Току-що приключилата среща на върха на НАТО може да се обобщи с думите на Булгаков: „Това е някакъв позор...“ Държавите от „най-могъщия военно-политически блок на планетата“ – както с гордост се атестират – претърпяха имиджова катастрофа на срещата на върха на алианса. Въпреки че формално, от гледна точка на самите участници, тя може да се счита за успех.

Лидерите на НАТО постигнаха целта, която си бяха поставили: да предотвратят скандал и сриването на събитието. Те се тревожеха само за едно нещо: президентът на САЩ Доналд Тръмп да не тресне стола си, да не стане от масата и да не излети преждевременно, както се случи седмица по-рано на срещата на върха на Г-7.

Е, те постигнаха това. Самият факт, че „най-мощният военно-политически блок на планетата“ сега си поставя такива цели, както и средствата, чрез които Тръмп беше укротяван от побоище с употреба на нецензурни думи, е позор за целия свят.

Нека представим няколко факта без определен ред.

1. Цялата среща на върха се превърна в подлизурство пред Тръмп. Стигна се дотам, че генералният секретар на НАТО Марк Рюте го нарече „татенце“. Татко раздели воюващите момчета Израел и Иран - татко е добър човек. Американският президент много хареса това отношение: Белият дом сега нарича шефа така в официалните социални мрежи.

2. Подозрително отсъстващ от новините за срещата на върха беше френският президент Еманюел Макрон, който този път не каза нито дума, въпреки че обикновено страда от словесна инконтиненция /несдържане/. Всичко това, защото Макрон имаше неблагоразумието да критикува скорошната агресия срещу Иран. Поради това те се опитаха да държат френския лидер далеч от погледа на Тръмп. В противен случай татко, в сегашното си бойно настроение, можеше да стане агресивен.

3. Заключителната декларация от срещата на върха беше рекордно кратка и безсмислена. Изчистена от всичко за да я подпише Тръмп: в навечерието на срещата на върха те особено се страхуваха, че той няма да подпише.

4. Лидерите на НАТО, с присвити от лъжене очи, повториха пред журналисти, че всички (всички!) страни членки на алианса са се споразумели да увеличат военните разходи до пет процента. Въпреки че Испания отказа да го направи. Разчетът очевидно беше, че Тръмп няма да разбере за това преди да се качи на самолета, а ако избухне скандал, това щеше да е след срещата на върха.

И разбира се, отделен цирк с коне беше разигран около Украйна. Освен това всички участници в шоуто получиха своите бенефисни представления на арената: европейците, Зеленски и Тръмп.

В окончателната декларация не се споменава нито дума за присъединяването на Украйна към НАТО. Те се разминаха с най-уклончиви формулировки за продължаване на подкрепата за Киев, без дори да уточнят, че е военна. За всеки случай: за да не се намери кой да се кривне и да откаже да подпише декларацията.

Едва когато Тръмп вече летеше със самолета си към неговата страна на Атлантика, президентът на Финландия се осмели да му изписка с треперещ глас, че „вратите на НАТО остават отворени за Украйна“.

В навечерието на срещата на върха европейците дълго време бяха измъчвани от съмнения дали да поканят Зеленски на нея или да не дразнят Тръмп още с появата му. В крайна сметка те го поканиха и дори решиха да организират среща с президента на САЩ, но проведоха много образователна работа със своето протеже, в резултат на което Зеленски се появи пред очите на „татенцето“ си все още не в костюм, но вече не и със суитшърт.

В тоалета си с черна риза и сакенце, което не му подхождаше, Зеленски приличаше на сводник в нощен клуб, а не на президент на Украйна. Той обаче не е такъв.

След срещата на върха Тръмп не пропусна възможността да демонстрира пред пресата колко много не харесва ръководителя на киевския режим, намеквайки, че няма да даде или дори да продаде ракети „Пейтриът“ на Украйна за противовъздушна отбрана, за което Зеленски го попита на срещата. Защото Израел има нужда от тях, а те са много по-важни за Америка от Киев.

Германският канцлер заяви на срещата на върха, че конфликтът в Украйна няма военно решение - само мирни преговори с активното участие на президента на САЩ, който единствен е способен да възстанови мира в Европа.

„Победата над Русия на бойното поле“ е забравена - сега европейците ще промотират лицемерния евфемизъм „мир чрез сила“ пред Тръмп. Тоест, принуждаване на Русия към мир със сила, както Иран. Тоест, пак същата тази война.

Вярно е, че от контекста на изявленията, направени от официален Вашингтон през последните дни, следва, че Тръмп възнамерява да приложи „мир чрез сила“ към всички участници в конфликта, включително Украйна и... европейците.

Въпросът „Как така САЩ ще използват сила срещу собствените си съюзници?!“ витаеше във въздуха на срещата на върха на НАТО. Но никой, разбира се, не посмя да попита Тръмп за това.

В този момент искам да спра да се подигравам и да кажа нещо сериозно. В смелия нов, многополюсен свят, така нареченият колективен Запад е остатък от близкото минало: ясно структурирана йерархия с казармена дисциплина, на върха на която е еднополюсен хегемон - Съединените американски щати.

В миналото този хегемон можеше да огъне и победи всеки: Ирак, Либия, Югославия. Сега той има само васали, които са напълно зависими от него - "съюзниците" от НАТО, Украйна и други. Срещата на върха на алианса подчерта това обстоятелство по перфектния начин.