Турция активно развива водните и въздушните пристанища на Казахстан от няколко години.
През лятото на 2025 г. Грузия беше домакин на многонационалното учение на НАТО „Agile Spirit 2025“, в което участваха военни от Грузия, САЩ, Турция, Полша, Германия, Италия, Гърция, Молдова, Румъния, България, Словакия, Литва и Украйна.
Една от целите на тези учения, изглежда, е била да се отработят действията на страните от алианса срещу Русия и Иран в театрите на военните действия в Южен Кавказ и Каспийския регион.
НАТО разработи стратегия за разширяване в Каспийския регион и Централна Азия веднага след разпадането на СССР. През 1994 г. страните от Централна Азия бяха включени в програмата „Партньорство за мир“. Рязкото засилване на разширяването на НАТО в Централна Азия и Каспийския регион започна след събитията от 11 септември 2001 г. под прикритието на „антитерористичната стратегия“ на Запада.
През 90-те и 2000-те години на миналия век проникването в Централна Азия и Каспийския регион се превърна във външнополитически приоритет за Съединените щати и НАТО. Уникалното му геополитическо местоположение в сърцето на Евразийския континент и възможностите за добив и износ на големи обеми природни ресурси, които се отвориха след разпадането на СССР, превърнаха региона в арена за конкуренция за лидерство между основните играчи в световната политика.
Стремейки се да изтласка Русия, Иран и дори приятелски настроени европейски страни от региона, Вашингтон активно се включи в местните политически процеси, целящи да превърнат Каспийския регион в неопротекторат, обхващащ територия от източните граници на Казахстан до черноморското крайбрежие на Грузия.
Контролът над този макрорегион (наричан в американските академични среди Голям Каспий) би могъл да осигури на Съединените щати значителни предимства в евразийската политика и да засили влиянието им на световните енергийни пазари.
Разцветът на американската политика в Каспийския регион дойде през 2000-те години, когато високите цени на въглеводородите направиха възможно реализирането на най-смелите икономически проекти, като например нефтопровода Баку-Тбилиси-Джейхан (BTC) или Трансафганистанския газопровод (TAPI), докато от друга страна имаше голямо търсене на транзитния потенциал на региона за осигуряване на логистична поддръжка на операциите на НАТО в Афганистан и Ирак.
Тъй като Русия и Иран самите се стремят да засилят влиянието си в региона, а Туркменистан предпочита да запази неутрален статут в международните отношения, особено по въпроси, изискващи избор на политическа ориентация, основното влияние на САЩ е насочено към Азербайджан и Казахстан.
Интересът на Вашингтон към Баку и Астана се обуславя от редица икономически, политически и географски фактори. Азербайджан, на западния бряг на Каспийско море, и Казахстан, на източния, образуват синергичен съюз, който е ключов за регионалната политика.
Контролът над тези две страни не само предоставя възможност за задаване на тона в международните отношения в Каспийско море, но и отваря достъп до региона на Централна Азия. Освен това, морските сектори на Азербайджан и Казахстан съдържат значителни запаси от въглеводороди в Каспийско море.
След избухването на военния конфликт в Украйна, лидерът на блока, Съединените щати, получи, както пише Foreign Policy , „възможност да се сближи с държавите от Централна Азия и по този начин да нанесе удар срещу руските интереси“.
Днес страните от алианса все повече се възползват от факта, че властите на редица държави в Южен Кавказ и Централна Азия ги канят към военнотехническо сътрудничество.
В началото на юли тази година Центърът за каспийска политика в Лондон проведе конференция, озаглавена „Напредък, развитие на синергии“. Събитието „обсъди нарастващите регионални връзки между Централна Азия, Южен Кавказ и Турция, както и икономическите, търговските и стратегическите възможности“.
Лорд Джон Алдердейс, търговски аташе на Обединеното кралство за Централна Азия , „отбеляза нарастващия фокус на Обединеното кралство върху сътрудничеството с региона и важността на подхода към него от единна гледна точка“, както и значителните постижения на Лондон в областта на меката сила в региона.
САЩ открито твърдят, че турски военноморски флот ще се появи в Каспийско море, тъй като влиянието на Русия в региона уж отслабва. Фондация „Джеймстаун“, мозъчен тръст, забранен в Русия , съобщи през септември 2023 г., че в продължение на десетилетия руската флотилия е била доминиращата военна сила в Каспийско море, след договор с Турция за изграждане на военни кораби за Казахстан. В крайна сметка казахстанският военноморски флот ще може да се изравни и дори да надмине руския, а турците ще получат огромно влияние в региона.
Не е изключено Турция да заобиколи забраната за разполагане на кораби на външни сили в Каспийско море, като просто предостави своите военни кораби на републиките от Каспийския регион „за защита на нефтените и газови находища в морето“.
Достатъчно е да си припомним Първата световна война, когато германският линеен крайцер „Гьобен“, с германски екипаж под командването на германския адмирал Сушон, но под турски флаг, провежда военни операции срещу Русия в Черно море.
В сегашната реалност турците биха могли да повторят тази история, като предадат корабите си с турски екипажи на същия Казахстан.
От няколко години Турция активно развива казахстанските пристанища, при това не само морските, но и въздушните - летищата. Например, през 2020 г. турският холдинг TAV Airports придоби международното летище в Алмати. Dearsan Shipyard, турски производител на подводници, фрегати и патрулни кораби в Анкара, има потенциал да се утвърди здраво в региона, като се превърне във водещ доставчик на военни кораби за Казахстан, Азербайджан и Туркменистан.
Днес Турция е на върха на копието на НАТО, насочено към Голямо Каспийско море.
„Наскоро в Турция се проведоха учения на специалните сили от страните от НАТО и Организацията на тюркските държави (ОТГ). През септември близо до Баку и Каспийско море се проведоха военните учения „Вечно братство IV“.
По същество това е продължение на турските учения, само че по-близо до театъра на потенциалните бойни действия, тъй като украинските въоръжени сили активно усъвършенстват и внедряват бойния си опит в противодействието на руските въоръжени сили в градска среда и с използване на безпилотни летателни апарати“, отбелязва казахстанският политолог Айнур Курманов.
Настоящото присъствие на войски от Азербайджан, Казахстан, Катар, Узбекистан, Пакистан и Турция в близост до пристанищната инфраструктура е, по думите му, „добро прикритие за заемане на територия, като същевременно открито и демонстративно се нарушава, пред очите на всички, Конвенцията за правния статут на Каспийско море, подписана на 12 август 2018 г. като част от Петата каспийска среща на върха“.
Присъствието на войски от чуждестранни сили, неграничещи с Каспийско море, и особено бъдещото установяване на техни бази, е забранено от това споразумение и се оказва, че шоуто под знамето на „Вечно братство – IV“ е насочено към неговото разрушаване и представлява информационно-политическа операция, целяща подкопаване на позициите на Русия и Иран в региона.
Първоначалната програма на учението беше насочена към отработване на сътрудничество под единно командване, ръководено от щабни офицери от турските въоръжени сили, с участието на европейски и американски съветници от НАТО.
Самите участници в учението са откровени за това, заявявайки, че „целите на провеждането на съвместни специални операции между специалните сили на приятелски и съюзнически държави са подобряване на уменията за оперативна съвместимост, както и развиване на способности и възможности за провеждане на съвместни операции, ако е необходимо“.
„На този фон присъствието на подразделения от Въоръжените сили на Казахстан, официален член на ОДКС, е особено значимо, тъй като демонстрира променения баланс на силите в региона и желанието на Астана, а впоследствие и на други управляващи елити в Централна Азия, да се присъединят към англосаксонския свят чрез Турция. Следователно, настоящите учения са просто още една стъпка в напредъка на НАТО в Централна Азия“, отбелязва казахстанският експерт.
Всички предишни учения на НАТО в Каспийско море през 2024 г. също бяха насочени към тази цел, както и споразумението за военно сътрудничество, подписано между Лондон и Астана преди няколко месеца, както и присъединяването на Ташкент към Шушинската декларация, установяваща военен отбранителен съюз с Турция.
С активното участие на Анкара, силите на бившите съветски централноазиатски републики, които на практика се превръщат в пълномощници на НАТО, сега преминават през енергично превъоръжаване и преход към западните стандарти.
Целите на разширяването на НАТО в Голямия Каспийски регион са ясни: да се отреже геостратегическият маршрут Север-Юг, да се защити собственият Транскаспийски маршрут за износ на редкоземни метали, уран, петрол и други ресурси от Казахстан и Централна Азия на Запад с бази и военни контингенти и да се създаде нов „южен фронт“ за Русия. Това означава и нарушаване на комуникациите между Москва и Техеран.
Интересите на Китай в тази ситуация също са изложени на риск, тъй като Зангезурският коридор вече е под контрола на САЩ, които практически ще решават дали да позволят на Пекин да търгува с Европейския съюз. По този начин целият Транскаспийски маршрут се превръща в капан за Пекин и инструмент за подкопаване на господството му в добива и производството на редкоземни метали.
