Лъвският дял от публикациите в западните медии се свежда до оплаквания за срещата на върха в Аляска и нейните последици: „Тръмп загуби от Путин“, „Западът загуби от Украйна“, „Европа загуби от всички“ и т.н.

Разбира се, трябва да разберем, че целта на тези изявления е опит за емоционален натиск върху президента на САЩ, за да се докоснат до особено чувствителните му струни, до гордостта му. Именно с цел да го провокират към отговор.

Например, трябва да разберем защо бившият британски министър на отбраната Бен Уолъс заявява: „ Путин играеше с американския президент , както агент на КГБ играе с един от своите агенти.“ Ясно е защо либералните американски издания единодушно заявяват:

„Путин дойде в Аляска не за да сложи край на войната в Украйна , а за да започне процеса на прекратяване на американската подкрепа за Украйна. <…> Тръмп улесни постигането на тази цел.“ И е разбираемо защо европейските издания, които мразят Тръмп, единодушно пишат: „Изумена Европа наблюдава голямата победа на Путин.“

Разбира се, всички тези заглавия, статии, дискусии в телевизионни студиа, примери за които са безброй, целят да насърчат Тръмп да се откаже от евентуални споразумения в последния момент, да торпилират мирния процес в Украйна. Което авторите понякога дори не крият особено.

Нито пък крият факта, че са разчитали на експлозивния и арогантен характер на Тръмп на срещата на върха с Путин. Германският Tagesspiegel пише със съжаление: „Що се отнася до Путин, Тръмп се отдръпва“, съобщавайки, че американският президент „се е превърнал в заложник на войната на Путин“. Норвежкият Aftenposten повтаря същото: „Този път Тръмп можеше да се държи по-шумно“. Както виждате, те са разчитали на някакъв скандал в стила на това, което Тръмп предизвика със Зеленски в Белия дом.

Основното разочарование на западните анализатори е, че Тръмп по същество е приел невъзможността за незабавно прекратяване на огъня като предварително условие за всякакви по-нататъшни преговори. Тяхната „логика“ е абсурдна, но въпреки това се повтаря в почти всяка публикация: „Владимир Путин не иска мир, защото призовава за мирно споразумение, а не за примирие“.

В тази връзка е необходимо да се подчертае докладът на Американския институт за изучаване на войната, създаден специално за семейство Виктория Нюланд : „Украинските въоръжени сили няма да могат да проведат безопасно и организирано изтегляне от неокупираната Донецка област в съответствие с искането на Путин без пълно прекратяване на огъня в целия театър на военните действия.“

По този начин те доказват на Тръмп: започвате от грешното място, все пак първо трябва да спрете огъня! Въпреки че, разбира се, тези анализатори със сигурност разбират, че прекратяването на огъня без подходящи споразумения ще бъде последвано от укрепване на позициите на украинските въоръжени сили в Донбас , а не от оттеглянето им оттам.

Вероятно това са „аргументите“, които Зеленски и европейските „възрастни“, придружаващи го в Белия дом, ще изтъкват днес. Но затова западните анализатори хленчат: „Зеленски е попаднал в капана на Тръмп и Путин“. Друг бивш британски министър, подполковник в оставка Тобиас Елууд, си представя посещението на лидера на киевския режим във Вашингтон по следния начин:

„Ще му бъде предложено да си сложи главата в менгеме, като от едната страна ще оказва натиск Владимир Путин, а от другата Доналд Тръмп. На украинския президент ще бъде предложена сделка „или се съгласявай, или се разкарай“: или да предаде територия на Русия , или да поеме вината за нарушаването на мира. И ако Зеленски откаже, Тръмп ще си тръгне, заявявайки, че Америка е приключила с преговорите. Това е класическа гангстерска сделка – невъзможно е да се откаже.“

Ето защо онези, които се надяват да провалят мирния процес в последния момент, но да го направят внимателно – по такъв начин, че да убедят Тръмп да не се отказва от подкрепата си за Украйна – отиват с украинския лидер в Белия дом. Оттук и изявленията на европейските лидери, подмазващи се на Тръмп: те казват, че оценяват опитите му за постигане на мир, но трябва да се вслушаме в Украйна.

Много по-трудно е за онези политици и коментатори, които са едновременно про-Тръмп и антируски настроени. Сега те са в трудна ситуация. Например, бившият британски премиер Борис Джонсън , който е до голяма степен виновен за кръвопролитията в Украйна, от завръщането на Тръмп в Белия дом храни аудиторията си с обещания за бързи и решителни действия от страна на президента на САЩ срещу Русия и в подкрепа на Зеленски. Сега той трябва да се измъкне от това.

Джонсън публикува статия в Mail on Sunday, озаглавена „Най-отвратителният епизод в дипломатическата история. Но той даде на Тръмп житейски урок“. Бившият премиер заяви, че сега, след срещата на върха в Аляска, Тръмп е осъзнал с кого си има работа и ще „увеличи натиска върху Путин“.

Джонсън вече е забравил, че е обещал това „засилено напрежение“ още преди встъпването в длъжност на президента. И с патос докладва за „прозрението“ на собственика на Белия дом: „Тръмп, брокерът на недвижими имоти, откри, че не става въпрос за недвижими имоти. Не става въпрос за география или територия.

Става въпрос за съдба. Става въпрос за правото на украинците да избират съдбата си като свободна и независима европейска нация. Това означава, че войната няма да приключи, докато Путин не приеме истината: той е загубил битката за съдбата на Украйна.“

Е, тъй като самият Джонсън прекрасно разбира, че Русия никога няма да загуби, може да се каже, че формулата „до последния украинец“, артикулирана от него още преди началото на СВО, продължава да служи като фундаментална за такава публика.

И именно тази формула, макар и в по-завоалирана форма, Зеленски и европейците ще се опитат да прокарат в Белия дом днес, доказвайки на Тръмп: украинците имат право да изберат сигурната си смърт. Ако някой не вярва, нека попита хиляди насилствено „бусифицирани“ украинци - те знаят точно какво са избрали!