Унгария постоянно налага вето или заплашва с такова по важни решения на ЕС - особено по отношение на Украйна. Това затруднява общата външна политика. Как би могло да се сложи край на блокадите на Орбан?

Напускане на залата за "пиене на кафе", сложни правни конструкции за лихвите от замразените руски активи, заключителни декларации на европейските лидери без унгарския министър-председател Виктор Орбан – подобни примери показват как страните от ЕС са взимали решения без участието на Унгария или в опит страната да бъде заобиколена.

Във външната политика и политиката на сигурност обаче това става все по-трудно. Пакетите от санкции срещу Русия, от които актуално се обсъжда 19-ият поред, трябва да бъдат одобрени от всички държави членки. Решенията относно данъчната политика или приемането на нови членки в ЕС също биха могли да бъдат блокирани от една отделна държава с нейното вето.

"Морално това не е осъдително", казва Николай фон Ондарца от берлинската фондация "Наука и политика" пред ДВ. В крайна сметка това засяга и въпроса за националния суверенитет. А когато става въпрос за техните собствени интереси, държавите не искат да бъдат пренебрегвани, обяснява политологът, който ръководи във фондацията изследователската група за ЕС. В случая с Германия това важи например за политиката на ЕС спрямо Израел. 

Според Ондарца по отношение на Унгария проблемът се състои в това, че страната често не се интересува от самата кауза. Тогава тя използва правото си на вето, за да "изнудва" държавите членки по други въпроси.

В жаргона на ЕС това се нарича "тактическо вето". Особено по отношение на Украйна унгарският премиер често блокира политиката на ЕС. По този начин все още не могат да бъдат изплатени помощи за Украйна от Европейския механизъм за подкрепа на мира в размер на около 6,6 милиарда евро. Будапеща се противопоставя и на евентуалното присъединяване на Украйна към ЕС. Като аргумент тя изтъква, освен другото, и опасения, че това може да въвлече ЕС във война с Русия. Правителството на Орбан обаче в крайна сметка одобри всички 18 пакета от санкции срещу Русия, приети дотук.

Рядко се случва други държави членки да използват подобна тактика, казва в тази връзка Николай фон Ондарца. Така например Кипър блокира санкциите срещу Беларус през 2020, за да постигне по-твърди мерки срещу Турция.

Външните министри искат да обсъдят работните методи

ЕС има конституционен проблем, заяви датският външен министър Ларс Локке Расмусен на неформална среща в Копенхаген през август. "Най-бавният кораб в колоната определя скоростта. И ние трябва да намерим начини, по които мнозинството в Европа да може да наложи своята позиция." Затова ЕС трябва да търси "иновативни решения". На въпросната среща обаче не беше обсъдено какви биха могли да бъдат тези методи на работа.

Още през 2023 година по инициатива на Германия бе създадена "Група на приятелите за подобряване на работата по вземането на решения в областта на общата външна политика и политиката на сигурност". По данни на Съвета на ЕС в инициативата вече участват 12 държави: освен Германия, това са Белгия, Дания, Финландия, Франция, Италия, Люксембург, Нидерландия, Румъния, Словения, Испания и Швеция.

"Групата на приятелите" предложи някои решения, например тези за санкциите или за изпращането на граждански мисии, да се приемат с квалифицирано мнозинство. Такова е налице, когато най-малко 15 държави членки, представляващи най-малко 65% от населението на ЕС, дадат своето съгласие. Предвижда се също така един вид предпазна мрежа (гаранции) относно националните интереси на страните членки. Предложения като това обаче трябва да бъдат одобрени от всичките 27 държавни и правителствени ръководители на ЕС.

В речта си за състоянието на ЕС в началото на септември председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също се изказа в подкрепа на промяната на сегашния механизъм за вземане на решения, за да се избегнат блокади. В някои области ЕС трябва да се освободи от "оковите на единодушието" от 27 гласа, призова тя. 

Промяна в договора е възможна, но малко вероятна