„След като се запознах и разбрах напълно военната и икономическата ситуация между Украйна и Русия и след като наблюдавах икономическите проблеми, които това причинява на Русия, мисля, че…“. С този любопитен и объркващ начален израз президентът на САЩ Доналд Тръмп представи тази седмица коренна промяна в мнението си за войната в Украйна. В съобщение, публикувано в личната му социална мрежа – Truth Social, Тръмп направи ново предсказание, според което Украйна не само не е изправена пред неизбежна загуба – досегашното официално послание на Белия дом – но и може да спечели войната и да си върне всички територии, отнети от Москва, включително полуостров Крим (анексиран през 2014 г.).
Всичко сочи, че разочарован от отношението на руския президент Владимир Путин, когото е ласкал с всички възможни похвали без осезаем резултат, Тръмп е решил да сложи край на операция „съблазняване“ и да си измие ръцете по отношение на евентуално преговорно решение на конфликта (като в същото време удря по гордостта на Москва, която нарича „хартиен тигър“). В посланието си президентът до голяма степен се дистанцира от войната, като подчертава, че помощта за Украйна трябва да дойде от Европейския съюз и НАТО, и обещава само да продължи да доставя оръжие – тоест да го продава – за да може Алиансът „да прави с него каквото иска“, пише в седмичния си коментар наблюдателят на барселонския в. La Vanguardia Луис Урия.
Радикалната промяна в реториката на САЩ нарушава господстващата теза, че Украйна нямала друг избор, освен да се предаде пред превъзходството на Русия. Кремъл активно подхранва тази идея и наскоро предаде чрез агенция Bloomberg идеята, че Путин не си представя нищо друго освен победа и е решен да предизвика ново военно ескалиране, докато не постигне целите си. Масовите му атаки с дронове над украинските градове изглежда се опитват да го докажат, и да го демонстрират особено на все по-скептичния Тръмп. Също като провокациите по границите на НАТО.
Истината е, че Украйна, която вече три години и половина устоява на руските атаки, проявява голяма устойчивост и се превръща – ако вече не го е направила – в мощна военна сила, особено в новия тип война, основана на използването на дронове. До такава степен, че НАТО иска да изпрати военни и инженери в Киев, за да се обучават в тази област, а ЕС наскоро обяви инвестиция от 6 милиарда евро в индустриален алианс с Украйна за съвместно производство на безпилотни летателни апарати (UAV).
В Русия военните усилия буквално изяждат икономиката, без това да се отразява решаващо на бойното поле. Москва вече отделя около 50 % от БВП за войната, около 500 милиона евро дневно, докато приходите от продажбата на петрол, които представляват една трета от общата сума, се сриват – те са спаднали с 18,5 % през първото полугодие на годината – до голяма степен поради спада в цената на барела. Киев допринася за това, като атакува нефтопроводи – като „Дружба“, който снабдява Унгария и Словакия – и нефтопреработвателни предприятия.
Международният валутен фонд (МВФ) понижи прогнозите за растежа на Русия за тази година до 0,9% – спрямо индекси от предишни години от около 4% –, докато през юни министърът на икономиката Максим Решетников призна, че страната е „на ръба на рецесията”. С нарастващ дефицит и намаляващи приходи, руското правителство ще бъде принудено да съкрати социалните разходи – но не и разходите за отбрана – и да увеличи данъците. Засега ДДС ще се повиши от 20% на 22%. Междувременно инфлацията нараства (тя е 8,1%) и лихвените проценти остават много високи (основният лихвен процент е 17%).
Тогава… може ли Украйна да спечели? Така смята, наред с други, историкът Филипс П. О’Брайън, професор по стратегически изследвания в Университета на Сейнт Андрюс (Шотландия), за когото „Русия е силно надценена сила“ с все по-слаба икономика. „За първи път Тръмп ясно каза това, което винаги е било истина“, пише той в Substack, промяна, която приписва на нови доклади на американските разузнавателни служби. Същото мнение споделя и Институтът за изследване на войната (ISW) със седалище във Вашингтон, чиито анализатори считат, че „руска военна победа в Украйна не е неизбежна и че Украйна, САЩ и европейските страни запазват контрол над изхода от войната“.
Външната помощ продължава да бъде от основно значение. И именно от страна на САЩ тя започна да се проваля. ЕС вече се превърна в основната опора на Украйна. Повече от половината от западната помощ – военна, икономическа и хуманитарна – 167,4 милиарда евро, е предоставена от Европа, срещу 114,6 милиарда от САЩ. С Тръмп отново в Белия дом, Вашингтон реши да се въздържи от голяма част от конфликта и посланието на президента изглежда потвърждава това. Краят може да бъде подписан от Понтий Пилат: „Успех на всички!“
Премерени провокации
В този контекст през последните седмици Русия увеличи инцидентите по границите на НАТО. На 10 септември около двадесет руски дрона камикадзе Shahed 136 и Geran 2 – без експлозивен товар – навлезеха в територията на Полша на няколко километра, преди да бъдат свалени. Пет дни по-късно друг дрон се появи в Румъния. А на 19-ти три руски изтребителя MiG-31 навлязоха във въздушното пространство на Естония, преди да бъдат прихванати от самолети на НАТО и принудени да напуснат територията. Същия ден други два руски самолета – може би същите? – прелетяха на ниска височина над нефтена платформа в Балтийско море, принадлежаща на полската компания Petrobaltic. Германия също съобщи за прелитане на руски самолет над една от фрегатите й в Балтийско море.
Всичко това беше допълнено от мащабни съвместни военни учения – с участието на 100 000 войници, които вече приключиха – в Беларус и в контекста на хибридни военни действия, в които всички виждат ръката на Москва, като кибератаките срещу летищата в Брюксел, Берлин и Лондон (Хийтроу), или повтарящите се полети на дронове, които нарушиха въздушния трафик в Копенхаген и други датски летища.
Според експертите това не са инциденти, а изчислени действия. Според ISW „Русия умишлено тества границите на възможностите на НАТО с различни въздушни набези в опит да събере данни за ответните мерки и политическата воля на Алианса“, които Русия би могла да използва в бъдещи конфликти.
„Това е явна провокация с две ясно определени цели“, твърди в своя последна статия анализаторът Хесус А. Нуньес Вилаверде от Института Елкано. „От една страна, от военна гледна точка, действия от този тип имат за цел да проверят разположението и нивото на оперативност на противовъздушната отбрана на врага (…) От друга страна, в политически план, може да се предположи, че Путин се стреми да напрегне още повече отношенията между САЩ и европейските им съюзници от НАТО и да задълбочи вътрешните различия между членовете на ЕС, като поставя на изпитание тяхната единност и волята на националните правителства да подкрепят Украйна и стратегията, която да следват спрямо самата Русия“.
Предвид това, какво да се направи? Много твърдо тази седмица Доналд Тръмп защити идеята НАТО да сваля руски самолети, които нарушават въздушното му пространство, по време на среща с украинския президент Володимир Зеленски в седалището на ООН в Ню Йорк, макар че се въздържа да ангажира страната си с военен отговор: „Зависи от обстоятелствата“, каза той. Самият генерален секретар на Алианса, Марк Рюте, не изключи подобна акция, ако възникне непосредствена заплаха за сигурността, макар че френският президент Еманюел Макрон, много по-предпазлив, се дистанцира от тази идея.
На 24 ноември 2015 г. руски изтребител Shukoi Su-24 беше свален от турски изтребители за нарушаване на въздушното пространство на Турция – членка на НАТО – близо до границата със Сирия. Властите в Анкара заявиха, че руският изтребител-бомбардировач, чиито двама пилоти загинаха, е игнорирал до десет предупреждения от турските въздушни сили. Москва отрече това и руският президент Владимир Путин обвини своя турски колега Реджеп Тайип Ердоган, че е нанесъл „предателски удар“. Но нищо не се случи. Инцидентът, пряко свързан с гражданската война в Сирия, където двете страни имаха противоположни съюзници, не доведе до въоръжено сблъскване и двете страни в крайна сметка заровиха томахавката месеци по-късно. Нищо не гарантира, че тук ще има същия изход.
