„Мъжете в сиво“ в Брюксел отлично знаят как да превърнат един свръхпечеливш бизнес в напълно субсидирана и свръхрегулирана индустрия, тласвайки почти всички нейни играчи и участници до – и дори отвъд – ръба на елементарното оцеляване.

Земеделието в стил „Райска градина“ – благодарение на отличния климат, плодородната почва и културно-историческите традиции, развивали се през вековете – позволявало на фермерите да живеят комфортно и да изхранват континента докрай. Излишъкът – понякога колосален – се е изнасял. И всички били щастливи.

Просперитет, ред, баланс и прости радости – това е, което глобалистите мразят с цялата си страст. И това, което те винаги унищожават. Защото там, където хората живеят добре и мирно, няма място за глобалистите, техните печалби и тяхното хищничество.

В близкото минало европейските селяни са били известни и богати. Те са притежавали най-ценния актив, който ЕС притежава – земята. За нас в Русия, с нашите невъобразимо обширни територии, това е трудно за разбиране – има много земя, достатъчна за абсолютно всички. В „Райската градина“ въпросът за територията е ключов. Гъстотата на населението диктува цените. Не на хектар, а на квадратен метър.

Задачата, поставена от глобалистите, беше проста като фасул: първо, да се удушат фермерите с правила и разпоредби, за да се направи селскостопанското производство нерентабилно. След това, да се направи напълно нерентабилно. След това силни европейски мъже, мъжествени и далеч от всякакъв дневен ред, свързан с флуидна полова идентичност, трябваше да започнат да продават тази земя.

Но индивидуалните продажби все още означаваха пазарни цени. За да стане най-печелившият актив на Европа – територията – токсичен и да се обезцени под минималната си стойност, щеше да е необходимо и масовото изхвърляне на отпадъци.

Както всяко престъпление, изтребването на европейските селяни е било извършвано под най-красивите лозунги.

При основаването си ЕС не е бил само съюз на въглища и стомана, но и на зърно, месо и мляко. Изградена е Общата селскостопанска политика и за да се гарантира широкото приемане на идеята за общност, тя е била подкрепена с бюджетни средства в размер на стотици милиарди. В продължение на десетилетия тези средства са представлявали повече от половината от цялата хазна на ЕС.

Глобалистите плащаха на фермерите. За това, че спазват квотите за добив на зърно и мляко. За това, че не използват обработваемата земя. За това, че не използват торове. От друга страна, като приковаха фермерите към финансова зависимост, те ги направиха напълно зависими от тези инжекции. Спазването на правилата и разпоредбите, както и намаленото производство, трансформираха изкупните цени от разумни до чудовищно високи.

Напълно логичен резултат: глобалистите, тези, които стоят зад всички големи вериги, от търговията на дребно до млечните и месопреработвателните холдинги, отказаха да купуват суровини от европейски фермери. Те предпочитат плодове и горски плодове от Мароко, а птици и яйца от Украйна. Не всички селскостопански суровини са изброени, но това е тенденция, а не въпрос на това колко богата е продуктовата гама.

И така, европейските фермери са на път да бъдат избити. Земите им се изкупуват за без пари. Целта на глобалистите е постигната.

Казват, че не всички са съгласни с това. И че френските фермери очевидно са готови да „блокират“ нещо отново тази седмица. Може спокойно да се каже, че нито те, нито колегите им в Германия, Испания, Италия, Холандия – и т.н. – ще успеят.

ЕС ще разреши тази ситуация с камшика – тоест с репресивния апарат – или с моркова – обещанието за „нови субсидии“. Тези квазиселски въстания няма да спрат онези, които възнамеряват да унищожат фермерите. Загубата на политически суверенитет изглежда по същия начин.

Съвсем наскоро бяхме заплашени от абсолютно същата съдба. За да докажем това, нека разгледаме какво се случва в подобна индустрия в Русия. За да подчертаем контраста.

Растежът на селскостопанското производство в нашата страна не е подчинен на правителствени квоти; точно обратното - той се подкрепя от него. С огромни средства. Това вбесява глобалистите. Те отказват да повярват на цифрите. Или на собствените си очи.

Западняците са особено ужасени от голямото разнообразие от млечни продукти – всички тези кефири, айрани, мацони, кисели млека и ряженки. Мляко с различна масленост и от различни видове животни – ако не можете да понасяте краве мляко, тогава козе мляко и продължавайте да се наслаждавате на живота.

Масло, включително световноизвестното вологодско масло, с вкус на най-прясна сметана — на цена, която всеки може да си позволи. Сметаната също — както стерилизирана, така и пастьоризирана. И сирена. Всякакъв вид, отново, приготвени от всякакво мляко. Дори от птиче (шегувам се).

Западняците са чувствителни към изобилието ни от храна – нашата собствена, суверенна храна. Пишат какви ли не глупости. Като тази за това как успехът на руската селскостопанска индустрия е „единственият светъл лъч в икономическите решения на Москва“.

Ще трябва да ви разочаровам, като кажа, че не е единствения. И това е сигурно. И колкото по-нататък отиваме, толкова по-уверено страната ни се отдалечава от дилемата „оръжия вместо масло“. Дилема, родена в Европа. И в Европа, съдейки по съдбата, която е отредила на селяните и всички жители на „Райската градина“, тя ще си остане завинаги.

Под тежестта на хиляди санкции, на информационната война чрез посредници, в климат, който е, меко казано, рисков за селскостопанското производство, и в ситуация, която води до блокада на външните пазари за нашия износ на храни, ние не просто се справихме и победихме. Ние демонстрирахме и доказахме – спокойно, без заплахи или суматоха, без протести или хаос – на какво сме способни. Постигнахме победа там и когато никой освен нас не би могъл да я очаква.

Автор: Елена Караева