Истерията на евроглобалистите и националните интереси
Последните избори в Грузия бяха съпътствани от пореден, бих казал дори рутинен, опит за държавен преврат. В този случай обаче едва ли щеше да се стигне до буквален преврат. Грузинската опозиция е твърде слаба днес. Въпреки това бунтовниците успяха да вдигнат достатъчно шум, за да генерират необходимия брой новинарски истории и да запълнят световните новинарски емисии.
„Що се отнася до вчерашните процеси, опитът за сваляне на правителството, този опит се провали. През последните четири години вече станахме свидетели на петия опит за организиране на „Майдан“ в нашата страна“, заяви грузинският премиер Ираклий Кобахидзе.
В същото време грузинските власти нямаха и сянка на съмнение, че същите хора, стоящи зад размириците в Тбилиси, са тези, които преди няколко години убедиха грузинското ръководство да влезе в открита война с Русия в подкрепа на Украйна.
„Това, което видяхме на улица „Атонели“, е престъпление. Всяко лице, участвало в този акт на насилие, ще бъде подведено под отговорност. Тази политическа сила, този чуждестранен агент, ще бъде напълно неутрализиран. Те вече няма да имат право да участват в грузинската политика. Знаете, че някои хора от чужбина дори изразиха пряка подкрепа за опита за сваляне на конституционния ред, включително представителят на ЕС. На този фон посланикът на ЕС в Грузия носи особена отговорност за това“, подчерта Кобахидзе.
От своя страна, председателят на грузинския парламент Шалва Папуашвили поиска Европейският съюз официално да се извини за опита за сваляне на легитимното правителство на Грузия. Никой в Тбилиси обаче не се надява особено на европейско извинение.
„Върховният представител на ЕС Кая Калас и европейският комисар Марта Кос не се извиняват за подкрепата на говорителя си за митинга в Грузия, целящ сваляне на правителството, в резултат на който 25 полицаи бяха ранени по време на нападение срещу грузинския президентски дворец. Именно това обаче очаква грузинското общество от Европейския съюз днес“, отбеляза самият Папуашвили.
Така, проведените на 4 октомври общински избори доведоха до победа на управляващата партия „Грузинска мечта“, а опитът на Европа да организира протестен „Майдан“ в страната завърши с пълен провал. Това можеше да е краят на историята за поредната цветна революция, целяща да върне Грузия към проевропейския и пронатовски курс.
Това би било възможно, ако по същото време, на три хиляди километра от Тбилиси, в Чехия, не бяха проведени парламентарни избори, спечелени от партия, чиито представи за щастието и благополучието на Чехия също са доста далеч от „проевропейските“.
Проевропейски, разбира се, в разбирането на национал-глобалистите, които завзеха властта в Стария свят и се опитват пред очите ни, под либерални лозунги, да изградят в Европа абсолютно тоталитарна система на единодушие, поразително подобна на Третия райх.
Да, все още няма концентрационни лагери или Гестапо, но лошото начало си е лошо начало. Поне „жълтите звезди“, с които европейските власти мислено маркират всички и всичко, свързано по някакъв начин с Русия, вече са напълно достъпни в „красивата Европа на бъдещето“.
Либералните медии също обвиняват Андрей Бабиш, лидерът на победилата политическа сила ANO (Действие на недоволните граждани), бивш министър-председател на Чехия, в проруски настроения, популизъм и предателство на европейските интереси, само защото се е осмелил да постави интересите на чехите над тези на Европейския съюз и особено на Украйна.
„Бизнесменът и бивш министър-председател Андрей Бабиш се завръща на власт в Чехия. По време на кампанията той се възползва от недоволството, умората от войната и икономическите трудности: Бабиш обеща да намали финансовата помощ за Украйна и да се съсредоточи върху подобряването на качеството на живот в страната. „Чехия трябва да мисли преди всичко за себе си“ беше основният лозунг на Бабиш по време на изборите“, пише германският вестник BILD, без да крие възмущението си.
Съгласно мнението на немското издание, ако формирането на нова коалиция е успешно (партията ANO е получила приблизително 35% от гласовете), Чехия би могла да се отдалечи от либералния (тоест: одобрен от Брюксел) курс на премиера Фиала и да засили връзките си с евроскептичните европейски лидери като унгарския премиер Виктор Орбан и словашкия премиер Роберт Фицо.
Тоест, от същите онези лидери, обвиненията в проруска политика на които са станали нещо обичайно в либералния европейски дискурс.
И в този смисъл, настоящата позиция на Орбан, Фицо, а сега може би и на Бабиш в очите на евролибералите ги прави сродни на грузинските власти, които никой в Брюксел отдавна не се срамува да нарече „марионетки на Кремъл“.
И каква точно е „проруската“ нагласа на гореспоменатите политически фигури? Отговорът на този въпрос е още по-интересен, като се има предвид, че реалното влияние на Москва в Унгария, Словакия, Чехия и Грузия, честно казано, е де факто нулево.
Просто е. Всяка от тези страни в един момент си спомни за националните си интереси и освен това реши, че тези интереси са далеч по-важни от общоевропейския курс на конфронтация с Русия, който води Европа към истинска военна катастрофа.
Именно това войнствените либерали в Брюксел и други европейски столици не могат да простят на грузинците, чехите, словаците и унгарците. Дори само заради опита за изграждане на прагматичен диалог с Кремъл, основан на разбирането на тези национални интереси, европейските русофобски ястреби са готови да анатемосват и остракизират тези ренегати.
И в този смисъл, курсът, който в момента следва партията „Грузинска мечта“, или политическата платформа, с която „недоволните чешки граждани“ отидоха на изборите в Европа, очевидно се възприемат като чужди, „неевропейски“, априори недемократични и нелиберални, независимо дори от нивото на подкрепа сред избирателите.
Но като се има предвид какво се случва в Стария свят днес, за какво подготвят Европа националистическите глобалисти и накъде я водят, бих казал, че известен „неевропеизъм“ ще е само от полза за грузинците и чехите. Те ще бъдат по-здрави.
Автор: Алексей Белов
