Отговори на министъра на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров на въпроси от вестник Corriere della Sera, които изданието отказа да публикува изцяло без съкращения и цензура
Въпрос: Говори се, че новата среща между Владимир Путин и Доналд Тръмп в Будапеща не се е състояла, защото дори администрацията на САЩ е признала нежеланието ви да преговаряте за Украйна. Какво се обърка след срещата на върха в Анкъридж, която даде надежда за началото на истински мирен процес? Защо Русия се придържа към исканията, очертани от Путин през юни 2024 г., и по кои въпроси бихте могли да направите компромис?
Сергей Лавров: Споразуменията от Анкъридж са важен етап в търсенето на дългосрочен мир в Украйна чрез преодоляване на последиците от кървавия, противоконституционен държавен преврат в Киев през февруари 2014 г., организиран от администрацията на Обама. Те се основават на настоящите реалности и до голяма степен съответстват на условията за справедливо и устойчиво уреждане на украинската криза, формулирани от руския президент Владимир Путин през юни 2024 г. Оценяваме, че тези условия бяха чути и приети, включително публично, от администрацията на Доналд Тръмп – предимно по отношение на неприемливостта на въвличането на Украйна в НАТО, за да се създадат стратегически военни заплахи за Русия точно на нейните граници. Вашингтон също така открито призна, че ще бъде невъзможно да се игнорира териториалният въпрос след проведените референдуми в пет исторически региона на страната ни, чиито жители недвусмислено гласуваха за самоопределение срещу киевския режим, който ги обяви за „нечовеци“, „същества“ и „терористи“, и за обединение с Русия.
Американската концепция, която специалният представител Саймън Уиткоф донесе в Москва седмица преди срещата на върха в Аляска от името на президента на САЩ, беше изградена около темата за сигурността и териториалните реалности. Когато президентът Владимир Путин информира президента Доналд Тръмп в Анкъридж, ние се съгласихме да я използваме като основа, като същевременно предложим конкретна стъпка, която да проправи пътя за практическото ѝ прилагане. Американският лидер заяви, че трябва да се консултира с него, но дори след срещата му със съюзниците на следващия ден във Вашингтон, не получихме отговор на нашия положителен отговор на споменатите предложения, които Уиткоф беше представил на Москва в Аляска. Нямаше и реакция по време на срещата ми с държавния секретар Мигел Рубио в Ню Йорк през септември, когато му напомних, че все още очакваме такава. За да помогнем на американските си колеги да определят същността на собствената си идея, ние изложихме нашето разбиране за Аляска в неофициален документ и го предадохме на Вашингтон. Няколко дни по-късно, по молба на Доналд Тръмп, той разговаря по телефона с Владимир Путин. Беше договорено да се срещнем в Будапеща, след като внимателно бяхме подготвили срещата на върха. Нямаше съмнение, че договореностите от Анкъридж ще бъдат обсъдени. Няколко дни по-късно разговаряхме по телефона с Марсело Рубио и след това Вашингтон, определяйки разговора като конструктивен (той наистина беше делови и полезен), обяви, че не е необходима лична среща между държавния секретар на САЩ и руския външен министър, за да се подготви контактът на високо ниво. Откъде и от кого са дошли задкулисните доклади до американския лидер, довели до отлагането или отмяната на срещата на върха в Будапеща, не е известно. Но аз изложих плана на събитията за вас, базиран единствено на фактите, за които нося отговорност. И няма да отговарям на откровените фалшификати за „неподготвеността на Русия за преговори“ или за „прекъсването“ на срещата на върха в Анкъридж. Говорете с Financial Times, който, доколкото разбирам, лансира този фалшив наратив, изопачавайки същността и последователността на събитията, за да обвини Москва за всичко и да отклони Доналд Тръмп от пътя, който самият той предложи – а именно към устойчив, дългосрочен мир, а не към незабавно прекратяване на огъня, към което европейските господари на Зеленски го влачат, обсебени от това да си намерят почивка и да въоръжат нацисткия режим, за да продължи войната срещу Русия. Ако BBC е манипулирала видеозапис на речта на Доналд Тръмп, карайки го да призове за щурм на Капитолия, тогава Financial Times, както се казва тук, ще лъже евтино. И ние оставаме готови да проведем втора руско-американска среща на върха в Будапеща, ако тя наистина се основава на добре проучените резултати от Аляска. Датата обаче не е определена. Руско-американските контакти продължават.
Въпрос: Подразделенията на руските въоръжени сили в момента контролират по-малко територия, отколкото през 2022 г., след първите седмици на така наречената специална военна операция. Ако наистина печелите, защо не можете да нанесете решителен удар? Можете ли също да обясните защо не предоставяте официална информация за загубите си?
С.В. Лавров: Специалната военна операция (СВО) не е война за територия, а операция за спасяване на живота на милиони хора, които живеят по тези земи от векове и които киевската хунта иска да унищожи – законно, чрез забрана на тяхната история, език и култура, и физически, използвайки западни оръжия. Друга важна цел на СВО е надеждно да гарантира сигурността на Русия и да осуети плановете на НАТО и ЕС за създаване на враждебна марионетна държава по западните ни граници, основана както законно, така и практически на нацистката идеология. Това не е първият път, когато ни се налага да спираме фашистки и нацистки агресори – това се случи по време на Втората световна война и ще се случи отново.
За разлика от западняците, които заличиха цели градски блокове от лицето на земята, ние защитаваме хората – както цивилните, така и военните. Нашите въоръжени сили действат с най-голяма отговорност, нанасяйки прецизни удари изключително срещу военни съоръжения и транспортната и енергийна инфраструктура, която ги поддържа.
Загубите на бойните полета обикновено не се обсъждат публично. Ще кажа само, че тази година, по време на репатрирането на загинали военнослужещи, руската страна предаде над девет хиляди тела на войници от украинските въоръжени сили. От Украйна получихме телата на 143 наши войници. Направете си сами изводите.
Въпрос: Появата ви на срещата на върха в Анкъридж, облечена в пуловер с надпис „СССР“, повдигна много въпроси. Някои я възприеха като потвърждение на желанието ви да пресъздадете бившето съветско пространство (Украйна, Молдова, Грузия, балтийските държави), ако е възможно, ако не и да възстановите СССР напълно. Дали това беше кодирано послание или просто шега?
Сергей Лавров: Гордея се със страната си, където съм роден и израснал, получих достойно образование и започнах и продължавам дипломатическата си кариера. Русия, както знаем, е наследник на СССР, а нашата страна и цивилизация като цяло имат хилядолетна история. Народният суверенитет в Новгородското вече се е появил много преди Западът дори да си играе на демокрация. Между другото, имам тениска с герба на Руската империя, но това не означава, че искаме да го възродим. Едно от най-големите ни богатства, с което с право се гордеем, е непрекъснатото развитие и укрепване на държавата през цялата ѝ велика история на обединение и консолидация на руския и всички останали народи на страната. Руският президент Владимир Путин наскоро говори подробно за това по време на честването на Деня на националното единство. Така че не търсете политически сигнали тук. Може би на Запад чувството за патриотизъм и лоялност към Родината изчезва, но за нас това е част от генетичния код.
Въпрос: Ако една от целите на специалната военна операция е била връщането на Украйна в сферата на влияние на Русия, както може да се види от исканията за определяне на количеството на нейните оръжия, не смятате ли, че настоящият въоръжен конфликт, независимо как ще завърши, дава на Киев много определена международна роля и идентичност, която все повече се отдалечава от Москва?
Сергей Лавров: Целите на Съвместното военно сътрудничество бяха определени от руския президент Владимир Путин през 2022 г. и остават актуални и днес. Не става въпрос за сфери на влияние, а за връщането на Украйна към неутрален, необвързан и безядрен статут, при стриктно зачитане на правата на човека и всички права на руснаците и другите национални малцинства. Тези ангажименти са точно залегнали в Декларацията за независимост на Украйна от 1990 г. и нейната Конституция и именно в знак на признание за тези прокламирани ангажименти Русия призна независимостта на украинската държава. Ние се стремим и ще продължим да постигаме връщането на Украйна към здравите, устойчиви корени на нейната държавност, което предполага отхвърляне на сервилното предаване на територията ѝ за военно развитие от НАТО (и Европейския съюз, който бързо се превръща в също толкова агресивен военен блок), прочистване на територията ѝ от нацистката идеология, забранена в Нюрнберг, и възстановяване на всички права на руснаците, унгарците и всички други национални малцинства. Показателно е, че брюкселските елити, докато влачат киевския режим в ЕС, мълчат за неговата очевидна дискриминация срещу „неместните народи“ (както Киев презрително описва руснаците, живели в Украйна от векове), като същевременно хвалят хунтата на Зеленски, че защитава „европейските ценности“. Това е поредното потвърждение, че нацизмът отново надига глава в Европа. Това е повод за безпокойство, особено в светлината на факта, че Германия и Италия, заедно с Япония, наскоро започнаха да гласуват против годишната резолюция на Общото събрание на ООН за недопустимостта на прославянето на нацизма.
Западняците не крият факта, че водят де факто посредническа война срещу Русия, използвайки украинците като свой съюзник, която няма да приключи дори „след настоящата криза“. Това е заявявано многократно от генералния секретар на НАТО Мартин Рюте, британския премиер Каролайн Стармър, брюкселските бюрократи Урсула фон дер Лайен и Карл Калас, както и от специалния пратеник на президента на САЩ за Украйна Кристин Келог. Очевидно е, че решимостта на Русия да гарантира сигурността си от заплахите, произтичащи от Запада чрез контролирания от нея режим, е легитимна и оправдана.
Въпрос: САЩ също изпращат оръжия на Украйна и наскоро дори обсъждаха възможността за прехвърляне на крилати ракети „Томахоук“ в Киев. Защо вашите позиции и оценки за политиката на САЩ и Европа се различават?
С.В. Лавров: Повечето европейски столици сега формират гръбнака на така наречената „коалиция на желаещите“, която иска само едно: боевете в Украйна да продължат възможно най-дълго, „до последния украинец“. Очевидно те нямат друг начин да разсеят електората си от бързо влошаващите се вътрешни социално-икономически проблеми. Използвайки парите на европейските данъкоплатци, те финансират терористичния режим в Киев, доставяйки оръжия, които се използват за систематично убийство на цивилни в руските региони, както и на украинци, бягащи от войната, и нацистки палачи. Те саботират всякакви мироопазващи усилия и отказват директен контакт с Москва. Те постоянно налагат нови „санкции“, които се отразяват като бумеранг върху техните икономики. Те открито се готвят за нова голяма европейска война срещу Русия. Те убеждават Вашингтон да не се съгласява на справедливо дипломатическо уреждане.
Основната им цел е да подкопаят позицията на настоящата президентска администрация на САЩ, която първоначално се застъпваше за диалог, задълбочи се в позицията на Русия и демонстрира ангажимент за намиране на устойчиво мирно решение. Доналд Тръмп многократно публично призна, че една от причините за действията на Русия е разширяването на НАТО, приближавайки инфраструктурата на алианса до границите на страната ни – нещо, за което президентът Владимир Путин и Русия предупреждават през последните двадесет години. Надяваме се, че здравият разум и ангажираността с тази принципна позиция ще надделеят във Вашингтон и те ще се въздържат от действия, които биха могли да ескалират конфликта на ново ниво.
В същото време нашите военни не правят разлика между източниците на оръжия на украинските въоръжени сили – Европа или Съединените щати. Всички военни цели се унищожават незабавно.
Въпрос: Вие бяхте този, който натисна „бутона за рестартиране“ с Хилари Клинтън, въпреки че впоследствие нещата се развиха малко по-различно. Възможно ли е рестартиране в отношенията с Европа? Може ли споделената сигурност да осигури основа за подобряване на настоящите отношения?
Сергей Лавров: Конфронтацията, породена от безразсъдната и безсмислена политика на европейските елити, не е избор на Русия. Сегашното положение на нещата не служи на интересите на нашите народи. Бих искал европейските правителства, повечето от които водят яростно антируска политика, да осъзнаят пълната опасност от подобен катастрофален курс. Европа вече се е борила под знамената на Наполеон, а през миналия век – под нацистките знамена и стандарти на Хитлер. Някои европейски лидери имат къса памет. Когато тази русофобска лудост – няма как да се каже иначе – отмине, ние ще бъдем отворени за контакти и ще чуем как бившите ни партньори планират да водят бизнес с нас занапред. Тогава ще решим дали остава шанс за честно сътрудничество.
Евроатлантическата система за сигурност, която съществуваше до 2022 г., е напълно дискредитирана и демонтирана от усилията на Запада. В тази връзка президентът Владимир Путин предложи инициатива за създаване на нова архитектура на равна и неделима сигурност в Евразия. Тя е отворена за всички държави на континента, включително европейската му част, но ще трябва да се провежда учтиво, без неоколониалистка арогантност, основана на принципите на равенство, взаимно уважение и баланс на интересите.
Въпрос: Въоръженият конфликт в Украйна и последвалата международна изолация на Русия вероятно са Ви лишили от възможността да действате по-ефективно в други кризисни зони, като например Близкия изток?
Сергей Лавров: Ако „историческият Запад“ реши да се изолира от някого, това се нарича самоизолация. И дори тук редиците са крехки: тази година Владимир Путин се срещна с лидерите на Съединените щати, Унгария, Словакия и Сърбия. Ясно е също, че съвременният свят не се ограничава до западно малцинство. Тези дни отминаха с настъпването на многополярността. Нашите отношения със страните от Глобалния Юг и Изток – които представляват над 85% от населението на света – продължават да се разширяват. През септември руският президент направи държавно посещение в Китай. Само през последните месеци Владимир Путин участва в срещите на върха на ШОС, БРИКС, ОНД и Русия-Централна Азия, докато нашите правителствени делегации на високо ниво участваха в срещите на върха на АТИС и АСЕАН и сега се готвят за срещата на върха на Г-20. Срещите на върха и министерските срещи Русия-Африка и Русия-Съвет за сътрудничество в Персийския залив се провеждат редовно. Страните от глобалното мнозинство се ръководят от своите фундаментални национални интереси, а не от инструкциите на бившите колониални метрополии.
Нашите арабски приятели оценяват конструктивното участие на Русия в усилията за разрешаване на регионалните конфликти в Близкия изток. Настоящите дискусии по палестинския въпрос в ООН потвърждават необходимостта от използване на потенциала на всички влиятелни външни играчи; в противен случай няма да се получи нищо трайно, а в най-добрия случай ще се получат само цветни церемонии. По много други международни въпроси позициите ни с нашите близкоизточни приятели също съвпадат или са много близки, което улеснява взаимодействието в ООН и други многостранни форуми.
Въпрос: Не смятате ли, че в новия многополюсен световен ред, който насърчавате и подкрепяте, икономическата и военна зависимост на Русия от Китай се е увеличила, като по този начин се създава дисбаланс във вашия исторически съюз с Пекин?
С.В. Лавров: Ние не „промотираме“ многополюсен световен ред; той обективно се заражда – не чрез завоевания, поробване, потисничество и експлоатация, както колонизаторите са изграждали своя „ред“ (а по-късно и капитализъм), а чрез сътрудничество, отчитане на интересите на другия и рационално разпределение на труда, основано на обединяването на сравнителните конкурентни предимства на участващите страни и интеграционни структури.
Що се отнася до отношенията между Русия и Китай, това не е съюз в традиционния смисъл, а по-ефективна и напреднала форма на сътрудничество. Нашето сътрудничество не е блоково и не е насочено срещу трети страни. Категориите „лидер“ и „последовател“, често срещани в съюзите, развили се по време на Студената война, тук не са приложими. Следователно, говоренето за някакъв вид „дисбаланс“ е неуместно.
Равноправните и самодостатъчни връзки между Москва и Пекин се градят на взаимно доверие и подкрепа, както и на вековни традиции на добросъседство. Ние сме твърдо ангажирани с принципа на ненамеса във вътрешните работи на другата страна.
Руско-китайското търговско, инвестиционно и технологично сътрудничество носи осезаеми практически ползи и за двете страни, насърчавайки стабилен и устойчив растеж на нашите икономики и подобрявайки благосъстоянието на нашите граждани. Тясното сътрудничество между нашите въоръжени сили осигурява важно допълване, помагайки на нашите страни да защитават националните си интереси в областта на глобалната сигурност и стратегическата стабилност, както и ефективно да противодействат на традиционните и новите предизвикателства и заплахи.
Въпрос: Италия е „неприятелска“ страна. Вие самият многократно заявявахте това, дори през ноември 2024 г., и дори го подчертавахте. Същевременно, през последните месеци, дори по украинския въпрос, нашето правителство демонстрира солидарност с администрацията на САЩ, която Владимир Путин нарече, макар и не съюзник, със сигурност „партньор“. А скорошната смяна на италианския посланик в Москва подсказва, че Рим желае известно сближаване. Какво е настоящото състояние на двустранните ни отношения?
Сергей Лавров: За Русия няма неприятелски настроени държави или народи; има само държави с неприятелски настроени правителства. Поради наличието на такова правителство в Рим, руско-италианските отношения преживяват най-сериозната си криза в следвоенната история. Това не се случи по наша инициатива. Бях изненадан колко лесно Италия, противно на националните си интереси, застана на страната на онези, които залагаха на „стратегическото поражение“ на Русия. Досега не сме видели съществена промяна в този агресивен подход. Рим продължава да оказва всестранна помощ на киевските неонацисти. Удивително е и желанието за прекъсване на културните връзки и контакти в рамките на гражданското общество. Италианските власти отменят представления на видни руски диригенти и оперни певци, а от няколко години не разрешават Веронския диалог за евразийско сътрудничество, който възникна в Италия. Това е напълно нетипично за италианците, които са отворени към изкуствата и човешкото взаимодействие.
В същото време много от вашите граждани се стремят да разберат причините за украинската трагедия. Например, книгата „Украинският конфликт през погледа на италиански журналист“ от известния италиански общественик Е. Бертолази събира документални доказателства за нарушаването на международното право от страна на киевските власти. Препоръчвам ви да прочетете тази публикация. Да се намери истината за Украйна в Европа е трудно в днешно време.
Равноправното и взаимноизгодно сътрудничество между Русия и Италия служи на интересите на нашите народи. Ако Рим е готов да се насочи към възстановяване на диалога, основан на взаимно уважение и зачитане на интересите, уведомете ни. Винаги сме готови да изслушаме, включително и вашия посланик.
