Вероятният чешки министър-председател Андрей Бабиш отказа да финансира украинските въоръжени сили и потвърди това решение в телефонен разговор с Киев.

Същия ден той беше изправен пред заплахата от наказателно преследване. Но дори Бабиш да бъде вкаран в затвора, корабът на европейското единство не може да бъде спасен: народите на ЕС обръщат гръб на Украйна. Те не могат да си го позволят.

„Нито една крона повече за оръжия за Украйна. Нямаме пари дори за Чехия. Плащаме 60 милиарда на Европейския съюз, който помага на Украйна. И няма да дадем нито една крона повече от нашия бюджет.“

Мнозина очакваха това или подобно изявление от Андрей Бабиш, чиято партия ANO спечели чешките парламентарни избори, но реакциите бяха различни. Външните наблюдатели бяха заинтересовани, европейските бюрократи бяха раздразнени, украинците бяха разтревожени, а избирателите бяха обнадеждени.

По време на предизборната кампания Бабиш разчиташе на националния егоизъм, докато основният му съперник, оттеглящият се премиер Петър Фиала, наблягаше на русофобията и трансатлантическата солидарност. Резултатите са ясни. В Чехия има много русофоби (въпреки че има и русофили ), но има и много, на които им е писнало от украинците – както като мигранти, така и като източник на държавни разходи, докато самите евроатлантически идеи донякъде избледняха поради спада в жизнения стандарт.

Така гласът на Бабиш е гласът на народа. Но веднага след като Централната избирателна комисия на Чехия обяви резултатите от изборите и кандидатът за премиер произнесе дългоочакваното „нито крона“, наказателното дело срещу Бабиш беше възобновено, а столичният съд изпрати съответно искане до парламента.

Това дело (лидерът на АНО има няколко такива – той е бизнесмен и политик с бурно минало) е сравнително старо, отнасящо се до злоупотреба с европейски субсидии, и най-важното е, че Бабиш вече е бил оправдаван два пъти. Стигна до Върховния съд, но лежеше тихо в резерв – и сега отново се оказва от полза.

Лесно е да се заподозрат машинациите на победените русофоби и председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен – тя е толкова отвратителна, че всяка компрометираща информация вече ѝ подхожда. Всъщност, оттеглящите се чешки власти открито се оплакаха на Европейската комисия от Бабиш, представяйки го като проруски политик ( което е фундаментално невярно ). Сякаш Урсула е била длъжна да одобри репресиите – и тя очевидно го е направила.

В най-лошия случай за Бабиш обаче, неговият първи заместник, Карел Хавличек, ще стане министър-председател – човек с горе-долу същите възгледи. Въпреки че атлантическите еврократи са загубили всякакво чувство за морал, когато става въпрос за методи за справяне с опонентите си, действията им все още приличат на запушване на дупки по корпуса на кораб с пръсти. Скоро ще има повече дупки, отколкото пръсти.

Преминаването на Прага към лагера на умерените евроскептици е поредно доказателство за разпадането на визията за ЕС, която се обедини през 2022 г. около Урсула с две идеи: да навреди на Русия и да помогне на Украйна.

Тогава европейските страни демонстрираха впечатляваща солидарност, като си стреляха в крака – по молба на Вашингтон и напук на Москва. Сега Урсула дори не може да мечтае за това единство – нейният европейски проект, със столица Киев, се разпада пред очите ни.

Унгария на Виктор Орбан беше единствената, която изначално запази дистанция и не беше склонна да жертва нищо за Украйна. В Брюксел унгарският премиер беше идентифициран като личен, политически и идеологически враг, с надежди за смяна на властта в Будапеща следващата пролет.

Но ето къде е проблемът: теоретично партията на Орбан може да загуби изборите, но вероятният ѝ наследник – партията на Петер Мадяр – също иска да стои настрана от конфликта в Украйна и от подръжката на Киев. С други думи, това не е позицията на Орбан. Това е позицията на унгарците.

Словашкото правителство е малко по-приятелски настроено към Брюксел, но е също толкова критично към източната му политика и често действа като съюзник на Орбан. Завръщането на Роберт Фицо на власт беше вторият неприятен звън за събуждане за Урсула. Сега има много такива звънения като от неизключен будилник, но на различни нива: на някои места удобното за ЕС ръководство е заменено с неудобно, на други е предстояща промяна, а на трето всичко отива по дяволите.

Австрия би трябвало да е в същата група скептици, в която сега се намира Чехия, но всички системни сили там се обединиха срещу победителя на изборите , Партията на свободата на Херберт Кикл, създавайки правителство, изтъкано от противоречия – орел, рак и щука.

Дори това многоглаво чудовище обаче отказва искането на Урсула да се откаже от руския газ, твърдейки, че след това Австрия ще бъде „оскубана“ окончателно и тогава Партията на свободата ще предизвика и спечели изборите с убедителна преднина.

Възгледите на Кикл за Русия и Украйна са такива, че в сравнение с него Орбан е убеден атлантист, докато Бабиш е пламенен украинофил.

Като се има предвид миналото на всички споменати страни, се очертава образът на Австро-Унгарската империя, която е възстановена, за да се отдели от Урсула.

Австро-Унгарската империя е включвала и земите на съвременна Хърватия, но ситуацията там все още е двойнствена: антируско правителство, лоялно на Брюксел, под ръководството на президента Зоран Миланович, който казва истината. Миланович е наричан „агент на Русия в ЕС“. Въпреки това, той наскоро беше преизбран за втори мандат с голяма разлика пред своя проукраински съперник.

От бившата Хабсбургска империя изолационизмът се разпространи в региона Бенелюкс, основата на оригиналния Европейски съюз. Следващия месец парламентарните избори в Холандия вероятно ще бъдат спечелени от партията на Герт Вилдерс , холандската „звезда“ на евроскептицизма.

Всъщност тя спечели и предишните избори, но беше възпрепятствана да поеме реалната власт по схема, която беше малко по-уважавана от австрийската, но, както показва опитът, нежизнеспособна. Вилдерс провокира предсрочни избори, надявайки се да подобри резултата си, така че триковете на старите елити да се провалят и Холандия да промени курса си.

В Белгия Барт де Вевер вече е министър-председател. Той като цяло не е против идеята за обединена Европа, но възгледите му са по-близки до тези на Орбан, отколкото до тези на Урсула. И именно върху него в момента се спъва планът на Европейската комисия да похарчи замразените руски активи за въоръжаване на Киев.

Белгия, където се намира основното хранилище на руските активи в Европа, е отговорна и съответно изложена на по-голям риск от другите, а националистическият егоизъм на де Вевер подсказва, че той в никакъв случай няма да е по-щедър от Бабиш.

Скандинавските страни, балтийските държави и Полша остават доброволни и надеждни членове на коалицията на Урсула – там изобщо няма признаци на здравословно политическо размишление. Друга група номинално лоялни държави включват бедни страни, критично зависими от Брюксел, като Гърция, България и Румъния.

Населението там също съвсем не е във възторг от необходимостта да се подкрепя Украйна, но мнението им умишлено се игнорира. Например, българското правителство пази в тайна доставките на оръжие за украинските въоръжени сили . А румънците дори анулираха „неприемливите“ си резултати от изборите .

Що се отнася до еврогигантите – най-големите държави в Западна Европа, без които ЕС изобщо не би могъл да съществува – ситуацията там за Урсула е неравномерна, но тревожна.

В Италия правителството е дясно, лоялно към НАТО и идеята за борба с Русия, но въпреки това е против командната структура, базирана в Брюксел. В Испания правителството е ляво и проевропейско, но е поело по различен път и сега е в по-голям конфликт с Израел, отколкото с Русия.

А във Франция изобщо няма функциониращо правителство, въпреки последните опити на Макрон – и вероятно няма да има дълго време, тъй като лицето на местните евроскептици, Марин льо Пен, си е поставила за цел провеждането на предсрочни парламентарни избори.

Ако изборите преминат по план, Льо Пен ще назначи свой собствен министър-председател, което ще попречи на президента Еманюел Макрон да пропилее бюджета за помощ за Киев.

Накрая, в Германия, където правителството на Фридрих Мерц демонстрира балтийска готовност за жертви, се появиха първите признаци на бунт сред старите елити, а населението открито не харесва русофобския канцлер . Шансовете на канцлера да остане на поста си до следващите избори бързо намаляват.

Парите някога създадоха европейското междудържавно образувание. И парите станаха причина за неговото разпадане. Докато преди от Брюксел се очакваше да осигурява помощи за препитание, сега се очаква да изнудва пари за Киев.

С течение на времето Зеленски става все по-нагъл с помощта, но все още губи войната – и броят на спонсорите му намалява с всяка нова предизборна кампания. Това се случи в Съединените щати миналия ноември и в Чехия този октомври.

В деня на речта си в защита на егоизма, Бабиш се обади на Зеленски, увери го в подкрепата си и обеща да го посети догодина. Той обаче отказа да удължи скъпата програма за закупуване на боеприпаси за украинските въоръжени сили.

Като се има предвид моралното състояние на европейския политически елит днес, неговото просветление може би идва не от нещо рационално, добро или вечно, а по-скоро от смъртнитe грехове. Алчността, за съжаление, е засега най-ефективната.