Доналд Тръмп обърна на 180 градуса позицията си за Украйна, като написа, че страната може да си върне всичките окупирани територии. След няколко дни повтори думите си.
Промени и отношението си към Володимир Зеленски, като заяви, че „той е смел човек и води ожесточена битка“, а украинският президент отвърна, че „Тръмп е истинският играч, който може да спре войната“. Удивително е и изказването на президента на САЩ в кулоарите на Общото събрание на ООН, където изтъкна, че изпитва „голямо уважение към борбата, която Украйна води. Всъщност е наистина удивително“. При последната си среща със Зеленски той сякаш е друг човек и последвалите му изказвания нямат нищо общо с позициите, изразявани по-рано, както и с поведението му на безплодната среща на върха в Аляска. Този обрат е толкова внезапен и се случва само един месец след срещата очи в очи между Тръмп и Путин, че се посреща със смесени чувства.
Не знаем доколко тази позиция ще бъде трайна. Знаем, че каквато и позиция да изразява президентът, това е държавната позиция, а Америка е велика и могъща държава и от нейното отношение зависи развитието на войната в Украйна, както и всичко, което се случва в света. Ясно е, че Тръмп не е Рейгън, затова всяка положителна стъпка трябва да бъде приветствана.
На нас ни е лесно да използваме остри изрази и иронични квалификации по негов адрес, но виждаме, че и след злополучната им първа среща във Вашингтон, украинският президент не си позволи нито да изрази обида, нито да направи обидни квалификации. На нас ни е лесно, защото сме пред клавиатурата, а Зеленски е под руските ракети и дронове. А помощта от Америка е важна за живота на украинските деца, убивани от руски бомби. И Зеленски показва не само здрави нерви, но и отговорност пред страната и народа си. На клавиатурата колкото си по-остър, толкова повече си харесван. Но когато на плещите ти тежи огромна отговорност, качествата ти на държавник се определят не от ефектните словесни атаки, а от полезните компромиси, които можеш да направиш. Зеленски показва ум и характер, като прави компромиси с Тръмп и е безкомпромисен с Путин.
Ние не сме сигурни дали последните изказвания на Тръмп няма да се окажат предпоследни, дали след няколко дни няма да каже нещо, с което отново ще ни разочарова, дали няма да покаже непоследователност, зависимост от Кремъл, задкулисна сговорчивост с Путин и готовност да разменя чужди територии само и само да постигне сделка. Зеленски също няма как да е сигурен. Нещо повече – той понесе върху себе си цялата арогантност на Тръмп. Но той е длъжен да стиска зъби и да се усмихва, дори да му се плаче. Именно с тези качества той доказа, че е достоен президент в трудно време.
Едва ли някой от нас, които подкрепяме украинския народ в съпротивата му срещу агресора, е очаквал от един комедиант да излезе толкова силен лидер. „Комедиант“ е един от любимите епитети, с които путинистите окичват Зеленски, сякаш актьорската професия е позорна, а да си офицер от КГБ е голяма чест и престиж. Но именно на актьора от сатиричното шоу „Квартал 95“, което в продължение на няколко години се излъчва на уж забранения в Украйна руски език, се падна тежкият жребий да покаже на света воля, чест и достойнство. Една от причините Тръмп да промени отношението си към войната в Украйна е сдържаното поведение и твърдата праволинейна позиция на украинския лидер. Не е излишно още веднъж да повторим, че неговата твърда позиция не се изразява в остри квалификации, а в отстояване на кауза, от която зависи живота на стотици хиляди хора и поддържането на тази кауза с цената на собствения живот. Защото всички, за които той е комедиант, бяха сигурни, че след руското нападение ще избяга от Киев, за да спаси живота си. Но той остана в Киев и често е в окопите при украинските защитници. И вече четири години не спира да обикаля столиците на цивилизования свят, докато руският му колега е приет само в Северна Корея и Китай.
Ние оценяваме събитията повече с емоции и по-малко с разум. Хубаво е, ако емоциите и разумът функционират в синхрон и баланс, но най-често не е така. Всяка война е трагедия и за двете страни, които я водят, защото и двете страни дават жертви. Но емоциите не трябва да оставят разума безучастен и да не можем да различим нападател от жертва. Ако пренебрегнем фактите, трагедията на войната се превръща в клише, с което си служи пропагандата, която не се нуждае от факти.
Така стана при войната в Газа. Тези, които подкрепят палестинците, сякаш не забелязват съществуването на „Хамас“, както и факта, че от 19 години терористичната организация държи цялата власт в Газа. Бързо забравиха и кой извърши многобройните терористични атентати в Европа през последните години. Но ако поддържаме Израел, може ли да не страдаме за страдащите палестински деца? Освен материалните поражения, войната причинява травми и върху душите.
И до днес осъждаме пускането на атомните бомби над Хирошима и Нагасаки, които избиват невинни хора, и подминаваме факта, че загиналите от тях са много по-малко от жертвите на конвенционалните оръжия. Както и обстоятелството, че именно те доведоха до капитулацията на Япония, която иначе щеше да продължи да воюва още месеци и жертвите щяха да са десетки пъти повече от загиналите в двата града. Загиналите японци са невинни жертви, но избитите от японците преди това също са жертви. Атомните бомби са станали символ на жестокост, който засенчва факта, че те са част от жестокостите на войната, а пълната картина се разкрива отвъд емоциите.
На нашия континент войната приключва и Сталин завладява Източна Европа. За конференцията в Потсдам Рузвелт е починал, а Чърчил е загубил изборите в Обединеното кралство и кремълският диктатор изглежда като единствен победител, но се задоволява с Източна Европа, установявайки в покорените страни режим не по-добър от победения нацизъм. Подобно на него и сега Путин, който имаше амбиции за цяла Украйна, изглежда доволен да задържи Крим и източните области.
Досега поведението на Тръмп даваше основание на Путин да се държи като Сталин в Потсдам. И самият той, и кремълското му обкръжение многократно са повтаряли, че в Украйна Русия воюва срещу НАТО, докато на Запад никой никога не е казвал, че воюва срещу Русия. Можем да приемем, че с досегашното си поведение Тръмп даде шанс на Путин, от който той не пожела да се възползва. Диктаторите тълкуват отстъпчивостта като слабост, по същия начин действат и уличните побойници. Путин отдавна прекали с агресивността си, но очевидно прехвърли дори границите на търпението на сговорчивия Тръмп.
