Ялта е летен курорт. Такъв е бил по времето на царете и Съветския съюз и, макар и не толкова, продължава да бъде такъв и днес. Но не заради средиземноморския си климат този курорт, разположен в южната част на Кримския полуостров, на брега на Черно море, е останал в историята. В Ялта, през февруари 1945 г., съветският лидер Йосиф Сталин събра двамата си съюзници в борбата срещу нацистка Германия, американския президент Франклин Д. Рузвелт и британския министър-председател Уинстън Чърчил, за да започнат да очертават геополитическата картина на предстоящия следвоенен период.

Там, в балната зала на Ливадийския дворец – бившата лятна резиденция на императорското семейство – е решено разделянето на Германия след поражението на Хитлер и започна да се заражда разделението на Европа, пише в седмичния си коментар наблюдателят на барселонския в. La Vanguardia Луис Урия.

Една от основните теми на дискусиите е бъдещето на Полша (чиято инвазия от германските войски през 1939 г. е предизвикала Втората световна война). Сталин, който по това време вече я контролира де факто, формално се съгласява тя да стане независима държава, но иска да я задържи в своя орбита. Целта му е да обгради СССР с пояс от сателитни държави, за да предотврати нови изненадващи инвазии от Запад, легендарна руска мания. За Чърчил, напротив, осигуряването на свободата на Полша е от основно значение.

Болният и отслабнал президент на САЩ, който ще умре два месеца по-късно, има други интереси. Рузвелт, който не е пожелал да се споразумее предварително за обща стратегия с британския министър-председател, иска преди всичко да включи СССР във войната срещу Япония и в проекта си за Обединени нации. След като постига и двете, той приема сделка, която оставя Полша – и в крайна сметка цяла Източна Европа – в ръцете на Москва.

Анкоридж не е Ялта, тук няма курорт (вчера максималната температура беше 15 градуса). Американската военна база Елмендорф-Ричардсън, разположена на брега на ръкав на река Кник, който през зимата може да замръзне, също не може да се сравни с разкошния дворец Ливадия, превърнат днес в музей. И, разбира се, Доналд Тръмп не е Франклин Д. Рузвелт. Но, подобно на бащата на Новия курс, той отива на срещата с руския президент Владимир Путин със своя собствена програма и свои геополитически интереси, които не са непременно – и този път – тези на Европа. Украйна ли е новата Полша? Както се казва, историята не се повтаря, но понякога се римува.

Осемдесет години след Конференцията в Ялта се сблъскваме със същите модели. Москва смята, че Украйна, която е била част от Руската империя и от бившия СССР, по някакъв начин ѝ принадлежи и че, ако няма друг избор, освен да ѝ бъде признат статут на независима държава (каквато е от 1991 г.), то трябва да бъде с ограничена суверенитет, подобно на Полша след войната и Студената война. Намерението на Украйна да напусне руската орбита и да се присъедини към ЕС и НАТО – поставяйки врага на самата граница на Русия – беше неприемливо за руските лидери и стои зад военната инвазия, започната от Кремъл през февруари 2022 г.

Това, което ще се обсъжда днес в Анкоридж, отива отвъд едно примирие, което може да доведе до бъдещи мирни преговори. На масата отново ще бъде поставено меню, подобно на това от Ялта, и отново ще има опит да бъде приготвено зад гърба на европейците. Това ясно заяви съветникът на руския президент Юрий Ушаков: в Аляска ще се говори за „преразпределението на сферите на влияние, баланса между САЩ, Русия и Китай, бъдещето на Арктика и сигурността. Украйна тук не е тема, а само повод“. Още един елемент, още едно парченце от пъзела.

Украйна не е поканена на масата. Европа, която вече се превърна в първия доставчик на военна помощ за Киев (за първи път изпреварвайки САЩ), също не е поканена. Европейските лидери, начело с триото, съставено от германеца Фридрих Мерц, французина Еманюел Макрон и британеца Кир Стармър, упражниха максимален дипломатически натиск, за да се опитат да предотвратят вземането в Анкоридж на необратими решения във вреда на Украйна и континента. С какъв успех? Може би ще разберем в края на срещата. Може би по-късно.

Тръмп се ангажира пред европейците, че няма да обсъжда никакво териториално разделение на Украйна. Но непредсказуемостта на американския лидер е прочута, а близостта му с руския президент – добре известна. Докато Тръмп, както обикновено, редуваше заплахи и мили думи преди срещата, Путин похвали „искрените усилия“ на Вашингтон да сложи край на войната и намекна за възможността за споразумение по въпроса за ядрените оръжия. Фактът, че двамата лидери обмислят да дадат съвместна пресконференция в края на срещата, както обяви Кремъл, подсказва, че не искат да напуснат Анкоридж с празни ръце.

Примирието е нещо, от което както Украйна, така и Русия се нуждаят спешно, колкото и Москва да иска да го продаде при драконовски условия. Последните военни постижения на Русия в района на Донецк – чрез пехотни набези – са свързани в голяма степен с трудностите на Украйна да набере достатъчно войници в страна, изтощена от три години и половина война. От своя страна, Москва започва да се сблъсква със сериозни икономически затруднения, до голяма степен поради спада на цените на петрола, основния й източник на приходи (забавяне на растежа, неконтролируем дефицит, фалити на предприятия), поради което се нуждае да се отърве от санкциите и да намали военните разходи, които поглъщат 40% от държавния бюджет.

Отмяната на икономическите санкции е точно едно от условията, които Кремъл е поставил на масата за споразумение за прекратяване на огъня, заедно с обмен на територии, който да консолидира спечеленото във войната и дори повече: той иска да получи и частта от Донецка област, която досега не е успял да отнеме на украинците. Освен това Москва се стреми към неутрална Украйна извън НАТО, която лесно може да бъде поставена под опека. Всички тези предложения досега са били посрещнати с разбиране от страна на Тръмп, който е привърженик на създаването на нов световен ред, определен от шепа велики сили, които ще си разпределят съответните зони на влияние.

Такива условия са абсолютно неприемливи за украинския президент Володимир Зеленски, който отказва да отстъпи територии на окупатора, и за европейските страни, които виждат в това зародиш на нови войни в бъдеще. Големият проблем на Европа е, че нито един от жестовете – или капитулациите – на добра воля към американския приятел, от увеличаването на разходите за отбрана до 5% от БВП в НАТО до приемането на търговско споразумение с Вашингтон, което е вредно за нейните интереси, не омилостиви съюзника ѝ. И че днес, както и вчера, тя е обречена да гледа коридата от трибуните.