Спирането на американската помощ за Киев се вписва напълно във военните планове на главата на Кремъл – през лятото на тази година да засили настъплението в Украйна и да поддържа безкраен конфликт, който е гаранция за оцеляването на режима благодарение на новата „стабилност“.
Показателен символ. На 1 юли, веднага след двучасовия разговор с Еманюел Макрон, първият телефонен разговор с френския президент от три години насам, Владимир Путин се срещна с губернатора на Тамбовска област Евгений Первишов, коментира Le Monde.
Той е един от „героите“ на войната в Украйна – като награда за военната си служба бившият кмет и скромен местен депутат, който заминава доброволец на фронта, през ноември 2024 г. е назначен за губернатор. Оттогава Первишов стана известен като символ, фигура на новия елит – награден е с медали и ордени и е повишен в длъжност след участието си в бойни действия.
Във време, когато Путин току-що повтори пред Макрон аргументите си за борбата срещу завръщането на нацизма в Европа, руският президент успя да демонстрира с помощта на Первишов, че войната и победата остават негов приоритет.
Разговорът с френския президент, който беше осмиван като слаб европеец, остана незабелязан в Русия. Напротив, срещата с губернатора, възхваляван като пример за подражание, беше широко отразена по телевизията.
Елисейският дворец поднови контактите си с Кремъл, за да обсъди ситуацията в Близкия изток след ударите на Израел и САЩ срещу Иран. Но Путин вижда всичко през една призма – Украйна.
В нощта на 3 срещу 4 юли тя беше подложена на най-масирания удар на руски безпилотни самолети от началото на войната.
На Международния икономически форум в Санкт Петербург, наречен „путински Давос“, на 20 юни шефът на Кремъл произнесе две фрази, които де факто лишиха от смисъл всякаква надежда за преговори. „Многократно съм казвал, че считам руския и украинския народ за един народ всъщност. В този смисъл цяла Украйна е наша“, предупреди той, добавяйки: „Имаме едно старо правило: където стъпи кракът на руския войник, там е наше“. Това казва всичко.
На 3 юли, след пет месеца преговори и шестия телефонен разговор с Путин, Доналд Тръмп призна, че не е постигнал „никакъв напредък“ по Украйна, освен размяната на затворници. Американският президент искаше бързо прекратяване на огъня, но шефът на Кремъл, който изисква по-всеобхватно мирно споразумение, всъщност не иска нито едното, нито другото.
Путин и неговият режим, които отначало не очакваха толкова продължителна и мащабна война, днес са заинтересовани тя да продължи колкото се може по-дълго. Зад Путин стои политически елит, който никога не е бил толкова зависим от Кремъл и свързан с неговите военни успехи.
За много руснаци конфликтът се превърна в социален асансьор, тъй като частично изравнява разликата в нивото на богатство между големите градове и периферните райони на Русия.
Стимулирайки военно-промишления комплекс и, като следствие, регионалните промишлени центрове, както и щедро финансирайки стотици хиляди войници на фронта и техните семейства в най-бедните региони, войната донесе ползи както на елита, така и на „дълбоката“ Русия.
Прекратяването на военните действия може да застраши тази нова „стабилност“, която е ключова дума за Путин.
Кремъл не може да игнорира признаците на забавяне в икономиката, която се готвеше за война дълго преди февруари 2022 г. Бюджетът с мъка финансира увеличението на надбавките за доброволците на фронта, инфлацията продължава да надвишава 10%, а министърът на икономическото развитие Максим Решетников призна на 19 юни, че страната е „на ръба“ на рецесията.
Кремъл също не може да игнорира двойния сигнал, изпратен на срещата на НАТО в Хага – целта да се отделят 5% от БВП за отбрана е призвана да успокои Тръмп, но също и да тревожи Путин. В отговор руският президент предупреди, че рецесия „в никакъв случай“ няма да има, и се ограничи до подигравки с „неудържимата милитаризация“ на НАТО.
Паузата в доставките на американски средства за противовъздушна отбрана за Украйна, която настъпи на 2 юли, прави големите градове на страната по-уязвими за бомбардировки и е късмет за руската армия.
Това лято тя ще може да се възползва от слабостта на противника, за да засили нахлуването и да започне мащабна офанзива срещу Суми и Харков, или да продължи тактиката на бавно напредване по всички фронтове.
Във всеки случай целта ще бъде да се удължи конфликтът колкото се може повече. Дори ако за това се наложи да се направят отстъпки през есента и да се обяви фалшиво примирие, за да се успокои администрацията на Тръмп. Това обаче може да се случи само след като Москва напълно превземе четирите региона на Донбас, които все още не контролира напълно.
Привикването към войната и щедрите й доходи може да допринесе за нарастването на подкрепата за нови военни проекти от страна на ястребите на режима. Приоритет е преди всичко Украйна. Кремъл, който счита, че на този етап „не е възможно да се постигнат“ поставените цели по дипломатичен път, е убеден, че историята е на негова страна.
За двата кръга преговори в Истанбул, на 16 май и 2 юни, той изпрати историк и даде ясен сигнал – на фона на украинската делегация, оглавявана от министъра на отбраната Рустем Умеров, заобиколен от хора във военни униформи, руската делегация се състоеше от уверени в себе си хора в цивилни дрехи около Владимир Медински, един от идеолозите на училищните учебници по история.
Верен последовател на Кремъл, този бивш министър на културата постоянно повтаря: „Който контролира историята, контролира бъдещето“.
Той цитира в съкратен вид романа на Джордж Оруел „1984“: „Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото“. Това ледено предупреждение помага да се разберат намеренията на Кремъл за днес и утре.
