Тактиката, която действа в нашия регион (Постсъветското пространство и страните от Варшавския договор, и на други места), когато покровителят оказва натиск върху партиите, да бъде съставено едно или друго правителство, е винаги една и съща.

Партиите възприемат този покровител като толкова значим, че е опасно и неприемливо да си усложняват отношенията с него. Казано по-просто, готовността на външните сили сериозно да се намесят в ситуацията и увереността на управляващите кръгове, че съпротивата може да устои само до определен момент, налага необходимостта да се отстъпи. Схемата, разбира се, е значително опростена, но сега на никого не му е до сложни маневри.

Ако обаче партиите, в нашия случай една, сметнат, че натискът ще бъде формален, под формата на безсмислени декларации, могат да решат да предприемат непопулярни действия. 

Такова нещо се случва в Грузия. Политиката на Тбилиси към Запада от 2022 г. насам е не само независима, но понякога е и доста смела. Иванишвили и неговите съратници очевидно разбират, че Западът има не само различни приоритети, но вече и малко по-различни възможности. Очевидно липсва и вдъхновение у самите грузински граждани и протестите към този момент преминават като фон. Със сигурност "Грузинска мечта" ще действа внимателно и няма да прави резки ходове.

Този сюжет върви и у нас. Ако Борисов се реши да направи правителство без участието на ПП-ДБ, това ще означава, че натиск върху него няма или поне не в такава степен, и че вече не са "евроатлантически легитиматор". Обикновено изпадането им от тази позиция, която им е вменена, е съпътствано и от разпад и изчезването им за няколко години. Е, после се появават с ново име и други цветове, но това е друга тема.

Какво ще стане, предстои да видим.