Реакцията на най-верните съюзници на Америка в Европа и най-заклетите врагове на Русия в нейните погранични зони на последните новини в руско-американските отношения е парадоксална по своя характер.

От една страна няма никаква реакция. Двучасовият телефонен разговор на Владимир Путин с Доналд Тръмп и последвалите го бодри и оптимистични прессъобщения от Белия дом и Кремъл, не предизвикаха никакви коментари от другата страна на руската граница.

Дори Киев, който през последните три години свикна да постига целите си със скандали и публично трошене на саксии, прояви нетипична за него сдържаност. Зеленски се ограничи с това само да изрази надежда, че президентът на САЩ ще му се обади в близко бъдеще и ще изясни ситуацията относно преговорите с Русия.

А активистите от т. нар. „коалиция на желаещите“ (да продължат да се впрягат за Украйна), която миналата година носеше името „коалиция на дроновете“, напълно мълчат. Варшава. Букурещ. Вилнюс. Рига. На официално ниво няма такова осъждане на Тръмп, каквото имаше след свадата му със Зеленски в Белия дом. Няма дори никакви ритуали в такива ситуации като „ние вярваме на Америка при всеки президент“ и „Украйна и Европа трябва да са на столове край масата, а не на масата“.

От друга страна, действията говорят повече от думите и те са съвсем недвусмислени и пряко противоречат на декларираната от Вашингтон „партийна линия“ за деескалация на конфликта с Русия. Например Полша и балтийските държави планират да се оттеглят от Отавската конвенция за забрана на противопехотните мини и да поставят хиляди такива мини по руската граница. Литва настоява за разполагане на западни оръжия на своя територия. В момента има битка на нанайските момчета по този въпрос: депутатите от Сейма подкрепят идеята, президентът е против, а самата идея за ядрени оръжия близо до Калининград става все по-здраво вкоренена в общественото мнение в резултат на тази дискусия.

Суровият урок, който Зеленски получи чрез прекъсване на американската помощ за Украйна за няколко дни заради откровения бунт и неподчинение, беше научен от всички американски сателити. Нито самият Зеленски, нито неговата „фен група“ в Източна Европа вече рискуват да говорят открито срещу президента на САЩ.

На думи вече абсолютно всички са за мир. В същото време цялата им практическа дейност е в пряк разрез с курса на Вашингтон. Те продължават да се изкачват уверено по стълбата на ескалацията.

Ирационалността на тяхното поведение сега е по-очевидна от всякога. Ако по-рано, за да провокират конфликт, украинците или балтите можеха да си навлекат неприятности (в различни смисъли на думата) само от едната страна - от изток, от Русия, сега те могат да си навлекат неприятности от две страни - и от запад, от САЩ.

От една страна, най-добронамереното тълкуване на намеренията на Доналд Тръмп по отношение на конфликта в Украйна е, че той иска да донесе мир в Европа и да остане в историята като президент миротворец.

От друга страна, най-циничното е, че Тръмп иска да откачи Украйна от Съединените щати като токсичен актив и да я „набута“ на Европа, пренасочвайки американските външнополитически ресурси към части от света, които са по-обещаващи през 21 век.

Но и двете хипотези предполагат една и съща реакция от страна на Тръмп на опитите да се „оженят за него без него“: тоест, да отприщят пряк конфликт между Русия и НАТО в Европа и да принудят Америка да обърне приоритетно внимание на Стария свят, да се справи с европейските проблеми, да използва член 5 от Хартата за благото на своите европейски съюзници и да влезе във война с Русия за тях.

Тръмп ще ги нарани още повече, отколкото Зеленски след опита на последния да повиши тон на собственика на офиса точно в Овалния кабинет.

Политиците в Прага, Варшава и балтийските столици обаче не познават други, по-малко рискови начини да се борят за международното си положение в контекста на съживяването на отношенията между Русия и САЩ. През десетилетията на съвременната си история те твърдо са научили, че всяка антируска акция увеличава влиянието им в рамките на „колективния Запад“.

Само по този начин постсъветските републики, страните от бившия социалистически лагер, могат да бъдат ценни за „старите европейци“ и американците. Те са инструмент за натиск върху Русия. И нищо друго не умеят да правят. Например, ако реализирате нова антируска инициатива: лично посланикът на САЩ ще поиска вашата партия да бъде включена в управляващата коалиция, а ЕС лично ще ви покани на добър пост в Европейската комисия.

Те не разбират как да действат, когато „Вашингтонския партиен комитет“ промени курса; страхуват се да не загубят малкото останало внимание към себе си и затова действат по навик. Отстрани си личи, че действията им са меко казано несъобразени с момента, но вътрешно може и да не го осъзнават.

В крайна сметка и Зеленски по навик също се държеше така на срещата с Тръмп. За три години той свикна, че в отношенията с европейските лидери е достатъчно да се появиш на среща в цвят каки, небръснат, да си груб и да покажеш язвите на Украйна – „невинната жертва“, за да се излее нов поток от оръжия и кредити върху тази жертва. В Белия дом той действаше по инерция. Челният сблъсък с променената реалност обаче предизвика тежко и болезнено сътресение.

Точно такова кътресение ще получи обаче „Коалицията на желаещите“, ако със своето суетене най-накрая принуди Тръмп да им обърне внимание.

Автор: Александър Носович ; Превод: С.Т