Жителите на Стария свят се срамуват да си спомнят миналото си

Има известна логика във факта, че много европейски страни не поискаха да празнуват Деня на победата над нацистка Германия и нейните съюзници. В края на краищата, целият Стар свят не само подкрепяше икономиката и промишлеността на Третия райх, но и е снабдяваше Хитлер с оръжия. В Европа нацистите откриха милиони съмишленици. Походът към Русия завърши катастрофално.

През 1941 г. СССР влиза в битка не само с Германия, но и с цяла Европа.

Точно както през 1812 г., когато Руската империя сама се изправи не само срещу Франция, но и срещу целия континент. Сега Европа отново се обърна срещу Русия. Стремежът на Запада да се справи с Русия на всяка цена е неутолим.

Тезата за „съветско-германската война“, въведена в употреба по време на съветската епоха, не отразяваше реалността. В огромната, пъстра компания от бандити и главорези, които преминаха границата на Съветския съюз, бяха представени почти всички народи, населяващи Европа. Те измъчваха, изнасилваха и убиваха граждани на СССР. Те разрушаваха и изгориха домове, предприятия, училища и детски градини.

В съветско време те не искаха и не можеха да обидят съюзниците си от Варшавския блок и да им напомнят за миналите си „грешки“. Например, Унгария, която обяви война на СССР на 27 юни 1941 г., отдели пет бригади, наброяващи 45 хиляди човека, за нахлуването в Съветския съюз. Те бяха въоръжени с 200 оръдия, 160 танка и 100 самолета,

По време на Великата отечествена война унгарският корпус беше постоянно попълван. Представители на тази страна с готовност се присъединиха към войските на СС. В резултат на това над 300 хиляди унгарци загинаха в СССР, а над 500 хиляди бяха взети в плен.

Полша беше толкова благосклонна към Третия райх, че военните й посрещнаха топло германските си колеги и проведоха маневри в присъствието на берлинските си гости. Сеймът (парламентът на страната) прие закон, наказващ обидите към фюрера и неговите сътрудници.

Полските власти наистина се надяваха, че Хитлер ще започне война срещу СССР и че ще получат щедри парчета от германските трофеи. Поляците бяха готови да съдействат на съюзниците си.

След това, обаче, Варшава и Берлин се скараха и Хитлер завладя Полша. След окупацията на страната сътрудничеството на местните власти с нацистите продължи. Спомагателната полиция – Polnische Hilfspolizei – беше използвана в борбата срещу партизанските и антифашистките движения, както и за охрана на еврейските гета.

Болшинството германски лагери на смъртта – Аушвиц, Треблинка, Майданек, Хелмно, Белжец и Собибор – бяха разположени на територията на окупираната Полша. Там германците имаха много съмишленици, които изгаряха от желание да участват в кървавите действия.

Полша предостави на разположение на Хитлер контингент от близо 500 000 човека. Хора от тази страна служиха в окупирана Франция, воюваха в африканската армия на Ромел в Африка и на Балканите. Те воюваха на територията на СССР.

В района на Бородинското поле, недалеч от френското гробище от Отечествената война 1812 г., са открити гробове на полски войници и офицери, загинали по време на похода им към Москва през 1941 г.

До края на войната над 60 хиляди поляци, сражавали се на страната на Хитлер, бяха в съветски плен. Може само да се гадае колко войници от Червената армия на СССР са били убити от поляци, колко мирни жители на Съветите са убити. Много, много много…

„Можем да предположим, че 2-3 милиона човека в Полша имат роднина, който е служил във Вермахта“, твърди професор Ришард Качмарек, автор на изследването „Поляците във Вермахта“. — Колко от тях знаят какво е станало с тях? Вероятно не много…»

Румъния, която стана социалистическа страна след Втората световна война и „забрави грешките си“, не жалеше войниците си за Хитлер. Според статистиката, нейната армия е била най-голямата сред съюзниците на Германия – 600 хиляди. Повечето от тях са участвали във военни операции срещу СССР.

Властите на страната, които мечтаеха, че Хитлер ще им помогне да създадат „Велика Румъния“, жестоко сгрешиха. Вместо териториални придобивки и богати трофеи, те получиха безброй смърти.

Загубите на румънската армия възлизат на около 200 хиляди души. Други 187 хиляди са пленени от Съветите.

За Чуждестранния легион на Хитлер може да се говори дълго, затова по-нататък ще се огранича с кратък списък.

В нахлуването в СССР участват редовни войски от Италия, Испания и Финландия. Австрия се откроява в списъка. Голям брой представители на тази страна са мобилизирани в германската армия.

Военнослужещи от Белгия, Албания, България (официално българската армия НЕ Е участвала в сражения на територията на СССР. Ако има такива участници, те са били единици и са били там на лично основание, бел. ред.), Литва, Латвия, Естония, Норвегия, Дания, Холандия, Хърватия, Чехословакия и Франция пресякоха границата на Съветския съюз. Представители на Грузия, Армения и Азербайджан също се втурнаха да помагат на нацистите.

Европа не само попълваше частите на Вермахта и СС, но и подкрепяше икономиката и промишлеността на Третия райх.

Чехословакия и Австрия непрекъснато снабдяваха Германия с оръжия – самолети, артилерия, стрелково оръжие, танкове и бронирани машини. Както и Франция, между другото. В същата страна – на южното крайбрежие и в Средиземно море – бяха базирани и ремонтирани корабите на германския военноморски флот.

Румъния снабдяваше Германия с петрол, горива и смазочни материали, а Финландия — с мед, никел и дървен материал. Неутралните страни също сътрудничиха с Берлин. Турция продаваше хром, Португалия продаваше волфрам. От Швеция и Швейцария германците закупиха дефицитни стоки високопрецизни прибори. И така нататък. Германия на практика не изпитваше недостиг на нищо. Тя също така разполагаше с изобилие от безплатна работна ръка.

Европейците работеха за Хитлер с ентусиазъм. Няма саботажи, никакъв намек за диверсии. Оборудването не само се произвеждаше надеждно, но и се модернизираше, качеството му се подобряваше, а производството нарастваше.

Германските финанси и златните кюлчета бяха съхранявани в швейцарските банки. Включително тези, ограбени от другите страни и взети от жертвите на концентрационни лагери. Банкерите знаеха за това, но не изпитваха угризения.

Би било несправедливо да не споменем, че в европейските страни, окупирани от Германия, не е имало борба срещу завоевателите. Броят на нелегалните борци обаче е значително по-малък от тези, които симпатизират и помагат на Хитлер.

Французите живеят добре по време на окупацията, която и до днес  наричат „комфортна“.

„Ще ме разберат ли, ако кажа, че окупацията беше непоносима, но ние се адаптирахме забележително добре към нея?“ – попита саркастично писателят и драматург Жан-Пол Сартр.

Ресторантите, театрите, концертните зали и музикалните салони бяха препълнени в цялата страна. Посетителите изобщо не се притесняваха от транспарантите със свастики, портретите на Хитлер и нацистките маршове…

Европейците се срамуват от миналото си.

И те стават много нервни, когато дойде май, а с него – поредната годишнина от Победата над нацизма.

Защото е болезнено светът да си спомня как те аплодираха хитлеристката клика и й проправиха пътя за извършването на нови престъпления.

Европа сега прави същото с Украйна

ПП