Global Sumud Flotilla (известна още като флотилията на Грета) отплава на 1 септември от Барселона и приключи пътуването си в пристанището на Ашдод месец по-късно, на 2 октомври.

Обикновено разстоянието от 2000 километра, което разделя Барселона и Газа (Ашдод), се преодолява с средна скорост от 5 възела в час за 9-10 дни. Защо в този случай бяха необходими 30? Кадифеният сезон, бризът, морският пясък на Майорка и Крит, селфита, безплатните неща… Никой не бърза за никъде. Гладуващите в Газа ще гладуват още малко.

Общо в пристанището на Ашдод бяха доставени (етапирани) 42 кораба с общ състав от 473 души. Най-голям брой участници (според данни на GSF) бяха от Испания – 65 души. Следват: САЩ – 24, Италия – 22, Турция – 21, Франция – 15, Германия – 12, Малайзия – 12, Полша – 8, Великобритания – 7, Австралия – 6.
По 2-4 души са делегирани в плаването Оман, Тунис, Мароко, Алжир, Белгия, Нидерландия, Швеция.
По 1-2 души – Норвегия, Дания, Ирландия, Швейцария, Австрия, Канада, Португалия, Финландия, Гърция, Чехия, Словакия, Люксембург, Япония, Южна Корея, Индонезия, Филипини, Нова Зеландия, ЮАР, Бахрейн, Кувейт, Ливан, Йордания, Катар (и България – б.р.).

Хуманитарни товари, чиято доставка в Газа беше основната задача на флотилията („да спасим Газа от глада, ако другите не са в състояние да го направят!“), не бяха открити при проверката на корабите. Поне в количества, които позволяват да се прецени, че това е именно хуманитарен товар, а не запас за собствена употреба.

12 кораба, които трябваше да излязат от Египет, за да се присъединят към глобалната флотилия, така и не напуснаха пристанищата Суец и Александрия. Първо нещо се счупи и излезе от строя на флагманския кораб Ibiza, а след това останалите рязко загубиха желанието да пробиват в Газа. Защото „който трябваше“ дойде и любезно обясни. Както се казва, пристигнаха, без да вдигат котва.

Интересът на световните медии към флотилията беше съсредоточен предимно върху личността на Грета Тунберг (главната светица в борбата срещу ционизма). Обаче най-съкровеното желание на световните медии, при което ционистите морят Грета, а те (медиите) дружно морят ционистите – отново не се сбъдна. Записаното предварително (както и миналия път) видео на Грета, в което тя казва, че е отвлечена от агресори и я водят в неизвестна посока, този път не даде ефект. Ционистите отново не удариха никого, гадни копелета…

Организаторите на флотилията бяха спуснали на всички участници инструкции как да действат при задържане.

• Да изхвърлят през борда цялата електроника (екология, поздрави от Грета!).

• Да не се усмихват, за да изглеждат активистите на снимките, които ще направят „окупаторите“, сякаш са получили смъртна присъда и в момента я изпълняват.

• Да не приемат храна, вода и други неща от израелската армия.

• И най-важното, незабавно да обявят гладна стачка – както в знак на протест, така и в знак на солидарност с Газа, която е подложена на глад. (Ако все още успяваха да правят гримаси, то никой не пожела да откаже храна.)

• Да не подписват никакви документи за доброволна депортация. (През първия час след пристигането в Ашдод декларацията беше подписана от повече от половината активисти.)

Първата, която „се разкри“ (засмя се) пред камерата, беше Грета. След като не ѝ дадоха сандвич, но ѝ дадоха вода (и тя я взе), военен ѝ каза: „Дойдеш ли за трети път – ще получиш сладолед”. От тези думи момичето се разтопи в щастлива усмивка.

Корабите от флотилията, които пристигнаха в Ашдод, няма да бъдат потопени. В момента е внесен иск в съда за арест на плавателните съдове, а след му ще последва иск за конфискация. Така беше и с предишните флотилии (с изключение на кораба „Меви Мармара“, който беше върнат на Турция).

Депортацията на участниците във флотилията ще се извърши за сметка на Израел – решено е да не се приемат средства от страните, чиито граждани са задържаните, и да не се изисква от тях възстановяване на разходите за транспортиране. Това се прави по две причини. Първо, за да няма по-късно поводи за обжалване на забраната за влизане в Израел. Второ, за да бъдат депортирани там, където искат израелските власти.

Така в Испания подготвяха чартърен полет за доставка на 65 от своите „герои“, чието посрещане бе съчетано с фестивал на антисемитската омраза. Чартър няма да има. И фестивал няма да има. Всички ще пътуват с различни полети до страни от ЕС, а оттам – сами. Освен това по-голямата част от депортациите ще се осъществят през КПП Аленби – оттам от територията на Йордания с търговски полети (разходите на Израел – до границата).

Максималният срок на забраната за влизане в Израел е 100 години. Грета Тунберг вече го има. Въпреки това, засега не се планира да бъде обявена за „рецидивистка“, да бъде съдена и осъдена на дълъг срок. Самата тя е сред първите, подписали съгласие за депортация. Когато се върне, отново ще започне да хвърля кал по Израел. Кръговратът на лайната в природата…