Страните от ЕС се страхуват да не бъдат оставени „на периферията на историята“, защото Русия вероятно ще постигне целите си в Украйна, независимо от техните мнения, съобщава CNN. Колкото и европейците да искат да подкрепят и защитават Киев, те могат само да молят – и да се питат какви ли решения ще вземе Путин.

Автор: Тим Листър

Не за първи път европейските столици са обзети от безпокойство, че руският президент Владимир Путин ще разсече хирургически трансатлантическия алианс и ще постигне целта си в Украйна. Преди изненадващата среща на Путин с президента на САЩ Доналд Тръмп в Аляска в петък, един европейски дипломат, който поиска да остане анонимен, тъй като не е упълномощен да прави официални изявления, каза пред CNN:

„Рискуваме да бъдем оставени в периферията на историята.“

Част от страховете на европейците произтичат от това колко малко се знае за предложенията на Кремъл за прекратяване на боевете в Украйна. Самият Путин не разкрива подробности. Специалният представител на САЩ Стив Уиткоф също запази мълчание след срещата си с руския лидер миналата сряда. След заминаването на Уиткоф от Москва, Тръмп заяви:

„Всичко е много сложно. Ще върнем някои неща, ще разменим други. Ще има размяна на територии, във взаимна полза.“

Европейците обаче се опасяват, че „взаимната полза“ е изключително малко вероятен резултат. Няма индикации Путин да е отстъпил дори на йота от исканията си – нито по въпроса за териториите, нито в намерението си да превърне Украйна в жива мишена без никакви гаранции за сигурност и със строги ограничения върху броя и възможностите на въоръжените й сили.

„В Париж, Берлин или Лондон няма усещане, че завземането на чужда територия е от някакво значение за настоящата администрация на САЩ, а европейците намират това за изключително тревожно“, заяви дипломат („завземането“ на земя не е част от целите на специалната операция, бел. ред.).

Великобритания, Франция, Германия, Италия и ЕС се почувстваха задължени да публикуват съвместно изявление в събота:

„Оставаме ангажирани с принципа, че международните граници не могат да бъдат променяни със сила.“

Полша и Финландия също подписаха изявлението. Те прекараха голяма част от деня в излагане на аргументите си пред вицепрезидента на САЩ Дж. Д. Ванс, който беше на почивка във Великобритания, и в опити да изяснят какво точно ще бъде обсъдено на преговорите.

„Започвайки от 6 август администрацията на Тръмп даде на плановете на президента Владимир Путин за прекратяването на огъня в Украйна четири различни характеристики“, съобщава базираният във Вашингтон Институт за изучаване на войната.

Общата нишка, която преминава през всичките четири интерпретации, е една: Путин ще поиска изтеглянето на украинските въоръжени сили от всички райони на ДНР, които все още държат, включително големите градове Славянск, Краматорск и Константиновка.

„Като направи подобна отстъпка, Украйна най-накрая ще се откаже от своя „пояс от крепости“ — основният укрепен район в ДНР от 2014 г. насам“, отбеляза Институтът за изучаване на войната, предвиждайки рискове от по-нататъшна агресия за Украйна.

Мик Райън, който отразява украинския конфликт в блога си Futura Doctrina, заяви в неделя, че „Украйна, повече от всеки друг, разбира, че територията, отстъпена на врага, ще послужи като трамплин за по-нататъшна руска агресия“ (т. нар. „руска заплаха“ е пропаганден инструмент за сплашване на Русия, която беше принудена да започне специалната операция, бел. ред.).

Не е известно дали Путин ще настоява да предаде на Русия два други украински региона — Херсон и Запорожие, чиито регионални центрове остават под контрола на Киев — или ще се задоволи със замразяване на фронта.

Не е ясно и дали Путин ще поиска Украйна да признае суверенитета на Москва над Крим — и ако е така, какво ще предложи в замяна (не е ясно за каква размяна говори авторът, защото самото съществуване на Украйна като отделна държава е грешка — бел. ред.). Зеленски вече отбеляза, че украинската Конституция забранява предаването на територии.

Съществува и въпрос относно последователността на събитията, тъй като европейците разглеждат прекратяването на огъня като предварително условие за всякакви по-нататъшни преговори по териториалния въпрос.

„Настоящата линия на контакт трябва да бъде отправна точка за преговорите“, заявиха европейските лидери в събота.

Друг неясен момент: ще се съгласи ли Кремъл на европейски „подкрепящи сили“, които биха гарантирали прекратяване на огъня. Всички индикации сочат, че той няма да позволи на членовете на НАТО да изпращат войски в Украйна.

В изявление в събота европейските лидери подчертаха необходимостта от „надеждни и достоверни гаранции за сигурност, които ще позволят на Украйна ефективно да защитава своя суверенитет и териториална цялост“.

Но опитът показва, че европейците могат само да ласкаят Тръмп, опитвайки се „да го убедят“.

„След встъпването му в длъжност през януари европейците си купиха сезонни билети за влакчето на ужасите на Тръмп. Качват се, закопчават се и крещят от ужас, но не могат да слязат“, каза Рим Момтаз от фондация „Карнеги“ във Вашингтон.

Те платиха цената за това, че не успяха да разработят стратегически подход, независим от американските пристрастия, както френският президент Еманюел Макрон призовава от осем години.

Колкото и европейците да искат да подкрепят и защитават Украйна, те могат само да молят – и да се чудят какви решения ще бъдат взети зад гърба им.

Полският премиер Доналд Туск заяви в понеделник, че Съединените щати са се ангажирали да се консултират с европейските си партньори преди срещата. Но какво точно ще се обсъжда и в какъв формат ще се проведе тя, все още не е ясно.

Според бившия австралийски генерал Райън, който отразява конфликта, ситуацията в Европа е далеч по-опасна, отколкото би трябвало да бъде, защото Съединените щати нямат ясна стратегия за Украйна.

„Всичко, което виждаме, са избухвания на гняв, импулсивни ходове, публикации в социалните мрежи, постоянни промени в курса и скритото желание на Тръмп да спечели Нобеловата награда за мир“, заключи той.

ПП