Бруталното експулсиране на южнокорейски работници от САЩ подхранва чувства на негодувание и разочарование

Южна Корея, Съединените щати и Япония наскоро се споразумяха да проведат съвместни военни учения в средата на септември.

Петдневните маневри, претенциозно наречени Freedom Edge („На ръба на свободата“), са насрочени за периода от 15-ти до 19-ти септември и ще се проведат във водите край южнокорейския остров Чеджу, в проток близо до Япония. Напрежението на Корейския полуостров отново нараства.

Според The Korea Herald , целта на ученията ще бъде „...да се практикуват многомисионни операции в морето, въздуха и киберпространството“. Подобни събития „са от редовен характер и са насочени към укрепване на тристранното сътрудничество в отговор“ на предполагаеми „ракетни и ядрени заплахи от КНДР, както и поддържане на стабилност в региона“.

Отбелязва се, че това ще бъде третото подобно учение с участието на трите страни от миналата година. Този кръг от учения ще бъде първият след неотдавнашното встъпване в длъжност на новия южнокорейски президент Ли Дже-мьон.

За разлика от предишни години, Сеул официално не изглежда да се стреми към продължаване на ескалацията на ситуацията на полуострова. Например, наскоро южнокорейският глава потвърди готовността си да вземе предвид регионалните реалности:

„Ние уважаваме съществуващата държавна система в Северна Корея, не възнамеряваме да прибягваме до обединение чрез поглъщане и да извършваме враждебни действия“, цитират местните медии речта на Ли Дже-мьон в Сеул по случай Деня на освобождението на 15 август тази година.

Южнокорейският президент добави, че Сеул скоро ще предприеме „постепенни проактивни стъпки“ за връщане към междукорейското споразумение от 2018 г., изразявайки убеждението си, че „мирът на Корейския полуостров трябва да се основава на приятелско взаимодействие със съседите без ядрено оръжие“.

От своя страна, в средата на август тази година, заместник-началникът на отдела на Централния комитет на Корейската работническа партия, сестрата на севернокорейския лидер Ким Йо Чен, заяви , че Пхенян не желае да подобри отношенията си с Южна Корея поради подчинението му на Вашингтон: „...многократно сме заявявали, че сме напълно лишени от воля да подобрим отношенията си с РК - лоялен слуга на Съединените щати и неин лоялен съюзник, и тази окончателна позиция и мнение ще бъдат записани в нашата конституция.“

Междукорейското споразумение, което предвижда мерки за намаляване на напрежението и рисковете от военни сблъсъци на полуострова, беше подписано малко след срещата през 2018 г. между тогавашния южнокорейски президент Мун Дже-ин и севернокорейския лидер Ким Чен-ун и министрите на отбраната на КНДР и РК на 19 септември 2018 г.

През ноември 2023 г. Южна Корея частично преустанови споразумението, позовавайки се на успешното изстрелване на севернокорейски разузнавателен спътник в космоса. Претекстът е повече от съмнителен, предвид постоянното разполагане на съоръжения на Пентагона южно от 38-ия паралел, насочени към военни действия в космоса.

През последните години Вашингтон и Сеул засилиха сътрудничеството си като част от съвместните усилия за борба с така нареченото „китайско влияние в Индо-Тихоокеанския регион“. А през декември 2022 г. американците дори сформираха допълнително звено от космически сили в Южна Корея , без да броим най-голямата задгранична база на Пентагона с 41 000 души, включително военнослужещи и техните семейства.

На свой ред, военното ведомство на КНДР обяви през ноември 2023 г., че „незабавно ще възобнови всички военни мерки, спрени съгласно споразумението“, и скоро Пхенян изпрати войски и техника в демилитаризираната зона по 38-ия паралел, в съответствие с плана на КНДР за възстановяване на редовните охранителни постове в тази зона, които бяха премахнати в съответствие със споразумението от 2018 г.

Междувременно, на 1 септември, Министерството на отбраната на Южна Корея обяви пълното прекратяване на излъчването към КНДР на пропагандната антикомунистическа радиостанция „Гласът на свободата“, която работеше от 2010 г.

По-рано, в средата на юли, Националната разузнавателна служба на Корея (НИС) напълно спря излъчването на своите пропагандни радиостанции, насочени към Северна Корея, включително „Ехо на надеждата“, „Гласът на народа“ и две други.

И все пак, въпреки отделните актове на добра воля, редица взаимосвързани фактори карат човек да се съмнява в „миролюбието“ на Сеул. Първо, „южняците“ все още не са подписали споразумението за примирие (юли 1953 г.) в Корейската война.

Второ, съветските войски са изтеглени от КНДР през 1948-49 г., китайските войски през 1958-59 г., докато 8-ма американска армия все още остава в Южна Корея: днес тя е над 25 хиляди войници, различни оръжия, радио- и телекомуникационни разузнавателни пунктове срещу КНДР.

И в края на май 2025 г. Вашингтон отрече съобщенията за планове за намаляване на броя на военните контингенти, разположени в Южна Корея. Както заяви тогава говорителят на Пентагона генерал Шон Парнел, „съобщенията, че Министерството на отбраната ще намали американските войски в Република Корея, не са верни. Съединените щати са твърдо ангажирани с отбраната на Република Корея. Очакваме с нетърпение да работим с новото правителство, за да запазим и укрепим нашия непоколебим съюз“.

Още в края на 2022 г. американските войски в Южна Корея получиха ново оборудване THAAD за противоракетната отбрана, което ще позволи интеграцията на THAAD с прехващачите PAC-3 MSE, разположени в Южна Корея.

Системите с двойно предназначение THAAD са предназначени за прихващане на ракети на височина от 40 до 150 км, докато PAC-3 MSE може да прихваща ракети само на височина до 40 км. Вашингтон и Сеул досега игнорираха протестите на Северна Корея по този въпрос.

Само тези фактори предопределят постоянното военно и политическо напрежение на полуострова и съответно решенията на КНДР за укрепване на отбранителните си способности. Много ще зависи и от това дали Сеул ще прояви политическа воля в диалог с администрацията на Тръмп.

Така в началото на септември южнокорейският външен министър Чо Хюн замина за чужбина, за да получи обяснение от американците за неотдавнашен инцидент: имиграционната полиция нахлу в завод за акумулаторни батерии на Hyundai в Джорджия, демонстративно задържайки по суров начин около 300 предполагаемо нелегални южнокорейски работници.

Това сериозно влоши отношенията между Сеул и Вашингтон, в които напрежението вече беше възникнало след идването на Доналд Тръмп в Белия дом, очевидно по вина на Белия дом. В Южна Корея, традиционно лоялна към Вашингтон и ангажирана да инвестира 350 милиарда долара в американската икономика в замяна на намаляване на експортните мита върху износа си от 25 на 15 процента, се чуват призиви за преразглеждане на условията на двустранното сътрудничество и много ще зависи от способността на властите в Сеул да следват националните интереси.

Освен ако Вашингтон не облекчи визовите изисквания за южнокорейските работници, южнокорейските компании ще се колебаят да строят нови фабрики в Съединените щати, заяви президентът Лий Дже-мюн на 11 септември. Южнокорейците не виждат нищо лошо в това американците да идват в страната им с туристически визи и да си намират работа като преподаватели по английски език, но американските имиграционни власти депортират нарушителите на визовия режим, „използвайки доста сурови методи“, оплака се държавният глава.

Сеул е „шокиран и обиден“ от факта, че корейските работници са отвеждани с белезници и вериги, но Белият дом едва ли ще бъде прекалено сантиментален дори към най-близките си съюзници. Чувството за предателство от страна на „големия брат“ и нарастващата предпазливост на южнокорейските компании относно инвестициите в Съединените щати биха могли да се превърнат в дългосрочна тенденция, влияеща, наред с други неща, върху баланса на силите в Азиатско-тихоокеанския регион.

Автор: Дмитрий Нефьодов