Има няколко зловещи места по света с необясними събития и явления. Повечето хора ги смятат за обитавани от духове, докато други търсят научни обяснения.
Морският свят също има няколко такива места като Бермудския триъгълник, Дяволското море или Драконовия триъгълник с истории за изчезващи кораби, кораби-призраци, носещи се без жива душа наоколо, и т.н.
Разположено близо до японския бряг в Тихия океан, Дяволското море (Ма-но Уми на японски) е един от дванадесетте Зли вихъра около Земята. Злите вихри са онези области, където привличането на електромагнитните вълни на планетата е по-силно от всяко друго място. Както показва заглавието, Драконовият триъгълник се простира като триъгълник между Япония и островите Бонин, включително голяма част от Филипинско море.
Географски триъгълникът се намира около Мияке, японски остров, който се намира на 100 км южно от Токио. Точното местоположение на Дяволското море обаче е спорно.
Някои доклади посочват, че е на 110 км от източното крайбрежие на Япония, докато други твърдят, че се намира близо до Иво Джима - японски вулканичен остров, който е на почти 1200 км от японското крайбрежие. Тъй като Дяволското море не е официално включено в картата, действителният размер и периметърът на прословутите води остават неизвестни.
Районът е наричан още Тихоокеански Бермудски триъгълник, което обозначава позицията му, точно противоположна на Бермудския триъгълник, и приликите в „паранормалните явления“ на района с тези на Бермудския триъгълник, съобщава marineinsight.com.
Според легендите водите на Дяволското море могат да погълнат и най-мощните кораби и техния екипаж. Регионът е известен с изчезванията на кораби.
Забележителни събития в Дяволското море
Говори се, че завоевателят Кублай хан, петият велик хан на Монголската империя и внук на Чингис хан, се е опитал да проникне в Япония през 1274 и 1281 г. сл. Хр. Въпреки това, и в двата опита той не успява да нахлуе в страната, след като губи корабите си и 40 000 членове на екипажа в тази триъгълна зона, според сведенията, поради тайфуни.
След като Кублай хан и армията му се отказват от плана за нахлуване в Япония, японците вярват, че бог изпраща тайфуните, за да ги спаси от враговете.
Друга история е за наблюдението на мистериозна дама, плаваща с кораб в Дяволското море в началото на 19 век. Твърди се, че корабът е наподобявал традиционното японско оборудване за изгаряне на тамян. Дестинацията и самоличността на кораба обаче остават загадка.
През 40-те и 50-те години на миналия век много риболовни кораби и над пет военни кораба изчезват между остров Мияке и Иво Джима.
През 1952 г. Япония изпраща изследователски кораб, Кайо Мару № 5, за да разследва изчезванията. Този кораб обаче също изчезва. Останките му са открити по-късно, но никой не знае какво се е случило с 31-те членове на екипажа.
След този инцидент японското правителство обяви тази зона за опасна за морски плавания и транспортиране на стоки. Освен това, след този безпрецедентен инцидент, всички усилия за разкриване на фактите зад мистерията също бяха прекратени.
Произход на името на Дяволското море
Терминът „дракон“ в името на Дяволското море произлиза от китайската басня за дракони, живеещи във водите му. Според тези басни, драконите под морето атакуват преминаващи кораби, за да задоволят глада си. Тези басни са възникнали много преди новата ера – 1000 г. пр. Хр.
По подобен начин японското име „Ма-Но Уми“, което означава Морето на Дявола, първоначално е измислено от японците преди години, когато историите за паранормални явления в морето са били популярни.
Суеверията, свързани с Дяволското море, винаги са подтиквали японците да се осмеляват да навлязат в тази част на океана.
Други обяснения за мистерията на Дяволското море
Тъй като Дяволското море е било популяризирано чрез легенди, е имало и хипотези, включително научни обяснения, опитващи се да разрешат мистерията. Положени са на няколко пъти усилия, за да се разбере истината зад паранормалното явление.
Учени като Иван Сандерсън предполагат, че топлите и студени течения, пресичащи този Зъл вихър, са довели до изчезването на кораби в Дяволското море. Според него тези течения водят до електромагнитни смущения, които задържат преминаващите кораби.
Друга хипотеза предполага, че подводните вулкани в района са виновни. Изригванията на тези вулкани биха могли да предизвикат подобни инциденти, което потвърждава истории за дракони, които са засмуквали кораби и екипажа им в океанските дълбини.
Поради подводните вулкани и сеизмичната активност, според морските учени, островите в района често изчезват внезапно, докато нови се появяват със същата скорост.
Друго научно изследване твърди, че аномалиите са резултат от екологичен феномен. Изследователите твърдят, че на морското дъно има метанови хидрати. Когато газ метан хидрат или метан клатрати експлодират, на водната повърхност се образуват мехурчета. Това влияе върху плаваемостта и унищожава плавателния съд, без дори да остави следа.
През 1989 г. обаче американският писател и теоретик на паранормалната активност Чарлз Берлиц написва книга „Триъгълникът на дракона“ след подробно проучване на паранормалната активност в Дяволското море. Според него инцидентите с пет японски военни кораба в триъгълника, дължащи се на „злата“ природа на морето, са довели до смъртта на повече от 700 души.
По-късно, поставяйки под въпрос аргументите на Чарлз, Лари Куше публикува книга, озаглавена „Разгаданата мистерия на Бермудския триъгълник“. В работата си Куше отхвърля историята за изчезването на японски военни кораби, твърдейки, че изчезналите кораби са рибарски лодки.
В книгата си Куше също така твърди, че изследователският кораб, изпратен от японците, е имал екипаж от само 31 души, за разлика от 100, посочени от Чарлз, и че корабът е бил разрушен от подводен вулкан през септември 1952 г.
Останките от останките са били извадени от японците преди няколко години, което допълнително опровергава твърденията на Чарлз.
