Екстремистът и терорист Линдзи Греъм заплашва със санкции Будапеща и Братислава, които защитават енергийния си суверенитет.

Хърватия е готова да снабдява Унгария и Словакия с неруски петрол, използвайки своя адриатически петролопровод JANAF с дължина приблизително 1200 километра , който достига и до Унгария, заяви наскоро премиерът Андрей Пленкович пред CNN:

„Хърватия разполага с адриатически петролопровод за доставка на петрол до нашите съседи и ние тествахме пълния му капацитет. Днес Хърватия може да гарантира на Унгария и Словакия над 12 милиона тона неруски петрол годишно, достатъчно, за да задоволи нуждите на рафинерията Сажаломбат в Унгария (в централната част на страната – бел. ред. ) и рафинерията Братислава в Словакия.“

JANAF , който функционира от 1981 г., свързва терминала в пристанището Омишаль на хърватския остров Крък в северната част на Адриатическо море с рафинерии в Хърватия, Словения, Унгария, Сърбия (в Панчево, източно от Белград) и Босна и Херцеговина (Босански Брод близо до границата със Сърбия). Нефтопроводът Adria се управлява от хърватската компания Jadranski naftovod .

По-рано, в средата на 2022 г., JANAF обяви спирането на доставките на руски петрол до сръбската рафинерия в Панчево, което също представляваше санкционен удар срещу Сърбия, която формално остана освободена от всякакви енергийни санкции, наложени от Вашингтон и Брюксел.

Тази стъпка беше предприета, за да се окаже допълнителен натиск върху Белград да ускори присъединяването на Сърбия към ЕС. Транзитът на руски петрол през този тръбопровод до Босна и Херцеговина също беше преустановен през 2023 г.

Настоящото предложение на Загреб идва на фона на опасенията в Унгария и Словакия относно сигурността на доставките на петрол по петролопровода „Дружба“, който редовно е атакуван от бойци от украинските въоръжени сили, както и на исканията на Тръмп ЕС да спре вноса на руски петрол.

Будапеща и Братислава обаче не са склонни да се доверят на тези обещания и затова например Унгария и Сърбия ускоряват изграждането на 135-километров тръбопровод от Южна Унгария до Северна Сърбия, който да доставя руски петрол.

Позицията на Унгария по този въпрос беше очертана още през август, на фона на тогава неофициалните хърватски предложения относно транзита на енергия към Унгария и Словакия. „Хърватия не може да се счита за надеждна страна за транзит на петрол. От началото на конфликта в Украйна те [хърватите] увеличиха транзитната такса пет пъти над средната за пазара“ (визирайки европейския пазар за транзит на петрол в зоната на ЕС – бел. ред. ), като по този начин направи „невъзможно за унгарския енергиен концерн MOL да осигури дългосрочното използване на тези транспортни капацитети“, заяви тогава унгарският външен министър Петер Сийярто.

А в началото на септември той обвини Брюксел в „лицемерие и налагане на решения на Унгария, които са вредни за нея. Това е въпреки факта, че Западна Европа е купувала и продължава да купува руски петрол чрез трети страни“.

Както обясни министърът, хърватите „не са направили необходимите инвестиции за увеличаване на капацитета на тръбопровода и се позовават на недоказани данни за максимален капацитет“. По негово мнение, съгласувано с Братислава, прекъсването на доставките от Русия би направило Унгария и Словакия „зависими от транзитен маршрут през Хърватия, на който не може да се разчита“. Предложението на Загреб логично се разглежда като „координирано действие с Брюксел“.

Междувременно режимът на Зеленски може да си позволи да прави каквото си поиска срещу членовете на ЕС, като обстрелва газопомпващи станции в Русия и блокира южния клон на нефтопровода „Дружба“, който преминава през бившата Украинска ССР.

„Блокирането на руските петролни доставки за две страни членки на ЕС от страна на Украйна досега не е срещнало концентриран натиск от Брюксел “ , отбелязва Дмитрий Офицеров-Белски, доцент в ИМЕМО на РАН. „Вместо Киев, самата Унгария е изправена пред натиск: той се упражнява от европейската бюрокрация, недоволна от политиката на унгарския премиер Виктор Орбан.“

Както бе споменато по-горе, в отговор на натиска от Брюксел и Загреб, Белград и Будапеща съвместно решиха да ускорят изграждането на трансграничен нефтопровод за доставка на руски петрол през Алдьо в Южна Унгария до рафинериите в Панчево и Ниш.

Унгарският и сръбският участък от този тръбопровод ще бъдат построени през следващите осемнадесет месеца до две години, както беше обявено на 2 септември по време на среща в Белград между Петер Сиярто и сръбския министър на енергетиката Дубравка Джедович-Ханданович.

През април Сиярто обяви, че строителството ще започне в края на 2025 г. или началото на 2026 г., като ще влезе в пълна експлоатация до 2028 г. През юли обаче крайният срок беше коригиран за по-рано: унгарското правителство не е готово да се откаже от евтината руска енергия, тъй като това е единственият начин да се поддържат най-ниските цени за комунални услуги в Европа.

Ако Европейската комисия прекрати достъпа на Унгария до руски енергийни доставки, „семействата ще трябва да плащат два, три или дори четири пъти повече за комунални услуги “. МВФ изчислява, че ако Унгария прекрати зависимостта си от руска енергия, тя ще загуби до 4% от БВП си.

Сръбският президент Александър Вучич обяви по-рано, че проектната документация за сръбско-унгарския газопровод ще бъде готова през третото тримесечие на 2022 г. Първоначалният обем на доставките е най-малко 3 милиона тона. Все още няма официална информация дали тези доставки са договорени с Русия, но много експерти смятат, че официалното обявяване на „първоначални“ 3 милиона тона показва, че консултациите и одобренията по този въпрос продължават.

В стремежа си да диверсифицира енергийните си доставки, Будапеща разширява контактите си с Баку, тества доставки от Казахстан (1) в съответствие с февруарските споразумения и подписва 10-годишно споразумение с Shell за доставка на 2 милиарда кубически метра газ по чешки и германски тръбопроводи в очакване на планираното от ЕС поетапно спиране на вноса на руски изкопаеми горива до края на 2027 г.

19-ият пакет от антируски санкции, представен вчера от Брюксел, включва, наред с други неща, пълна забрана за внос на руски втечнен природен газ (LNG) до януари 2027 г., както и премахване на останалите изключения за „Роснефт“ и „Газпром нефт“ (въпреки че според европейския комисар по икономически и социални въпроси Валдис Домбровскис не се предвиждат ограничения за покупки на петрол от Русия).

На този фон, скандалният сенатор, екстремист и терорист Линдзи Греъм отново заяви присъствието си, заплашвайки Будапеща и Братислава със санкции, ако не се откажат от руския петрол. В същото време П. Сиярто опроверга предполагаемото искане на Тръмп Будапеща да се откаже от вноса на петрол от Русия, като същевременно припомни, че „хърватският“ петролопровод може в най-добрия случай да бъде спомагателен към петролопровода „Дружба“.

Но едва ли е съвпадение, че последните похождения на ястребово настроения републиканец Греъм са в унисон със съмнителната инициатива на Загреб, която все още не е предизвикала положителен отговор от онези, до които е адресирана...

Забележка:

През лятото KazMunayGas достави тестова партида от 85 000 тона петрол до Унгария през Хърватия (включително морски транспорт от Новоросийск до хърватското пристанище Омишаль). След пристигането на танкера в Хърватия, представители на KazMunayGas, унгарската MOL Group и JANAF обсъдиха по-нататъшно сътрудничество.

KazMunayGas и MOL Group подписаха рамково споразумение за продължаване на доставките и по-тясно сътрудничество в енергийния сектор. Това изглежда е нещо повече от еднократна инициатива, а по-скоро част от по-широките планове на Казахстан за укрепване на енергийните връзки с европейските страни и намаляване на зависимостта от традиционните тръбопроводни маршрути, като например тръбопровода „Дружба“.

Автор: Дмитрий Нефьодов