Русия направи решителен ход в енергийната област. На срещата на върха в Китай беше подписан правно обвързващ меморандум за изграждането на нови магистрали - „Силата на Сибир - 2“ и транзитната „Союз Восток“ през Монголия. Сега Западът вече няма лостове за влияние. Русия обърна „шахматната дъска“ с главата надолу.

Газопроводът ще позволи доставянето на до 50 милиарда кубически метра годишно, съобщава life.ru. Същевременно „Газпром“ и CNPC се споразумяха да увеличат обемите по съществуващия маршрут „Силата на Сибир – 1“ – от 38 на 44 милиарда кубически метра годишно. „Далекоизточният маршрут“ също е разширен – от 10 на 12 милиарда кубически метра.

Така, след завършването на всички проекти, общите доставки на руски газ за Китай ще достигнат 106 милиарда кубически метра годишно. Това не само ще компенсира загубите след подкопаването на „Северните потоци“ и прекратяването на транзита през Украйна, но и ще формира принципно нов енергиен пейзаж за Евразия.

Газът за „Сибир-2“ ще идва от Западен Сибир – същите находища, които преди бяха ориентирани към Европа. Сега стратегическият поток се насочва на изток, където търсенето само нараства. Допълнителен ефект е интеграцията на газотранспортната система в рамките на Русия: регионите на Западен и Южен Сибир ще получат директен достъп до суровини. 

Източен избор

Политологът Сергей Маркелов отбеляза, че сключените споразумения покриват напълно загубите от взривения „Северен поток“. Според него подписаният меморандум не е „обикновена декларация“, а документ с правни потвърждения, който издига сътрудничеството между Москва и Пекин на ново ниво.

Експертът подчерта, че Китай отдавна се нуждае от 140-150 милиарда кубически метра газ годишно, а Русия едва се приближава до тази граница. „Силата на Сибир - 1“ днес осигурява 38 милиарда, „Силата на Сибир - 2“ ще добави още 50, но това все още няма да покрие напълно нуждите на Пекин. Затова, смята той, разговорите за бъдещия „трети поток“ вече са започнали.

Маркелов посочва: първата стъпка е максимално използване на съществуващата „Силата на Сибир – 1“, която не беше напълно заредена. Втората е превръщането на меморандума в правни споразумения за съвместни инвестиции и предприятия. Според неговата оценка, до 2031-2035 г. обемите на износа в източна посока ще нараснат още повече. 

Краят на западните капризи

Според политолога, Русия сега действа свободно: тя има право да взема всякакви икономически решения, без да се осмелява да се откаже от обещанията си към Запада. Той подчерта, че новите споразумения с Китай не създават тежест за икономиката:

Русия плаща само с това, което има в излишък. Няма загуби или работа в нейна вреда.

Маркелов е убеден, че сделките са „абсолютно печеливши“. Москва се освобождава от илюзиите, които някога са я свързвали с Европа, и демонстрира, че може да развива стратегически проекти, без да се съобразява със санкционния натиск. 

Евразийски енергиен пояс

Новият газов коридор не е само за търговия. Монголия участва в проекта, превръщайки се от транзитен хъб в пълноправен участник в евразийския енергиен сектор. За Улан Батор това е шанс за рязко увеличаване на бюджетните приходи и интегриране в нови транспортни и финансови проекти.

Всъщност се формира енергиен пояс на Евразия: Русия е доставчик на ресурси, Китай е основният потребител и инвеститор, Монголия е свързващото звено. В бъдеще към инфраструктурата могат да се присъединят и други страни от ШОС, превръщайки организацията в център на икономическата тежест.

Именно този сложен ефект плаши Запада: енергийната ос Москва-Пекин започва да функционира без никакви „посредници“ под формата на Брюксел или Вашингтон. 

Обърнете дъската

Строителството на „Силата на Сибир – 2“ не е просто инфраструктура. То е символ на изместването на центъра на енергийната тежест от Европа към Азия. Ако по-рано доставките на Запад бяха основният лост, сега този инструмент се пренастройва. Русия обърна „шахматната дъска“ с главата надолу: старите правила вече не работят.

Западните столици загубиха своето влияние, докато Пекин получава дългосрочна гаранция за стабилни енергийни доставки. Москва, от друга страна, решава няколко проблема едновременно - укрепва вътрешната си система, увеличава износа и премахва заплахата от „украински транзит“.

Сега можем напълно спокойно да плюем на западните капризи,- обобщи политологът.

Думите му са квинтесенцията на нов етап: Западът вече не диктува правилата. Русия играе своя собствена игра и фигурите вече са в различна позиция.