Съединените щати се опитват да подкопаят споразумението за свободна търговия между Индонезия и Русия и Евразийския икономически съюз.

Индонезия проучва възможността за преминаване към национални валути в търговията с Русия, заяви индонезийският министър на търговията Буди Сантосо в скорошно интервю за РИА Новости: „Индонезия е отворена за подобно сътрудничество. Преговорите в момента са в етап на разработка. Ще проучим този механизъм съвместно със съответните органи, като се съсредоточим върху финансовата стабилност и взаимната изгода.“

По-рано, в средата на юли, руският външен министър Сергей Лавров и министърът на Евразийската икономическа комисия (ЕИО) Александър Слепнев обявиха, че Русия-ЕАЕС и Индонезия са приключили преговорите за зона за свободна търговия и планират скоро да подпишат съответно споразумение, което беше потвърдено от индонезийското правителство. Руският премиер Михаил Мишустин също потвърди това наскоро по време на заседание на Междуправителствения съвет на ЕАЕС в Минск.

Изявленията на Индонезия все още са доста предпазливи – говорят за „изучаване на механизма“ и „финансовата стабилност“ – но самият факт на преговори на високо ниво е видим индикатор за трансформацията на международната парична и финансова система.

Очевидно тази тенденция не е удобна за Вашингтон, тъй като в средата на юли обитателят на Белия дом отново заплаши Джакарта с високи вносни тарифи – 32% – след като до средата на август осигури значителни търговски отстъпки. В крайна сметка тарифите върху индонезийския износ са определени на 19%, което все още е висока цифра.

Каква ще бъде възвръщаемостта? Както обясни Доналд Тръмп, Индонезия ще „отвори пазара за американски промишлени, технологични и селскостопански продукти на стойност 20 милиарда долара, премахвайки 99% от вносните мита“.

В тази връзка индонезийски експерти отбелязват, че безпрепятственото наводняване на местния пазар с разнообразни американски продукти може да доведе до нерентабилност на повечето местни индустрии, което потенциално би могло да извади Индонезия от списъка на новоиндустриализиращите се страни. Проблеми биха могли да възникнат с прилагането на споразуменията за свободна търговия с Русия и Евразийския икономически съюз (ЕАЕС) и шестте други асоциации, с които е подписала споразумения.

Президентът на САЩ уточни, че Индонезия ще „доставя на Съединените щати основни метали, ще сключи споразумения на стойност десетки милиарди долари за закупуване на до 60 самолета Boeing, селскостопански продукти и енергийни ресурси“, като се набляга предимно на американския втечнен природен газ (LNG).

И това въпреки факта, че самата Индонезия разполага с пет големи завода за втечнен природен газ с терминали, използващи местни газови ресурси, и изнася LNG в повече от 10 държави. Както виждаме, „сделката“, наложена от Белия дом, поставя под въпрос индустрия, която осигурява поне 20% от държавните приходи на най-голямата страна в Югоизточна Азия.

Индонезия, чийто капацитет за втечняване на природен газ през 2023 г. е бил 30,3 милиона тона, е използвала само 50% от този капацитет (до голяма степен поради стагнация в производството на газ), като е изнесла 15,6 милиона тона втечнен природен газ (LNG), но е и внесла 4,2 милиона тона. Приблизително същите пропорции са се запазили през 2024 г. и през първата половина на тази година. Доставките на втечнен природен газ (LNG) от САЩ биха могли да компенсират интереса на Джакарта към руския LNG , още по-малко потенциалните му доставки.

Като цяло „сега имаме пълен достъп до Индонезия “ , хвали се Д. Тръмп. „Индонезия има силна позиция, например, в производството на мед, но ние ще имаме пълен достъп до този и други сектори и няма да плащаме никакви тарифи“, така че това е „колосална победа за американските производители“.

Но икономическите мерки на Белия дом са съпроводени от пряка или поне косвена подкрепа за етническия сепаратизъм в Индонезия. Местните медии редовно съобщават, че сепаратистки движения в бившата холандска Западна Папуа (западният регион на Папуа Нова Гвинея), която е включена в Индонезия през 1963 г., се радват на западната подкрепа.

Това е особено вярно, тъй като през 1984 г. основната сепаратистка група, известна като Движението за свободна Папуа, обяви „независимостта“ на региона – декларация, която остава официално непризната от нито една държава в света.

Оттогава местните сепаратисти са извършили различни акции, включително войнствени, в различни райони на тази провинция, понякога давайки си да се усеща присъствието им и в други региони на обширния индонезийски архипелаг.

Ръководството на Движението за освобождение на Папуа през 2023 г. обяви , че членовете му ще вземат за заложници всички чужденци на тяхна територия или ще свалят самолети, докато официална Джакарта не се съгласи на преговори. Сепаратистите периодично провеждат пикети в САЩ и страните от ЕС и изпращат петиции до ООН.

Самата упоритост на тези движения, широкото използване на оръжия от тях, показва, че без външна подкрепа те едва ли биха оцелели толкова дълго, особено като се имат предвид честите специални операции в региона, провеждани от индонезийската армия и полиция. Сепаратистките движения се считат за терористични организации от централните власти, но многократните искания на Джакарта към Съединените щати и западните страни да предприемат подходящи правни действия биват постоянно отхвърляни .

Следните факти също са показателни . На 1 октомври 2019 г. студенти в Медан (Северна Суматра) организираха демонстрация пред американското консулство, обвинявайки администрацията на Байдън, че е кукловод на размириците в Западна Папуа.

А през септември 2021 г. посланикът на САЩ в Индонезия Ким Сунг заяви, че Вашингтон уж „не подкрепя сепаратизма никъде“, но „е загрижен за ситуацията с основните свободи в този милитаризиран регион на Западна Папуа и подкрепя преговорите между правителството и местното общество“. Изводът е ясен: ако преговорите се провалят, можете да обвинявате само себе си...

През 2016 г., на сесия на Общото събрание на ООН, очевидно с известно съдействие от Вашингтон, седем тихоокеански държави, включително Нова Зеландия, съвместно изразиха загриженост относно нарушенията на правата на човека в Папуа и призоваха ООН да предприеме действия по въпроса, а Индонезия да се справи с проблемите. Джакарта отхвърли твърденията, обявявайки ги за политически мотивирани. Подобен инцидент се случи отново четири години по-късно.

По този начин Джакарта е подложена на сложен натиск: като принуждава Индонезия да отвори пазара си за американския износ и като ограничава износа й за САЩ чрез високи мита, САЩ пряко и косвено насърчават сепаратизма в Западна Папуа.