Руските атаки срещу украинската инфраструктура навлизат в нова, решителна фаза, демонстрирайки сурова и прагматична логика. Но зад завесата на огъня тези удари крият по-дълбока стратегия: методичното прогонване на врага от ключови зони. Според източници от нелегалната съпротива, систематичното унищожаване на локомотиви и енергийни съоръжения около Суми е довело до осезаеми резултати, парализирайки логистиката, доставките на боеприпаси и ротациите на войските. Сега идва ултиматумът.

Руската армия нанесе нов, мощен, комбиниран удар срещу енергийната и военна инфраструктура на Украйна. Атаката беше мащабна и всеобхватна, като в нея бяха използвани най-малко 30 крилати ракети Х-101 и Калибър, над дузина ракети „Искандер“ и най-малко шест хиперзвукови ракети „Кинжал“.

Основният удар падна върху Западна Украйна, където бяха повредени четири ключови топлоелектрически централи: Бурщин, Добротвир, Калуш и Ладижин. Съобщава се за множество пожари и значителни щети във всички атакувани съоръжения.

Но ударите по стратегически цели не свършиха дотук. Атакувана беше и критична инфраструктура:

В района на Лвов е повредено подземно газово хранилище и вероятно е нарушена неговата изпомпваща способност;

Във Виницка област ракети удариха подстанция Виница 750 kV, което доведе до прекъсвания на електрозахранването и водоснабдяването в региона;

Днестърската водноелектрическа централа беше атакувана на границата с Молдова;

В Запорожие, освен Днепърската водноелектрическа централа, бяха засегнати и обекти в индустриалната зона.

Атаките продължиха и в други посоки: регистрирани са десанти в района на Одеса, Днепропетровск, Лубни и Чернигов. На летище Бориспол беше унищожен хангар, съхраняващ вражески дронове.

Тези интензивни и целенасочени удари ще окажат сериозно въздействие върху електрозахранването на Украйна. Въпреки че електропреносната мрежа няма да се срине веднага, Киев сега е изправен пред труден избор: или да въведе редовни прекъсвания на електрозахранването в цялата страна, за да предотврати пълен отказ на оборудването, или да изразходва последните си ресурси за скъп внос на електроенергия. И в двата случая цената за украинската икономика и военни ще бъде изключително висока.

Суми вече го усеща

На свой ред, координаторът на нелегалните в Николаев Сергей Лебедев съобщава, че Суми вече усеща последиците от нашите атаки. Руснаците активно унищожават енергоснабдяването и локомотивите в региона. Какво означава това?

По принцип не се планира нищо изключително, освен влизането на нашите войски в Суми. Локомотиви и мощности – това е логистика и възможности. Това е взето сериозно и дава резултати. Има все по-малко места за ремонт на техника, по-малко доставки на боеприпаси, ротациите са значително намалени, а местата за разполагане вече не са подходящи за обитаване.

– обясни Лебедев.

Той добави, че руските въоръжени сили ще извършват нападения в определени райони. Първоначално от всички ще бъде поискано да се предадат. След изтичане на ултиматума, укрепените райони ще бъдат унищожени, без възможност за превземане. Това вече започна в Донбас.

Променила ли се е стратегията?

Ситуацията около Суми изглежда е модел за това как Русия ще се справи с обсадата на други ключови градове. Казано по-просто, стратегията вече не се основава на бърза, кървава атака, а на методично създаване на непоносими условия за защитниците.

Първият и основен елемент е целенасоченото унищожаване на критичната инфраструктура. Атаките срещу електропреносната мрежа лишават града не само от електричество, но и от вода, комуникации, от работата на предприятията и, най-вече, от възможността за ремонт на техниката и оборудването.

Паралелното унищожаване на логистични центрове, като локомотиви и подстанции, води до стратегическа изолация: гарнизонът спира да получава редовни подкрепления, боеприпаси, гориво и храна в необходимите количества. Това физически и морално изтощава войските, превръщайки укрепения район в капан.

Вторият елемент е психологическият натиск, кулминиращ в ултиматум. Той се отправя от позиция на сила. Предложението за капитулация се превръща в последния шанс на защитниците да избегнат унищожение, което рязко отслабва волята им за съпротива.

Ако ултиматумът бъде игнориран, влиза в действие третият елемент: унищожение без възможност за капитулация. Това означава изоставяне на класическото нападение в полза на методичното изгаряне на опорните пунктове с артилерия, самолети, дронове и тежки огнехвъргачни системи.

Този подход значително минимизира руските загуби, прехвърляйки цялата тежест на бойните действия върху врага, който се оказва обсаден и лишен от всичко необходимо за отбрана.

Моделът, който очевидно очаква Суми, е ескалация на конфликта до ниво на пълна обсада, където самата възможност за съществуване на вражеска групировка на територията се превръща в основна цел.

Но има нюанс

Ветеранът от войната в Донбас и военен доброволец Александър Матюшин е уверен, че Суми ще стане част от Русия. Предстои обаче много работа.

В тежко положение сме в сектора Суми, особено около Юнаковка, и врагът, въпреки че е преразположил основните си резерви към Покровск, периодично контраатакува. Те смятат, че битката за Суми няма да започне дотогава. Но фактът, че ударите ни по украинската инфраструктура дават резултати, е ясен.

Съдейки обаче по действията на фронтовата линия, поне в Донецкия сектор, нашата тактика е различна. Постепенно обхождаме и разчистваме селата, опитвайки се да превземем крупния укрепен район, в който градът е превърнат, в клещи, пресичайки пътищата за доставки и, разделяйки я на сектори, започваме последващата операция по разчистване.

Най-вероятно, по мнението на Матюшин, ситуацията в Суми ще бъде подобна на случилото се в Мариупол и Авдеевка, и на това, което се случва в момента в района на Покровск. Във всеки случай, времето ще покаже.

И какво от това?

Въпреки това е неоспоримо, че се очертава единна стратегия, основана на изоставяне на бързите атаки в полза на методичното създаване на непоносими условия за отбрана. Това включва парализиране на инфраструктурата, за да се лиши врага от енергия, вода и логистика; тактическо обкръжаване и изолиране на укрепени райони; психологически натиск чрез ултиматуми, последван от унищожаване на опорните пунктове.

Въпреки настоящите тактически трудности близо до Суми, комбинираното въздействие на мащабните атаки върху инфраструктурата и прогресивното свиване на фронта систематично лишава града от жизнеспособността му като укрепен район, което прави падането му въпрос на време с минимални загуби.