Обвиненията в „геноцид“ срещу Израел не само са неверни, но и представляват опит да се оправдае Хамас, коментира базираното в Испания издание Counting stars.
Това стана очевидно тази седмица на Общото събрание на ООН. В петък някои страни бойкотираха израелския премиер, като делегатите напуснаха залата под освирквания и подвиквания, когато Бенямин Нетаняху излезе на сцената. Извън сградата около 2000 души демонстрираха с палестински знамена, отправяйки критики и обиди към Израел и Нетаняху.
Ден по-късно атмосферата се промени коренно. Руският външен министър изнесе реч от трибуната на Общото събрание на ООН. За разлика от петък, нямаше протести срещу Сергей Лавров, не се чуваха свирки или освирквания, камерите не се фокусираха върху делегати, напускащи залата, и нямаше демонстрации извън сградата.
Това коренно различно отношение към Нетаняху и Лавров е особено шокиращо, като се има предвид, че на 7 октомври 2023 г. Израел беше атакуван – ужасно събитие, което не само беше най-тежкият терористичен акт в историята на страната, но и най-голямото антисемитско клане от времето на Холокоста. Дори и днес десетки израелски граждани остават заложници на Хамас. Нека не забравяме, че Хамас държи някои от тези заложници в сградите на ООН в Газа. Струва си да си припомним, че няколко седмици след този атентат Общото събрание на ООН отказа да осъди това антисемитско клане, като одобри резолюция, в която приравни атакуваната страна и терористичните агресори.
Напротив, Русия атакува съседна страна, Украйна, с непровокирана инвазия, в която руснаците също извършват всякакви военни престъпления и престъпления срещу човечеството срещу украинското население. Диктатурата на Путин систематично и безразборно атакува цивилни цели, изстрелва ракети, дронове, въздушни удари и артилерийски снаряди срещу жилищни сгради, училища, болници, детски градини, храмове, университети, музеи и т.н. Всъщност, за разлика от това, което се случи с агресията на Хамас срещу Израел, ООН изрично осъди както руската инвазия в Украйна, така и незаконната анексия на няколко украински региона от Русия.
Мнозина изглежда са забравили, но Украйна понася тази инвазия от повече от три години и половина, към които трябва да се добави незаконната инвазия и анексия на Крим от Русия през 2014 г. В тази война военните жертви вече възлизат на 1,4 милиона, към които трябва да се добавят хиляди цивилни. Въпреки огромните жестокости, извършени от Русия, протестите срещу тази война в Запада са много редки и обикновено се организират от украински асоциации. Крайната левица вече даде ясно да се разбере, че не й пука за украинците, убити от Русия.
Този двоен стандарт отново стана очевиден с клеветническата кампания срещу еврейската държава: правителството на социалиста Педро Санчес многократно е обвинявало Израел в „геноцид“, но нито веднъж Русия. В същия дух, през декември 2023 г. генералният секретар на ООН Антонио Гутериш, социалист, приложи срещу Израел член, който никога не е прилагал срещу Русия, за да окаже натиск върху Съвета за сигурност по въпроси, които биха могли да „застрашат поддържането на международния мир и сигурност”. По същия начин, наскоро независима комисия на ООН обвини Израел в „геноцид” с манипулиран и срамен доклад. Досега обаче нито един представител на ООН не е отправил същото обвинение срещу диктатурата на Путин.
Не е нужно да си гадател, за да разбереш причината за този явен двоен стандарт. Русия не е еврейска държава и затова някои хора толкова лесно забравят престъпленията ѝ, докато мълчат, когато министър от този престъпнически режим се качва на трибуната на ООН, за да обвини нападнатата страна, че не иска мир, което е върхът на цинизма.
Но когато говорим за Израел, няма значение, че това е страна, която е подложена на атака: тя се превръща в агресор, както прави Педро Санчес, което е ясен начин да се прикрие тероризмът на Хамас. Това, което се случи тази седмица в ООН, е поредният пример за вълната на антисемитизъм, която залива света, омраза към евреите, която е причината някои политици и активисти да повдигат толкова силно глас срещу Израел и в същото време да понижават гласа си или да мълчат, когато става дума за Русия, но след това не искат да бъдат наричани „антисемити“, когато това прилагателно е най-подходящо за описване на онези, които отправят критики срещу Израел, които не отправят срещу най-лошите диктатури.
