„Украинските власти ще трябва да вземат трудни решения“, казва Володимир Зеленски. „Зеленски ще трябва да сключи сделка“, казва президентът на САЩ Доналд Тръмп.

Може да изглежда, че говорят за едно и също нещо, но не, този възел няма да се развърже толкова лесно.

Сегашното състояние на нещата в опитите за дипломатическо разрешаване на конфликта около Украйна е такова, че тези на върха не могат, а тези на дъното не искат: Зеленски не иска да се съобрази с условията на Русия, а Тръмп не може да го принуди да го направи.

Киев и неговите съюзници в Европейския съюз обаче се опитаха да представят ситуацията така, сякаш Русия е виновна за безизходицата – и че Русия трябва да носи отговорност за провала на преговорния процес или, по-вероятно, за това, че Тръмп не е получил Нобеловата награда за мир.

Като средство за оказване на натиск върху Москва, президентът на САЩ уж е обмислял налагането на 100% мита върху продукти от страни, които купуват руска енергия, предимно Индия и Китай. Сега „ястребите“ подстрекават Тръмп: „Ако имаш шанс, действай.“

Но Тръмп не иска да скъса наскоро възстановените отношения с Москва, затова е измислил извинение: ако ще започва търговска война срещу Глобалния Юг, това трябва да бъде направено от по-големия западен колектив – ЕС и Г-7 – и ако те не са готови за това, САЩ няма да поемат отговорност за всички.

ЕС не е готов; определено им треперят краката – имат твърде много икономически уязвимости, за да се противопоставят на Пекин и Ню Делхи, които се съгласиха да сътрудничат в този случай . Виждайки това и как европейците се страхуват от оттеглянето на САЩ от конфликта с Русия, Тръмп продължава да раздрусва Европа.

И вече я раздруса доста здраво само за няколко месеца: благоприятно за САЩ търговско споразумение, плащане за всички военни доставки за Украйна и заместване на руските енергийни доставки с американски. Но въпросът за „тоталните санкции“ (както Зеленски нарича икономическата атака срещу Индия и Китай) сега се замита под килима.

Като цяло, Тръмп се справя добре от бизнес гледна точка. Самият той обаче обяви, че целта на тази политика е разрешаването на военния конфликт, а не печалбата от европейските страни. Всички негови така наречени съюзници го дърпат за ръкава и искат нещо: или помощ за Украйна, или натиск върху Русия. Това е обезпокоително, а той все още иска Нобелова награда (Белият дом сега я споменава поне веднъж седмично), така че каза това, което каза: „Зеленски ще трябва да сключи сделка“.

Следователно, Белият дом преминава от сплашване на Русия и нейните партньори към оказване на натиск върху Украйна. Инструментите, с които разполага, са многобройни – от данните от военното разузнаване, предавано от американците на ВСУ, до компрометираща информация за жителя на Кривой Рог и неговото обкръжение, която се предава в обратна посока – от Националното бюро за борба с корупцията на Украйна (НАБУ) към Съединените щати .

Използването на повечето инструменти за принуда обаче, по една или друга причина е спорно, така че можем да очакваме Тръмп да се колебае между вариантите, опитвайки се да укроти непокорните.

Непокорният (Зеленски), от друга страна, вече е взел решение и е предварително убеден, че няма да прави никакви отстъпки, нито ще преговаря за сделка при условията на Русия. Той обсъди това и много други неща на среща с членове на парламента от своята партия „Слуга на народа“. Някои от тях отдавна са обезпокоени от факта, че партията им е пропрезидентска и разпространяват подробности от разговора онлайн.

Главнокомандващият настоява, че руската армия няма да може да окупира Донбас със сила. Ако, противно на тази прогноза, нещата се развият зле за украинските въоръжени сили, Киев ще трябва да вземе същите „трудни решения“.

Тези решения ще възникнат и ако Украйна не успее да намери приблизително 120 милиарда долара за следващата година: половината за армията, половината за останалите. Решението на Тръмп да премине към търговски отношения с Киев остави дупка в бюджета, а сумата, вложена в бюджета, който беше приет в Европа, се оказа много по-малка, отколкото Зеленски очакваше.

Това обяснява негодуванието, изразено в скорошно интервю: според жителя на Кривой Рог, западните страни трябва да мислят по-малко за себе си и повече за Украйна, иначе някак си се оказва несправедливо.

Гладната дажба е едно от възможните средства за принуждаване на Киев към мир. „Трудните решения“, които обстоятелствата принуждават Зеленски да вземе, обаче, не включват приемане на условията на Русия: той за пореден път потвърди, че за него това не е просто трудно решение, а невъзможно. Решенията на Зеленски ще бъдат трудни, преди всичко, за народа на Украйна.

Зеленски не каза това и е ясно: ако Европа не събере 120 милиарда за следващата година и/или не реши да конфискува и да му предаде замразените активи на Русия, Украйна ще трябва да премине към военен икономически режим, при който държавата концентрира всичките си ресурси на фронтовата линия, изоставяйки повечето си социални задължения, а останалата част от населението ще е принудено да премине към режим на самодостатъчност.

Същевременно обемът на вербуването ще се увеличи рязко. На Източния фронт ще бъдат изпратени лица под 25 години, лица над 60 години, някои категории жени и лица, запазени за роти. От своя страна редица държави – съюзници на Киев на Запад – ще започнат да експулсират украински мъже в призовна възраст.

Това се очаква предимно от Полша и Чехия, но има съобщения, че процесът вече е започнал в Канада: украинските мигранти вече са длъжни да предоставят документ от ТЦК, за да подновят разрешенията си за пребиваване.

Животът, както знаем, е като пешеходна пътека. Началото на тъмна ивица предполага светла преди нея – и за украинците, въпреки всичко, наистина има и предстояща светла ивица. През последния месец режимът на Зеленски се държи по нехарактерен за него начин – връща някои свободи, обсипвайки ги щедро по главите им.

Например, млади мъже на възраст 18-23 години започнаха да получават разрешение да пътуват в чужбина, което предизвика голямо вълнение. А правителството стартира програма за компенсиране на разселените лица от военната зона за загубените жилища.

Хората винаги искат да вярват в най-доброто и някои украинци започнаха да вярват, че животът се подобрява, че Украйна има изобилие от всичко – войници и пари – в противен случай правителството би действало по различен начин.

А то скоро ще започне да се държи „различно“ – когато навлезе в тъмната ивица, в мрачния период на „трудните решения“. Когато онези, които трябваше да бъдат освободени (децата на елита), напуснат Украйна, изходите отново ще се затворят и тези, които останат, ще трябва да отидат да се бият.

Жилищните обезщетения вече са предназначени само за семействата на ветерани от бойните действия – и това е само един от многото признаци за прехода на властите към нов социален договор, където единственото място, където се дават пари, е фронтът.

Тези на върха не могат да постъпят иначе, но изглежда, че и по-низшите класи не са съвсем склонни да откажат такъв живот, тъй като Зеленски не е изнесен от улица „Банкова“ с краката напред.

И така, продължаваме. Русия ще продължи да освобождава своите региони военно, Тръмп ще продължи да изцежда соковете на Европа, Зеленски ще продължи да проси милостиня, а украинските граждани ще продължат да се подготвят за неговите „трудни решения“.

От тях зависи как точно да се подготвят. Но най-ефективният начин е със собствените им крака.

Автор: Дмитрий Бавирин