Любо Пенев и Балъков – големите дебютанти
Любослав Пенев и Красимир Балъков са безспорно двете най-големи имена, които през новия полусезон правят дебюта си като старши треньори в елитната ни футболна група. Единият се завърна в родния ЦСКА, а другия за първи път свърза професионалната си кариера с бургаския „Черноморец“.
Данаил Кисов
Любослав Пенев и Красимир Балъков са безспорно двете най-големи имена, които през новия полусезон правят дебюта си като старши треньори в елитната ни футболна група. Единият се завърна в родния ЦСКА, а другия за първи път свърза професионалната си кариера с бургаския „Черноморец“.
Любопитно е как ще се представят на новото поприще двамата бивши съотборници от националния отбор на България и едни от най-изявените представители на една от най-успешните ни футболни генерации. Любо има преимуществото да поеме един от водещите ни клубове, но пък предимството на Краси, който се захваща с един скромен провинциален тим, е, че вече е натрупал известен треньорски опит.
Между Любо Пенев и Краси Балъков има много прилики, но и много разлики. И двамата са родени през 1966 година. Започват състезателната си кариерата през 80-те години. Любо прави първи стъпки в школата на ЦСКА, където просперира не без помощта на чичо си Димитър Пенев. Краси прави кариера в провинциалния шлагер от края на 80-те години на миналия век „Етър“, където треньор е небезизвестния Георги Василев. Любопитно е, че и Пенев, и Балъков са работили с Димитър Пенев, който ръководи националния отбор на Световното първенство в САЩ през 1994 г. и европейските финали през 1996 г. И единият, и другият направиха отлични кариери в западни клубове. Сега искат да се докажат като треньори в родния футбол, като вече дебютираха с победи в шампионата. Всъщност Балъков вече няколко сезона се пробва с не особен успех като наставник на швейцарки тимове. Сега на родна земя двамата силни български футболисти ще имат възможност да опровергаят теорията, че от големи футболисти не става отлични треньори.
Любослав вече беше президент на „армейския“ клуб
Треньорството, в което ,може да се каже, че е абсолютно начинаещ, е само една от поредните роли, в които Любо Пенев влиза. Всичко в началото на футболната му кариера е повече от гладко. Той играе като централен нападател в детско-юношеските тимове на „червените“, където конкуренцията за титулярното място е повече от жестока. Точно тогава обаче чичо му Димитър Пенев взима нещата в свои ръце и го налага при мъжете още в тинейджърските му години. Силните игри в евротурнирите на „армейците“, в чийто редици по това време са играчи като Пламен Гетов, Георги Георгиев и Христо Стоичков, дават възможност Любо да бъде забелязан от западни съгледвачи. И не след дълго идва офертата от страна на „Валенсия“ за Пенев, която тогавашните ръководители на ЦСКА с охота приемат. Озовал се на Иберийския полуостров, Любо се превръща в един от най-добрите реализатори в Примера дивисион. Той играе последователно във „Валенсия“, „Атлетико“ (Мадрид), „Компостела“ и „Селта“, като е шампион на Испания през 1996 г. с „дюшекчиите“ и печели Купата на Краля. През този сезон Пенев е най-добрия реализатор на отбора, собственост на покойния вече мастит бос Хесус Хил, вкарвайки 22 гола в 44 мача.
През 1999 г. Любо Пенев преждевременно прекрати футболната си кариера в Испания, за да стане повече от изненадващо президент на ЦСКА, като зае мястото на боса на „Мултигруп“ Илия Павлов. Още от самото начало младият президент обеща „дъжд от пари“ в „Борисовата градина“. Пенев твърдеше, че ще докара за спонсори на „Армията“ мощни финансови компании от Англия, Испания и Германия. В крайна сметка клуба задлъжня, след като Пенев се оказва неспособен сам да осигури финансирането му. Това стана причина Любо да отстъпи ръководството на клуба на Васил Божков, като той получи фиктивна ръководна позиция с абсолютно неясни функции. От него нищо не зависи, дори когато трябва да се реши съдбата на чичо му като старши треньор.
След като сдаде президентския пост, Любо Пенев сензационно се завърна на терена като футболист на ЦСКА. Играта му обаче вече не вървеше. Така той напусна клуба след скандал с италианския треньор на „червените“ Луиджи Симони. За да се докаже, Любо облече екипа на "Локомотив" (Пд), управляван тогава от Георги Илиев. Престоят му и там се оказва не особено успешен. Оттогава се отдаде на тенис за аматьори и игра на футбол на малки вратички, където изпъква с реализаторските си умения.
Девет години по-късно историята се повтори по идентичен начин и Любо бе поканен да стане старши треньор на родния си клуб. Той зае мястото на чичо си Димитър Пенев, който беше освободен непосредствено след загубата от „Пирин“ с дузпи в турнира за Купата на България. И този път, както и при управленския му период Любо идва без никакъв опит в областта, в която се захваща. Единственият му треньорски актив според статистиката е като помощник на Пламен Марков в националния тим, откъдето напусна преди Нова година в знак на солидарност с уволнения селекционер. 42-годишният Пенев дори не е покрил изискванията за издаване на лиценз Pro. Това обаче не бе пречка да се договори срещу доста съблазнителна сума да ръководи тима на ЦСКА. Според източници от „Армията“ наставникът без никаква треньорска биография ще бъде един от най-добре платените в „А“ група със заплата от 20 хиляди евро на месец. Първият мач на Пенев срещу „Беласица“ завърши повече от благоприятно. „Армейците“ надделяха с 3:0 над „комитите“ на неутралния стадион в Благоевград. Това даде повод на „червените“ привърженици да прогнозират бляскаво бъдеще за своя любимец и да забравят провалите му като президент на тима. Едва ли обаче победа над тим като „Беласица“ може да е мерило за качествата на един треньор. Любо Пенев тепърва ще трябва да доказва своите умения срещу „Левски“, „Литекс“, „Черно море“, където ще се разбере дали „Титан“ с право са му дали шанс за изява. Така както ръководството на „Барселона“ даде шанс на бившия си футболист Хосеп Гуардиола и доказа, че избора е бил повече от успешен.
Треньорът на „Черноморец“ Красимир Балъков също записа победа в дебюта си в "А" група. Това стана в събота след като бургазлии надиграха пловдивския „Ботев“ с 2:1 в среща от 16-ия кръг. Връщайки се назад към футболната кариера на Балъков, трябва да се подчертае, че той бе основният мотор при спечелването на шампионската титла на „Етър“ през 1991 г. След това избухна гражданско неподчинение във Велико Търново, след като ЦСКА се опита да го отмъкне по „втория начин“. В крайна сметка номера на „червените“ не мина и Балъков остана в „Етър“, след което беше продаден на „Спортинг“ (Лисабон). В своя четиригодишен престой с екипа на „лъвовете“ великотърновецът спечели Купата и Суперкупата на Португалия през 1995 година. От „Спортинг“ бе продаден на германският „Щутгарт“, с който става носител на Купата на Германия през 1997 и бе финалист за КНК през 1998 година. Балъков се превърна в истинска легенда за „швабите“, като бе определян за най-добър играч на тима и в определен период получаваше най-висока заплата (6 млн. марки годишно) от всички играчи в Бундеслигата. В Германия Бала, както го наричат местните медии, се прочу и като част от триото Балъков-Бобич-Елбер.
На Бала не му потръгна в Швейцария
От юли 2003 г. стана помощник-треньор на „Щутгарт“, където се учи в занаята от Фелипс Магат. Вече понатрупал известна рутина в Бундеслигата, в средата на януари 2006 г. Краси започна и официалната си самостоятелна треньорска кариера — назначен бе за старши треньор на швейцарския „Грасхопър“. През май 2007 г. обаче Балъков бе уволнен от ръководството на „скакалците“, след като не изпълни големите цели на клубното ръководство . От 29 октомври 2007 до лятото на 2008 година бе старши треньор на „Санкт Гален“. И в този швейцарски тим нещата не потръгнаха за Бала и след серия от незадоволителни резултати той си тръгна разочарован заедно с помощника си Петър Александров. След като напусна Швейцария, пред Балъков имаше вариант да стане национален селекционер на България, както и да замени Емил Велев като старши треньор на „Левски“. Със „сините“ Балъков се беше почти договорил, но силния финал в края на есенния полусезон на състава начело с Емил Велев развали евентуален договор между Балъков и Тодор Батков.
С шефа на БФС и бившия си съотборник от националния тим Борислав Михайлов пък не успяха да се договорят за заплащането и клаузите за неустойка при напускане на поста на селекционер на представителния ни тим. Освен това великотърновецът не бе желан и от част от клубните босове и футболни мениджъри, които знаеха много добре, че той няма да бъде послушник на ничии интереси. Така след eдноседмични преговори в Поморие бившият футболен ас си стисна ръцете с президента на "Черноморец" и собственик на „Петрол холдинг“ Митко Събев. Бала замени на поста не кой да е, а един от най-добрите родни специалисти Димитър Димитров - Херо, който напусна, за да поеме руския „Амкар“ (Перм). Контрактът на новия наставник на „Черноморец“ е за срок от 5,5 години, като ще прибере 1.2 млн. евро. Петгодишният контракт е с месечна заплата от 20 000 евро, отделно са фиксирани премии за класиране в "А" група и участие в европейските клубни турнири.