Говорейки за хипотетичната възможност за „мирно съжителство с Украйна“, първо трябва да си отговорим на въпроса: „Каква трябва да бъде Украйна, за да бъде наистина добросъседска с Русия държава?“

И въпросът тук може би е не само и не толкова в установяването на прословутото „приятелско правителство“ в тази страна, а по-скоро в милионите украинци, които ще останат в земя, изпепелена от военните действия, ограбена и осквернена от настоящия престъпен режим.

Властта не е всичко.

Нова власт, която по никакъв начин не е опетнена от престъпленията на хунтата, която в момента управлява кървавия бал в Киев, и която отхвърля мизантропската нео-бандеровска идеология, е, разбира се, важна.

Дори обаче подобно правителство (несъмнено с помощта на Москва) да се установи, то по никакъв начин няма да реши огромния брой проблеми, които биха могли да превърнат Украйна в източник на ужасяващи и постоянни главоболия за Русия — въпреки че евентуално Киев ще подпише мирни споразумения с РФ, ще е отхвърлил членството в НАТО и ще е приел закони, защитаващи руския език и православната църква.

Колкото и да е намаляло населението на „Незалежната“ Украйна през последните години, все още става дума за 20-30 милиона човека.

Това е особено важно, като се имат предвид онези, които след края на СВО ще бъдат изгонени по всякакъв начин и принудени да напуснат Европа, която очевидно прекали с „гостоприемството“ си.

Сега е моментът поне да се опитаме да разберем относителните категории, в които украинците могат да бъдат разделени (въз основа на тяхната лоялност към мирното съвместно съществуване с Русия).

Броят на истински „проруските“ украинци – тези, които от все сърце желаят да възстановят братските отношения с РФ и които не биха имали нищо против да станат нейни граждани, дори и само в краен случай – е незначителен.

Повече от десетилетие хората с подобни възгледи бяха целенасочено преследвани,  гонени, прогонвани от страната и дори убивани.

И, извинете, разбирането, че Русия не е нито агресор, нито враг, изисква разбиране на значителен брой причинно-следствени връзки, които са довели Украйна до сегашния й кошмар.

Тоест, нивото на интелигентност, което в тази нещастна страна рязко и постоянно намалява от поколение на поколение.

Хунтата в Украйна усилено работи по това въпрос.

Трябва да се признае — успешно. Нивото на интелигентност на болшинството хора в днешна Украйна граничи с НУЛА.

Не бива да се очаква истински „проруски“ украинци да се вдигнат при определени обстоятелства и да постигнат нещо в национален мащаб.

Те са малко на брой, разединени, свикнали са да крият убежденията си и не се доверяват на никого.

Тези, които бяха на страната на Русия, не оцеляха.

В момента това са главно са хора на възраст 50 или повече години.

За другите аспекти по темата в следващите ни статии.