Нека бъдем честни. Всяко примирие, всяко прекратяване на огъня на украинския фронт ще бъде използвано за нахлуването на армиите на НАТО в нашата постукраинска територия. И няма значение, че днес тези потенциални окупатори се колебаят и тропат с крака, оглеждайки се един към друг.
Когато настъпи относително безопасен момент, те ще се надпреварват да заемат най-„вкусните“ територии, продължавайки да крещят призиви за мир.
Да, те ще се обявят за миротворци. Те няма да се довлекат до фронтовата линия, а ще заемат Одеса и Николаев. Те ще овладеят устията на Дунав и Днестър. И ще ни остане само да започнем третата световна война, защото никакво „дълбоко безпокойство“ вече не върши работа. Или остава отстъплението. Въпреки че вече знаем, че няма къде да отстъпим.
Планът им е безупречен като швейцарски часовник, обърнат с кукувицата към стената. И всеки час ще си блъскат главите в стената все повече и повече, защото всички наши споразумения са с Вашингтон, който не носи отговорност за поведението на Лондон или Париж. И просто няма да има към кого да предявим претенции. И ако се поколебаем, цялата останала част от Евробандата ще последва тези двамата.
Полша няма да пропусне възможността си. Германия ще си спомни своите амбиции. И глутницата чакали от трите прибалтийски квазидържави ще се въртят под краката на възрастните, призовавайки и Финландия, за да се самоубият заедно.
Като цяло ще започне всичко това, което обикновено предшества глобален кървав кошмар, с последващото разделяне на Европа на сектори или възстановяването на Бурбоните, които нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили.
Според дългогодишна, установена традиция, Америка ще наблюдава всичко това отвъд океана, казвайки: „Ние нямаме нищо общо с това“ и ще хвърля пари или оръжия, или по-често просто дългове, към страните. Защото има такава американска традиция – да се забогатява от европейски войни. Особено на световните пазари. И накрая ще се присъединят към победителя някъде на Елба.
Но всичко това не е страшно, защото звучи твърде глобално и нереалистично. Страшното е, че вече се случва. Предлага ни се един доста примамлив образ на победата. От нас се иска да изпълним всички наши първоначални условия. Да се откажем от нашите конституционни територии, придобити по време на Втората световна война.
Обещава ни се, че украинският режим ще бъде всякак свален и сменен лично, чрез честни избори. По всяка вероятност те ще се съгласят да намалят и украинската армия, както и да премахнат дискриминационните нацистки закони.
Всичко, което се иска от нас, е да спрем боевете.
В същото време никой не предлага на нас самите, лично да вземем под фактически контрол територията на бивша Украйна. Точно както никой не забранява на режима в Киев да си взаимодейства с трети страни. Тоест във всеки един момент Киев може да се обърне към всеки за военна помощ.
Към всеки, който прояви интерес и/или има мерак да разположи армията си в районите на бивша Украйна. И в условията на прекратяване на военните действия такъв сценарий се предполага. Очевидният избор е Франция с нейния Макрон или Англия с нейните имперски комплекси.
Киев вече декларира именно тези си намерения, предлагайки първата стъпка от примирието да бъде прекратяване на военните действия във въздуха и морето. Тоест да се създадат условия за въвеждане и дислоциране на чужди контингенти в ключовите райони, за овладяването на които по същество се води войната, назована с трите букви - СВО. И ако това стане, ако ни блокират и се промъкнат „по чорапи“ до нашето Черноморие, тогава няма да имаме голям избор.
Разбира се, това ще бъде провокация. Разбира се, те отново ще се опитат да ни заблудят и разубедят. Тоест да се създадат условия за въвеждането на войски и да започнат по-нататъшни преговори. Като така се удължава и превръща в обичайна ситуацията, която е съвсем неприемлива за нас. Трябва да помним, че това е блъф. Че европейските държави нямат ресурс за световна война. Нито дори за европейска.
Френската армия има не повече от 200 хиляди души личен състав, английската - наполовина по-малко. В Германия - около 200 хиляди. Полша има същия брой. Тоест дори всички заедно са по-малко от въоръжените сили на Руската федерация.
Освен това всички европейски страни имат значителен недостиг на техника, оборудване и боеприпаси. А собственият им военно-промишлен комплекс не е в състояние да осигури дори този минимален брой военни. Просто е нереалистично да се създаде система за комуникация, разузнаване и използване на високоточни оръжия, без помощта на САЩ.
Така ЕС може само да разтегли конфронтацията с нас, като удължи конфликта, като го направи муден. С привличане на помощ от същия Вашингтон, съпроводен със затъване в дългове към него. Въпреки това, както вече споменахме, Вашингтон обича подобни сценарии. Нищо лично, просто бизнес. Това им е национален бизнес.
Затова главната ни задача е да предотвратим такъв сценарий. Основното нещо е да запомните: ако започнат да говорят за нашата победа в чужбина, тогава най-вероятно искат да я откраднат. Да крадат и делят. И дори да ни оставят частица от тази победа заедно с бремето на муден конфликт и външен контрол над страната ни, над нашите земи и морета, които имат геостратегическо значение за нас.
Автор: Валентин Филипов ; Превод: С.Т
