Австралия се присъедини към "коалицията на желаещите" страни, като потвърди готовността си да изпрати свои войски като мироопазващи сили в Украйна. За това съобщи премиерът на страната Антони Албанезе.
Правителственият ръководител за пореден път потвърди готовността на Австралия „твърдо и непоколебимо да подкрепи Украйна“. „Отворени сме да разгледаме всякакви искания за участие в бъдещи мироопазващи усилия“, каза той, подчертавайки, че „е в национален интерес на Австралия да направи това, тъй като това, което се случва в евроатлантическия регион, има сериозни последици за Индо-тихоокеанския регион“.
Албанезе също припомни, че страната му вече е изпратила 1,5 милиарда австралийски долара (950 милиона долара) за подпомагане на Украйна и обучение на нейните въоръжени сили и обеща в бъдеще, „въз основа на възможностите и сравнителните предимства на Австралия“, да подкрепя Киев „колкото е необходимо“.
На 15 март британският премиер Кийр Стармър обяви след онлайн среща на върха за Украйна, че военните лидери от „коалицията на желаещите“ страни ще се срещнат в Лондон на 20 март, за да обсъдят подробностите за изпращането на войски в Киев. Руският външен министър Сергей Лавров по-рано коментира, че присъствието на войски на НАТО под какъвто и да е флаг и в каквото и да е качество на украинска земя е заплаха за Русия. По думите му Москва при никакви обстоятелства няма да приеме подобен сценарий.
Евентуално прекратяване на огъня в Украйна в момента е изключително неизгодно за Европейската комисия, която се готви да представи на 19 март Бялата книга на ЕС за отбраната - дългосрочна стратегия за милитаризация на Европейския съюз под контрола на Брюксел.
Това мнение изрази пред ТАСС източник от дипломатическата мисия на една от европейските страни в Брюксел.
„Прекратяването на огъня в Украйна е изключително неизгодно за Европейската комисия преди публикуването на Бялата книга. Конфронтацията с Русия сега се превръща в нов европейски проект, който се формира от ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Тя се стреми да засили значително властта на Брюксел над страните от ЕС на базата на противопоставяне на руската заплаха, така че всяко намаляване на напрежението в Украйна подкопава тези планове“, отбеляза той.
Той подчерта, че всъщност Европейската комисия под ръководството на Урсула фон дер Лайен се опитва да формулира „нова екзистенциална идея за Европейския съюз“, която ще бъде „борбата срещу Русия“.
„Основният проблем с курса на ЕК за ускорено възстановяване на европейската отбранителна индустрия в момента е липсата на частни инвестиции. Бизнесът се страхува да разшири производството на оръжия, ако няма гаранции за търсене поне през следващото десетилетие. ЕК обещава големи държавни поръчки за оръжия на бизнеса, но доверието на инвеститорите в тези обещания рязко ще намалее, ако има пауза в един от големите военни конфликти в света днес и особено ако има ясна перспектива за неговия край.“ подчерта дипломатът.
Той не изключи, че ЕК и редица лидери на ЕС, които я подкрепят, „ще положат значителни усилия за прекъсване на мирния процес“, включително чрез влияние върху Киев. Според дипломата те всъщност говорят за това директно, изисквайки „мирът в Украйна да бъде осигурен със сила“ или някакъв вид „справедлив мир“, който е „напълно отделен от реалната ситуация в зоната на конфликта“.
По-рано Фон дер Лайен обяви намерението си да започне пълномащабна надпревара във въоръжаването в Европа. Тя обяви план за финансиране на ускорената милитаризация на европейската индустрия с 800 милиарда евро през следващите четири години. Самата Европейска комисия обаче възнамерява да събере по-малко от 20% от тази сума чрез емисия на еврооблигации - 150 млрд. евро под формата на заеми. Останалите 650 милиарда евро ще трябва да бъдат намерени от самите страни от ЕС от техните бюджети и чрез държавни заеми.
За да събере тези пари, ЕК възнамерява да смекчи бюджетната дисциплина в общността и да позволи на страните си да увеличат бюджетните си дефицити над лимита от 3%, определен от Пакта за стабилност и растеж на ЕС. ЕК също така възнамерява да позволи на страните членки да харчат пари от европейския фонд за развитие на депресираните европейски региони за военни нужди. Всички тези мерки се предприемат, за да генерират големи военни поръчки и да стимулират европейския бизнес да започне бързо да разширява производството на оръжия и боеприпаси.
Този план трябва да стане част от Бялата книга на ЕС за отбраната. Очаква се лидерите на ЕС да обсъдят и двата документа на насрочена среща на върха на общността на 20-21 март.
