Холивудската звезда Джон Войт уважи откриването на изложбата "Древна Тракия и античният свят: Съкровища от България, Румъния и Гърция", която беше открита в прочутия музей "Гети" в Лос Анджелис. Бащата на Анджелина Джоли си поговори с министъра на културата Найден Тодоров, с когото се запозна в София, докато снимаше филм у нас. Войт е страстен почитател на класическата музика. Актьорът успял да поговори с диригента за класическа музика.

85-годишният доайен на Холивуд вече засне няколко филма в България и познава страната ни. Затова когато научил, че тракийското съкровище от България ще гостува в Лос Анджелис веднага поискал да го види.

"Снощи в един от най-големите музеи в света – Пол Гети Музей в Лос Анджелис – бе открита прекрасна експозиция, представяща тракийската цивилизация по един наистина достоен начин - “Антична Тракия и класическия свят”. В нея са представени експонати от 14 български музея, включително Панагюрското и Вълчитрънското съкровище, съдове от Рогоземското съкровище, маската на Севт 3 и много други!

Експозицията е резултат от сериозните 6-годишни усилия на три институции, довела до подписването на договора за нея през пролетта на 2023 година – музея Пол Гети, Министерството на културата на България и Националния институт с музей към БАН. Признавам, дори когато подписвах договора миналата година, изпитвах известни съмнения дали ще се справим с този гигантски проект!", написа във фейсбук Найден Тодоров и публикува снимки от откриването, както и фотоси, на които е с Джон Войт.

Джон Войт разглежда тракийското съкровище в Лос Анджелис

"На откриването под патронажа на вицепрезидента на България, на което присъстваха различни значими личности, квартет с водещ изпълнител Благомира Липари изпълни музика от известната ни композиторка Пенка Кунева!

Ще речете – какъв квартет, каква музика на откриването на антична изложба? Ами да не забравяме, че най-известният музикант на всички времена е именно представител на тракийската цивилизация – Орфей!

Разбира се, експозицията е повече от внушителна и ръководството на музея очаква изключително сериозен интерес към нея за четирите месеца, в които нашите тракийски съкровища ще бъдат там. За посетителите на музея вероятно ще е интригуващо да видят красиви артефакти, някои от които са повече от десет пъти по-стари от американската държава!

Но докато хората се впечатляват основно от златните и сребърни съдове на древните траки, живели по нашите земи, ние може би трябва да се замислим над двете големи послания, които достигналата до нас тяхна история ни отправя:

Първо – траките са били известни в античността с многобройни свои качества, не на последно място и с войнските си качества – да не забравяме и, че най-великият гладиатор на античността, предизвикал едно от най-големите въстания за свобода в човешката история – Спартак също е тракиец. Какво, обаче е достигнало до нас? Тяхната култура! Ни повече, ни по-малко!

След векове за поколенията не са важни нито военните, нито икономическите постижения, дори не и социалните такива - всяка една цивилизация, без значение колко е велика, остава в историята основно с културните си постижения. Това е сериозна тема за размисъл!

И още нещо – днес ние можем да говорим за културно наследство на обществата и цивилизациите преди нас, но когато тази култура е създавана, тя не е била „наследство“, а жива, съвременна култура. С други думи – ако искаме поколенията да ни запомнят с нещо…

то ще е в крайна сметка само с онова, за което например нашата родина отделя средства значително под 1% от общия си бюджет.

Второ – траките са били една от най-развитите и най-напреднали цивилизации от античността. И въпреки това, днес хората говорят много повече за Египет, Рим, Древна Гърция… Защо? Защото за траките сякаш никога не е било важно да бъдат обединени и в крайна сметка, независимо от всичката си военна, културна и социална мощ, те никога не успяват да създадат своя империя. Достигнали са до нас сведения за характера им, който ни подсказва с голяма доза вероятност, че наистина сме техни наследници.

Директорът на музея "Пол Гети" Тим Потс заедно с министър Найден Тодоров

Уви, част от този характер не е било качеството да са единни. Това е един много важен урок, който следва да научим от тяхната история, защото защо ни е нужна историята, ако не да се учим от нея?

Днес повече от всякога България има нужда от своя девиз, който продължава да стои на историческата сграда на Народното ни събрание. Защото дори и голяма сила е лесна за побеждаване, ако не е единна.

Ако не вярвате на мен, повярвайте на Сун Дзъ. Или се вгледайте в историята на древна Тракия.

И за да не става мрачен този пост, посветен на едно прекрасно събитие, ще го завърша с известен наш виц. Както знаем, до нас са достигнали от траките не само златните им съкровища, не само музикалния им талант (сещате ли са за българските оперни гласове?), но и някои от техните традиции и обичаи. Един от обичаите, за които различни източници твърдят, че произхожда от последните векове на тракийската цивилизация, е Нестинарството", написа Найден Тодоров.

И разказа следния виц:

Чужденци, тотално объркани при вида на танцуващите върху жаравата боси нестинарки питат:
- Но как е възможно, как успявате да го постигнете това?
А нашите отговорили:
- А, стари навици. Когато прадедите ни се заселиха тук, Земята беше още гореща…"

Малко след залез слънце, в деня, в който Съединените щати върнаха стрелките на часовниците с час назад, за да преминат към зимното часово време, амфитеатърът на Вила "Гети" в граничещия с Малибу лосанджелиски квартал Пасифик Палисейдс се изпълни до краен предел от хора, желаещи да се докоснат до изкуството на траките, предаде БТА.

Древна Тракия (обхващаща днешна България и части от Румъния, Гърция и Турция) е била дом на племенна култура, чиито представители са били известни с уменията си на воини и конници, както и с богатството си от благородни метали.

Траките произвеждали превъзходни златни, сребърни и бронзови изделия, използвани за разнородни дейности като война, езда и банкети. Тази изложба представя много предмети, открити в тракийските земи в наши дни, които хвърлят светлина върху тази малко позната култура и взаимодействието ѝ с Древна Гърция, Персия и Рим в продължение на две хилядолетия. 

Експозицията, която ще продължи до 3 март 2025 г., включва над 200 предмета, сред които изкусно изработени метални изделия от злато, сребро и бронз, керамика, надписи, каменни релефи и други произведения на изкуството, показващи Тракия и връзките ѝ с други древни култури в Средиземноморието и отвъд него.

Вечерта започна с музика от струнен квартет, който изпълни произведението Earth ("Земя") на композиторката Пенка Кунева. То е специално написано по повод откриването на изложбата и бе изпълнено от българските цигуларки Благомира Липари и Боряна Попова, от американската виолистката Ариана Солотоф и от арменския челист Гарик Терзян.

Това е третата част от поредицата "Класическият свят в контекст" на музея "Гети", която изследва разнообразните форми на взаимодействие, свързващи Древна Гърция и Рим с други култури от Средиземноморието, Близкия изток и други региони, заяви директорът на музея Тим Потс на церемонията по откриването ѝ.

Предишните изложби изследваха отношенията на класическия свят с Египет (2018 г.) и Персия (2022 г.) - култури, които са географски отделени от Гърция и Рим съответно от Средиземно море и от Сирия-Месопотамия, добави Потс.