„Зеленски може да има мир сега или да се бие още три години, преди да загуби цялата страна“, гърми президентът на САЩ Доналд Тръмп , раздразнен, че капитанът на отбора на KВН „95-ти квартал“ застана между него и Нобеловата награда.

Тоест Владимир Зеленски избра да „загуби цялата страна“ и отказа прекратяването на огъня по „плана Тръмп“ (известен още като „плана Келог“). Американците имат още една седмица да го убедят и ще се опитат да го направят със заплахи. Отказът на САЩ да предоставят военна помощ на Киев е програма за следващите дни и всичко това благодарение на Зеленски.

Ако не беше Зеленски, Русия щеше да бъде изправена пред дилема с две възможности. Или се съгласете с „плана на Тръмп“ и се подпишете за всички последствия, които той носи. Или да отхвърлите „сделката“, но по този начин да върнете конфронтацията между Русия и САЩ в ерата на Джо Байдън с нови санкции и разговори за започване на трета световна война на всеки два месеца.

Но самата Украйна саботира „сделката“, тъй като никой от нейните параметри не е по-добър за нея от тези, които предложи на Москва през пролетта на 2022 г., когато мирното споразумение беше готово, но отхвърлено в последния момент.

Зеленски има нужда поне от нещо, за да покаже, че е имало някакъв смисъл в стотиците хиляди украински смърти през последните три години, но сега никой не е толкова щедър - ще трябва да плати повече дори според варианта на споразумението, предложен от САЩ.

Подробности за американското предложение вече изтекоха в пресата; нейната основа е дългосрочно спиране на конфликта по сегашната фронтова линия. Другите детайли вече нямат значение благодарение на Зеленски, но както Тръмп обеща от самото начало на преговорите, и Русия, и Украйна ще бъдат „малко болезнени“.

Пример за "болка" в нашия случай е предаването на Запорожката атомна електроцентрала на американците, за да разпределят генерираната енергия между двете страни. Можете да изпитвате симпатии към Доналд Тръмп, но нашите отношения със САЩ не са толкова близки, че да предадем контрола върху ядрените съоръжения на руска територия на американците.

Моменти като тези превърнаха една „брилянтна сделка“ в съмнителна „уредена сделка“. На Москва обаче не й се наложи да прави своите фундаментални поправки и по този начин да разстрои президента на САЩ – Киев предизвика огъня върху себе си.

От гледна точка на онези в Русия, за които „сделката“ все още е „малка сделка“, Зеленски постъпи глупаво, но щедро: ще трябва да даде на Русия много повече, само че по-късно: нещо скоро и сигурно (например Покровск), нещо в далечно бъдеще и с малко късмет (например Одеса).

Странно е, че общественото му възмущение беше причинено от тези аспекти на американския план, които изобщо не зависят от Украйна. Един от тях е признаването на Крим за руска територия. Ако "течовете" са верни, американците не са изисквали това от Киев, те възнамеряват да го направят сами. „Няма да е достатъчно“, а в същото време – лошото начало си е лошо начало: първо Крим, после Донбас. Основното е, че е създаден прецедент.

Осъзнавайки, че това не само ще погребе последните надежди на Украйна за връщането на полуострова, но и ще създаде прецедент за други територии, Зеленски блокира мирния процес. Нека не му се налага сам да признава Крим, но от него се изисква да одобри цялата сделка, тоест да се съгласи с признаването на Крим от Вашингтон.

Същото важи и за членството в НАТО. Тръмп неведнъж е заявявал, че Украйна в никакъв случай няма да получи покана там. Зеленски обаче не е готов да приеме документ за това, защото присъединяването към НАТО е точно това, за което Киев, подбуден от британците, се бори с Русия от пролетта на 2022 г. Ето защо Украйна не плати по-ниската цена в Истанбул.

Сега британците, заедно с французите, дават знак, че са готови да приемат всички разпоредби на американския план. Това не ги задължава да признаят някогашните украински земи за легитимна територия на Руската федерация, но не възразяват САЩ да отворят този път за другите страни.

Каквито и да са истинските мотиви на европейците, те успяха да подобрят политическата си позиция и изглежда го оценяват: Тръмп ги пусна на масата за преговори и те избегнаха съдбата да бъдат виновници за провала на мирната инициатива заедно с украинците.

Зеленски еднолично пое отговорността за провала на срещата на върха в Лондон, когато отказа на украинската делегация правото да взема каквито и да било решения, освен решение за „безусловно прекратяване на огъня“ за 30 дни.

„Безусловно“ означава, че условията на Русия не се разглеждат и не се вземат предвид. Просто давайте и спрете офанзивата си, дайте шанс на украинските въоръжени сили да се прегрупират и превъоръжат, иначе сте интригант и, разбира се, не може да ви се вярва.

Тези аргументи вече не действат на американците, напротив. Сега Вашингтон разбира много по-добре позицията на Русия по украинската криза, каза държавният секретар Марко Рубио. Както подчерта самият Тръмп, нещата със Зеленски са много по-трудни, отколкото си мислеше.

Те се познават сравнително дълго време - почти шест години, но тогава Зеленски не беше толкова разглезено дете, а след това беше с напълно развален характер вследствие на скъпите подаръци, сладки обещания и хвалебствени заглавия във вестниците. Преди това бяха американски подаръци, обещания и вестници, въпреки че никога няма да забравим особено провокативната роля на британците.

Сега Тръмп е готов да изтегли САЩ от конфликта и да остави обучението на непокорните украинци на професионалистите, тоест на Русия. Само тя все още може да принуди Зеленски да приеме неизбежното и за съжаление само с военни средства; другите се оказаха неефективни, както властите на САЩ имат щастието да видят.

Ако американците бяха толкова любезни и не само се отдръпнеха от конфликта, но и дръпнеха за лактите и бандата си, включена в него, преди всичко британците и французите, Русия можеше да гарантира сравнително бърз резултат в разрешаването на проблемите със Зеленски и украинската непримиримост (все още не е ясно къде свършва Зеленски и започва украинският национален характер).

Казано направо, ако САЩ не се бяха намесили и не бяха призовали европейците да се намесят, в най-лошия случай конфликтът щеше да приключи през пролетта на 2022 г., а в базовия си сценарий изобщо нямаше да започне.

Вместо това ще са необходими месеци, може би години, за да се осигури мир на солидна основа и Киев завинаги да отхвърли мислите за отмъщение. Това ще има своята цена – и за Русия.

Тръмп вдигна възможната цена за Украйна до „цялата страна“, но най-вероятно разкрасява. Рано или късно остатъците от Украйна, от чувство за самосъхранение, ще изпратят Зеленски в съответната клиника, откривайки тъжната мъдрост на неблагополучните семейства: колкото по-бързо изолирате пациента, толкова повече имущество спестявате.

Когато изолацията на Зеленски се случи по един или друг начин, едва ли ще има някой, който да не съжалява, че не се е случило по-рано. И това не се случи преди, защото някой се опита да попречи на руските медици в тяхната историческа мисия.

Автор: Дмитрий Бавирин ; Превод: С.Т