В последно време Доналд Тръмп все повече заприличва на Настрадин Ходжа, разбира се, в американски вариант. Едва ли той има представа за шетащия някога по нашите територии, всеизвестен с шегите си и с умните си съвети, обичан и уважаван от всички старец. А би могло да му е от полза.

Дълбоко в паметта на нашите балкански народи са съхранени легендите за това как Настрадин Ходжа е оправял всякакви спорове между хората и им е помагал да намерят изход от трудни ситуации. За него и неговите умни приказки не той, а хората са говорили и са си ги препредавали. За разлика от Тръмп, който при всяко свое изявление многословно и изобилно разказва колко правни и междухорски проблеми лично е разрешил, откакто е на власт. Сам си ги говори, сам си вярва. Особено досадно става, когато го слушаш как всеки път увеличава броя на спрените от него воини - бяха 3, станаха 4, след това 6, сега в момента са 7. По всяка вероятност числото ще продължава да расте с темпа на спадането на доверието в предприетите от Тръмп ходове.

Известно е, че само в един случай Настрадин Ходжа не е могъл да отсъди правилно. Помним притчата, как при него отишли двама да търсят правата си. Единият заявил, че е виновен другият, и Ходжата му казал, че е прав. Другият от своя страна също казал, че първият е виновен. И на него Настрадин Ходжа му казал че е прав. Хитър Петър, който наблюдавал настрадиновото правораздаване, го запитал как така и двамата са прави, не е редно така да се отсъжда. И ти си прав, Петре, му рекъл Настрадин. Вярвали са му хората най-вече заради чистата му добронамереност и безкористност, когато е решавал важни за тях въпроси. Това е съществената разлика с нашия, съвременният „ходжа“, за който отначало и ние повярвахме, че се скъсва от работа да погасява огнища и да решава проблеми на воюващи или спорещи страни. Видя се обаче, какво се случи в Сирия, видя се какво стана в Израел. Въобще когато стане въпрос за този регион, Тръмп вече забрави за приетата си роля на посредник и категорично зае страна.

Бедата настигна Тръмп, когато се захвана още от началото с украинския конфликт. Опита се той като Настрадин Ходжа да реши конфликта, но не му се удаде. Овика в Белия дом Зеленски, за да му даде да разбере, че може да бъде обявен за прав, само ако приеме предложените му условия. И стана ясно на всички, че добронамереният старец от Белия дом всъщност е хитър търговец и си преследва своите интереси. След това последва Аляска, където Тръмп и на Путин каза, че е прав. Преди дни стана срещата му със Зеленски по време на асамблеята на ООН. След нея се оказа, че Зеленски пак е прав. Нещо повече, всичко до този момент твърдяно бе превъртяно през глава. Зазвучаха в ефира неща почти по байдънски, които и самите украинци учудиха. Шастисани, меко казано, европейските ни лидери взеха още по-напрегнато да наблюдават поредното правораздаване на техния висш началник и да тръпнат в неведение какво ще последва. Народите на Европа, ако им позволят, биха могли да застанат в позицията на Хитър Петър и заедно всичките да зададат въпроса на Тръмп как така се получава, че веднъж е прав Путин, а друг път Зеленски. Рискуват обаче Тръмп в неговия стил да им отговори, че и те са прави и нищо повече да не каже. Зловещото му изказване прозвуча като сирена за тревога по целия свят, защото за разлика от Настрадин ходжа, който в самара си на своето магаре не е държал ядрено куфарче, при нашия „миротворец“ нещата са съвсем други. Такива заявления е нормално да предизвикват ответна реакция и тя да е адекватна на неговата.

Със своите не премерени и стигащи до крайности приказки Тръмп започва да си натрупва недоверие дори сред досегашни си верноподаници от брюкселската кохорта. Дори такъв крайно агресивен политик като госпожа Щрак Цимерман, която спи и вижда като главна цел в живота си как Путин ще се окаже зад решетките като военен престъпник, тези дни в отговор на изявлението на Тръмп тя просто е неузнаваема. Беше учудващо и непонятно събрана в оценката си и то не по отношение на Путин, а по-скоро по това дали всичко, което чуваме в момента от Тръмп, би могло да издържи като политическа позиция за по-дълго време. В продължение на мислите си не пропусна да отбележи, че в заявеното от Тръмп да продължи категорично подкрепата си с оръжие за Украйна, което само по себе си тя горещо подкрепя, той не се е заекнал даже, че ще промени нещо в режима на предоставяне на подкрепата. Явно пак европейците ще плащат за оръжието и за всеобщо неудоволствие трябва да се констатира, че са отминали безвъзвратно времената, когато безвъзмездно от САЩ се изпращаше оръжие. Думите на Цимерман илюстрират формиралото се от скоро отношение на европейските политици към кривините и отклоненията в позициите на Тръмп. Изглежда са принудени да приемат факта, че ще си имат доста проблеми с този начин на водене на политика. А лошият им сън е, че в следващите дни е в началото на октомври, когато предстои нова среща на Тръмп с Путин, той пак ще промени своите виждания за украинския конфликт. Този път може пък да обещае на Путин цялата Украйна. Защото е сигурно, че Путин ще му предложи достатъчно изгоден бизнес, бонбонче което Тръмп ще засмуче с удоволствие. И то ще е по-сладко от шоколадчето на президентката на европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Думите на Тръмп след срещата на Зеленски явно стреснаха сериозно не само слушателите в залата и присъстващите президенти. но и администрацията на Тръмп. Буквално часове след това Рубио се втурна като пожарникар да гаси пожара преди да е лумнал, доказвайки за пореден път, че по време на война се лъже най-много. Той заяви, че, видите ли, президентът продължава да държи на невоенния път за решаване на конфликта в Украйна, че ще се старае да продължат дипломатическите усилия за мирно разрешение на конфликта. За да не изглежда съвсем смешен, Рубио накрая подсказа за всеки случай, че, ако, не дай си боже, не се случи онова, на което се надява Тръмп, чак тогава вече президентът ще си направи своите нужни и категорични заключения за онова, което ще последва. Задочният диалог между САЩ и Русия завърши почти анекдотично с подхвърленото от Песков, че Русия не „хартиен тигър“, а както е известно „мечка“. И то не хартиена.

Все някога историците ще дадат оценка на политиката на Тръмп по време на мандата му. Това на нас днес с нищо не ни помага като държави от неговия лагер и под негова закрила. Тук вече човек наистина не може да разчита на словесните еквилибристики на един решил на всяка цена да запази популярността си политик. Страхът идва от последващите му действия, когато този същият политик разбере, че по-скоро става смешен със своите изявление и те с нищо не помагат за реалното разрешаване на осмата война, която той трябва да спре според неговите изчисления. Вездесъщият Рубио даже подхвърли, че ако нещата продължават така, ще се преразгледа въобще отношението на САЩ към този военен конфликт. Това иносказателно подадено на медиите заявление обаче не дава отговора, който чакаме всички ние със загриженост и тревога.

Единственият, който спокойно приема всичките тези паранормални изхвърляния на Тръмп, май е Путин, защото за него това е много удобно като позиция на опонираща страна. Всичкото му дава поне две предимства – от една страна да оправдае своите по-активни действия в Украйна или, от друга, да намери повод за по-категорични очаквания от срещата през октомври, когато ще трябва Тръмп да му обясни, защо е правил тези клетвени заклинания или да отмени срещата. И в двата случая това де факто ще е в полза за Путин, ако е вярно, че е решил да приключи войната на 26-ти февруари 26-а година обаче така, както той желае. Понеже Тръмп е майстор по сроковото планиране, то тая насрещна новина от страна на Русия минимум би трябвало да го накара най-накрая да преосмисли доста от своето поведение и начин на водене на политика. Че няма да я докара до Настрадин Ходжа е повече от ясно, но това си е за негова сметка. За Настрадин Ходжа дълго ще се разказват историите и той завинаги си е запазил мястото в паметта на народите, сред които е живял. А Тръмп като какъв ще остане в американската история е все още под въпрос.

Автор: Павлин Павлов