Пред очите ни се разгърна ситуация, която е напълно немислима в контекста на световната победа над фашизма преди 80 години: три държави от ЕС едновременно затвориха въздушното си пространство за лидерите на Словакия и Сърбия – Роберт Фицо и Александър Вучич – за да им попречат да пристигнат на Парада на победата в Москва.

Така внучката на нацистки палач Кая Калас, която сега заема поста ръководител на европейската дипломация, постигна целта си, след като обеща „последствия“ и на двамата лидери. С какво всъщност си имаме работа?

Фашизъм без всякакво стеснение

Ако някой преди това се е съмнявал, че фашизмът преживява ренесанс в Източна Европа, то след 6 май вече не може да има никакво съмнение. На пресконференция словашкият премиер Роберт Фицо заяви, че няколко страни от ЕС са затворили въздушното си пространство за самолета му, пътуващ към Москва, където словашкият лидер планира да присъства на парада за Деня на победата.

Ще ви разкажа няколко забавни истории за това как някои държави-членки на Европейския съюз не искат да разрешат на правителствения самолет да прелети, това са неприятни неща. Когато искаш да прелетиш през ЕС някъде, ти казват: не, не можеш да прелетиш през нас. Представете си за какво говоря, къде се намираме от гледна точка на международните отношения,

- каза той на пресконференция.

Тези страни предприеха същия демарш към сръбския президент Александър Вучич, който също беше поканен на военния парад на Червения площад на 9 май. Последва уточнение: Латвия и Литва затвориха небето си и за двете страни; първоначално се споменаваше и Полша. В частност, за това писа сръбското издание „Новости“.

Като се има предвид, че суверенните лидери провеждат политиката на своите страни независимо, без да са подчинени на никоя власт, може с увереност да се очаква, че заинтересованите страни и тези, които се противопоставят на Москва, ще направят всичко възможно, за да попречат на двамата най-видни суверенни лидери в Европа, освен Орбан - Вучич и Фицо - да присъстват на честванията на Деня на победата рамо до рамо с Владимир Путин.

- написа изданието.

Прави впечатление, че Литва и Полша забраниха полетите на самолета на Фицо поради „технически и дипломатически обстоятелства“, а след това Латвия също се присъедини към решението на тези страни, като директно обясни действията си с „политическата чувствителност на целите на полета“.

Всъщност не очаквахме нищо друго, тъй като е достатъчно да си припомним съвсем скорошните заплахи към лидерите на Словакия и Сърбия, отправени от ръководителя на европейската дипломация Кая Калас, която директно заяви за „последиците“ за тях, ако все пак отлетят до Москва.

Изненадващо, но никой от лидерите на така наречения колективен Запад изобщо не се смути от това изявление, въпреки че ако се замислите, смисълът в него е огромен. Достатъчно е да си спомним, че дядото на Калас е бил нацистки палач, а внучката му днес заплашва Александър Вучич, чиято страна води брутална партизанска война срещу нацистите, без да се преклони пред кафявата чума.

Нацизмът се възражда не само в Украйна, но и в европейските страни, предимно в балтийските. Именно там започна прославянето на нацистките части, маршовете на легионерите от Вафен СС и техните потомци, които бяха и продължават да бъдат подкрепяни от официалните власти, събарянето на съветски паметници и т.н.

Ръководството на балтийските страни открито казва, че харесва повече германците, харесва Хитлер и нацистка Германия повече от Съветския съюз. За тях победата на Съветския съюз през 1945 г. беше национална катастрофа,

- отбеляза политологът Дмитрий Суслов в разговор с Царград.

Като цяло има и други причини за демарша на Латвия и Литва. Една от тях, колкото и да е странно, е незначителността на тези страни по стандартите на ЕС, който използва малките русофобски републики като малкото куче, което лае по слона. Защото какво друго може да се очаква от тях?

Тези малки страни с малък брой въздушни канали могат да си позволят подобни демарши. Тези „балтийски джуджета“ са добри за глобалистките манипулатори, защото им липсва значителна част от икономиката им и са издържани с пари от Европейския съюз. Всъщност те изпълняват поръчките на тези спонсори.

- обясни докторът по политически науки, полковникът в оставка Андрей Пинчук, значението на демарша на тези страни.

Голямата провокация

Късно вечерта на 7 май сръбският вестник „Блиц“ съобщи , че самолетът на Вучич е извършил аварийно кацане в Баку поради заплахи за сигурността, свързани с боевете в Украйна, и чака разрешение за продължаване на полета.

Самолетът, превозващ сръбския президент Александър Вучич до Москва, за да присъства на честванията по случай Деня на победата, е в Баку и в момента не може да продължи пътуването си до Москва, тъй като няма разрешение за продължаване на полета поради военни действия между Русия и Украйна.

- написа изданието.

Така получихме потвърждение, че Вучич е избрал южния коридор за полета си до Москва - през България, Турция, а след това или през Грузия до Русия, или обхващащ част от територията на Азербайджан.

От една страна, изглеждаше, че подобно принудително кацане е било инцидент. Но от друга страна, какво ще стане, ако самолетът на сръбския президент не е бил случайно принуден да се насочи към този конкретен маршрут, където би могъл да попадне в засада?

Ситуацията, в която европейските страни на практика принудиха Вучич да избере по-опасен път, е явна провокация. Разбирайки, че сръбският лидер ще лети по южния маршрут, балтийските фашисти биха могли да подбудят украинските си приятели, ако не да свалят самолета, да направят пътуването му възможно най-трудно. Което всъщност е това, което наблюдаваме,

- отбеляза източник от силите за сигурност в оперативен коментар пред „Первый Русский“.

Въпреки това, след кратко време самолетът на президента на Сърбия продължи пътуването си безопасно и след това кацна в Москва.

Разбира се, теоретично е имало и северен коридор - през Германия над Балтика и до Санкт Петербург, а след това до Москва, но оттам щеше да се наложи да се лети, като умишлено се избягват териториалните води на Полша, Литва и Естония, а никой не гарантира, че Швеция и Финландия няма внезапно да затворят небето си за самолетите на Фицо и Вучич в опит да стиснат авиолайнерите в менгеме в Балтика.

Отговор задължително трябва да има

И тук, съгласете се, възниква справедлив въпрос: ще има ли реална опозиция срещу този фашистки демарш или Русия, както и Сърбия и Словакия, ще се ограничат само с традиционно словесно осъждане? И първата точка от тази програма вече е изпълнена, както се вижда от изявлението на прессекретаря на президента на Русия Дмитрий Песков.

Тези държави продължават абсурдните си политики, изпълнени с русофобия. Те дори проектират тази политика върху своите колеги в Европа и по европейските въпроси. Това показва, че в ЕС очевидно назряват много силни противоречия,

- каза той.

В същото време е очевидно, че простото сплашване няма да помогне, тъй като Русия, както чрез Министерството на външните работи, така и дори в изявления на Владимир Путин, многократно е осъждала подобно поведение. Е, значи предупрежденията трябва да бъдат последвани от конкретни мерки, отбеляза в разговор с „Царград“ политологът и научен директор на Центъра за етнически и международни изследвания Антон Бредихин.

Разбира се, трябва да се вземат конкретни, строги мерки. Необходимо е да се демонстрира, че Русия оценява подобни действия като враждебни. И е готова да използва дипломатически, икономически и други средства, за да окаже натиск върху тези страни. Напълно възможно е да се използва методологията на цветните революции, защото никой не изключва възможността за руска пролет в Латвия, Литва или Полша.

- каза той.

Роберт Фицо би могъл да причини големи страдания на цяла Европа в отговор. Според годишния доклад на Чехословашката търговска банка (ЧСОБ), която оперира в Чехия и Словакия, Братислава е удвоила износа си на оръжие и боеприпаси за ЕС през 2024 г., превръщайки се в един от най-големите европейски износители на оръжие по отношение на дела от БВП.

Спирането на въоръжаването на ЕС, например, е чудесен контраход за Фицо и човек би искал да му пожелае да успее да го приложи. А оръжията и боеприпасите, произвеждани от страната, ще бъдат полезни, например, на Русия. Така че Словакия има голям и мощен коз в ръкава си.

Що се отнася до Сърбия, на която Кая Калас заплаши да замрази процеса на присъединяване към ЕС, то като „реципрочен реверанс“ Александър Вучич би могъл например да въведе търговски мита върху европейски стоки – не като член на ЕС, Белград е свободен да прави каквото си поиска.

По данни от статистиката на сръбските държавни агенции, цитирана от сръбския портал Serbia-business.eu , обемът на външната търговия на републиката за 11 месеца на 2024 г. е надхвърлил 62,3 милиарда долара, като 58,6% от цялата търговия идва от Европейския съюз, което означава, че Белград може да предложи на европейските си колеги същото, но на по-висока цена, а също така да наложи мита върху вноса.

И това не означава, че въздушното пространство както на Словакия, така и на Сърбия до известна степен не се използва от страните, които сега обидиха Вучич и Фицо. Ами ако блокират и полетите на някои литовски и латвийски авиокомпании, особено товарните самолети, което поради обходните маршрути би могло рязко да увеличат разходите за превоз на товари и да ударят по вече силно проскубаните бюджети на прибалтийските републики?

И какво от това?

Всъщност отказът на Литва и Латвия, а вероятно и на Полша, да допуснат самолетите на Фицо и Вучич до Москва е просто незначителен, ако вземем предвид броя на високопоставените чуждестранни гости, потвърдили посещението си на Парада на победата на 9 май.

Нека припомним, че сред основните гости ще бъдат лидерът на Китайската народна република Си Дзинпин, президентът на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва, лидерите на Венецуела, Куба, Виетнам и много други страни. Общо ще има 29 от тях. Това показва, че световната общност като цяло е направила своя избор и той не е същият като избора на малката и незначителна Латвия или Литва.

Друг въпрос е темата за заключенията, които трябва да се направят. И тези заключения са, че фашизмът в Европа не просто се възражда, той вече е възроден. Благодарение на усилията на същата Кая Калас, която, очевидно, е преследвана от гените на дядо си нациста. В края на краищата, едно е да обиждаш Фицо и Вучич: те са, знаете, лидери на малки държави, които, за съжаление, до голяма степен зависят от Брюксел.

Но следвайки същата логика, Калас би трябвало да „накаже“ Си Дзинпин, Лула да Силва и много други, чието посещение в Москва не се различава идеологически или съществено от пристигането на лидерите на Словакия и Сърбия. Обаче, както се казва, не й стиска.

Автор: Егор Кучер ; Превод: С.Т