Gmail, точно тя била хакната от хакера, който нарекъл себе си Джони Уокър.
Критиците на Браудер нееднократно отбелязват, че, обвинявайки руските власти в гибелта на Магнитский, той не е представил никакви конкретни доказателства, а сам правил предположения.
Нещо повече, Браудер е обвинен в спекулации около смъртта на Магнитский и лична користна заинтересованост.
Тези мошенически схеми, в които той обвинявал другите, Браудер би могъл да е използвал самият той.
С критика към Браудер застава режисьорът Андрей Накрасов, автор на филма «Актът Магнитский. Зад кулисите».
Супер трудно е да се заподозре Некрасов дори в най-малки симпатии към руските власти — по-рано той има заснети доста критични филми към Кремъл.
Сред тях, с който постоянно си кореспондирал Ото по въпроса за Магнитский, бил Кайл Паркър — сътрудник на комитета по външните работи в конгреса.
Паркър, на свой ред, е в постоянна кореспонденция с Браудер и прехвърлял на Ото всички писма от финансиста.
Например, когато Браудер започнал да изпада в паника по повод вероятното излъчване на филма на Некрасов в Европарламента, той написал на журналистите от американското издание Politico:
«Вече имаме доста неща, които планираме да направим с настоящия скандал, бих искал Politico да съобщи за това, което правим».
След това писмото се оказва при Паркър, а след това — при Ото.
Така или иначе, излъчването на филма на Некрасов е било забранено в Европарламента.
От кореспонденцията на Робърт Ото.
Обръщение на Уилям Браудер към изданието Politico по повод публикуването на материала за филма на Андрей Некрасов. В резултат писмото се оказва в «руския отдел» на разузнаването в Държавния департамент на САЩ.
Пикът на интереса на «руския отдел» към Магнитский и Браудер е през април 2016 година — моментът на забраната на филма на Некрасов в парламента на ЕС.
Какво общо има тук Доналд Тръмп?
В един момент Ото и Браудер започват да се интересуват от фигурата на адвоката Наталия Веселицкая. Тази същата Веселицкая, която по-късно се срещна с Доналд Тръмп-младши.
Веселницкая защитава в американския съд руския търговец Денис Кацив, кого Браудер се опитват да обвини в легализиране на незаконно получени доходи точно по «Закона Магнитский».
Строго казано, това бил първият опит да се приложи законът на практика.
Адвокат Наталия Весельницкая
Самата Веселницкая споделя, че Браудер е организирал срещу нея грандиозна кампания за натиск в американските СМИ, адвокатът нарича това «дори не цензура, а геноцид».
Вероятно финансистът е съгласувал своята медийна стратегия с «руския отдел» по разузнаването към Държавния департамент.
Както се вижда от кореспонденцията, Браудер е докладвал за всички инициативи на Веселницкая по «делото Кацив» на Паркър, а той — по проверената схема — на самия Робърт Ото.
В един момент към кореспонденцията се включил кореспондентът на «Радио Свобода» Карл Шрек, който доложил на Браудер за репортажа, който подготвял за Веселницкая по канал NBC.
На свой ред журналистът от CNN Майкъл Уэейс прехвърлил на финансиста своята кореспонденция с адвоката във Фейсбук, където тя го упреква в липсата на обективност.
Разбира се, двамата журналистически отчети моментално се оказали в «руския отдел».
Там се оказала и снимката на дома на Веселницкая — адвокатката вече била следена.
По «делото Кацив» американския съд не подкрепил Браудер и свалил от руснака всички обвинения.
«За Браудер това беше истински удар, той беше в истерия», разказва Веселницкая.
С младия Тръмп, пояснява Веселницкая, тя е обсъждала не изборите и политиката, за което по-късно я обвинявали, а «Закона Магнитский» — в рамките на защитата на своя клиент.
Но Тръмп не проявил интерес към това.
Отто много внимателно проследявал всичко, което се отнася до Браудер.
Той проследил всичко, което се отнася до Браудер.
Проучил архивата публикация «Спецоперация «Магнитский» в изданието на Александър Проханов «Завтра» за 2011 год.
В статия се изказва предположението, че Браудер отдавна е познавал сътрудничката от руската данъчна служба Олга Степанова, която след това обвинил в съпричастност към мошенически схеми.
«Завтра» задава въпроса, а не ли самият Браудер я е «корумпирал»?
Ото счита този въпрос за «остър» и пише на един от сътрудниците на Държавния департамент Натаниъл Рейнолдс, той да разбере, бил ли е Браудър познат със Степанова.
От кореспонденцията на Робърт Ото.
От кореспонденцията на Робърт Ото.
Началникът на «руския отдел» Робърт Ото пие бира, нарича «делото Магнитский «легенда» и се опасява, че ще стане «част от PR-машината на Браудер».
В този класически американски уестърн от 1962 година сенатор Рейнс Стодард иска да разкаже истината за отдавнашно убийство. Но неговата история съвсем не вдъхновява американските репортери.
В резултат той убеждава: истината не е нужна никому, ако вместо нея има красива и легенда, която устройва всички.
Точно такава легенда и се превръща в настоящата «истина».
Фрагмент от филма «Човекът, който застреля Либерти Уеланс».
«Това е Западът, сър, когато легендата се превръща във факт, публикувайте легендата», казва един от героите във филма.
Така Ото открито признава, че «Законът Магнитский» и санкциите срещу Русия са били приети на базата на легенди, които е съчинил Браудър.
В отговор Уилямс пише, че Ото «вероятно е прав по отношение PR-машината на Браудер».
От кореспонденцията на Робърт Ото.
Джон П. Уилямс, с когото си кореспондира Робърт Ото, се съгласява, че има опасност да се превърне в участник в PR-машината на Браудер.
По-нататък в кореспонденцията разузнавачът ругае филма на Андрей Некрасов и прави още по-смело изявление: самият той в този случай, ако такава задача му бъде поставена, би могъл «да дискредитира официалната версия на делото Магнитский » къде-къде по-добре.
А след това Ото се хвали, че през 2013 година е помогнал на журналиста Кевин Ротрок да направи материала «Пропаганда и тайна в деле Браудера — Магнитского».
От кореспонденцията на Робърт Ото.
Писмо, в което Ото разказва, че е помогнал на журналиста Кевин Ротрок от «Ехо Рунет» да направи материал за «делото Магнитский».
В онзи момент Ротрок е главен редактор на проекта «Эхо Рунета» на международната интернет-пладформа Global Voices.
Днес Ророт е редактор на международната версия на рижското издание Meduza.
