдържат възможност за напредък. А опитите за създаване на Енергиен съюз или други съюзи срещу Русия ще наподобяват Госплан (съветския държавен комитет за планиране) и ще вредят на ЕС не по-малко, отколкото на Русия", заявява аналитикът пред "Независимая газета".

БТА