Всъщност аз я връчих, защото Испанското председателство загуби оригинала, и подготвихме истинско копие, което връчих дискретно…

Ето историята: на 14 декември 1995 г. президентът Желю Желев връчи молбата за членството на България в ЕС на испанското председателство на Евросъюза, по време на срещата на върха в Мадрид. Тогава си отдъхнахме, защото страната ни се беше забавила ужасно много с подаването на молбата, в сравнение с централноевропейските кандидатки. Унгария беше подала молба за членство на 31 март 1994 г., Полша на 5 април 1994, даже Румъния беше сторила това на 22 юни 1995 г, а ние се бавехме.

Оригиналът на молбата за членство на България в ЕС

В Брюксел вече се беше заговорило, че България, бивш съветски сателит, вероятно се отказва от възможността за пълно членство в ЕС и би предпочела друг вид партньорство. Тогава работех като дипломат, и щом чух това, тутакси написах шифрограма с много тревожно съдържание.

По онова време работех в мисията ни към Европейските общности в Брюксел, затова не знаехме много кухненски подробности от София. Но се дочуваше, че Виденов получава лоши съвети от разни съветници. След тази шифрограма Бокова, която беше заместник-министър по евроинтеграцията, упражни натиск върху Виденов и той подписа молбата. Тя беше връчена, но в един хубав ден ми се обади колегата ми от Съвета на ЕС, аз бях съпредседател на Съвета по асоцииране, и ми каза, че молбата е загубена и задължително трябва друга, защото иначе все едно, че не сме я подавали. Набързо направихме вярно копие и аз му го връчих.