ДВ: Договорът за съвместен добив на полезни изкопаеми в Украйна не беше подписан, а Съединените щати спряха военната помощ за Украйна. Предадоха ли Съединените щати Украйна?

Михаел Сулман: На този етап, да, разбира се. Това е съвсем ясно. Не само това, но и целият наратив на Вашингтон съвпада с наратива на Кремъл. Това е промяна в света, която ще бъде много важна повратна точка в историята.

ДВ: Означава ли това, че Доналд Тръмп е готов да изпълни изцяло желанията на Москва?

Сулман: Не знам, но всичко сочи натам. Кремъл няма да му даде всичко, от което Тръмп се нуждае - т.е. прекратяване на огъня. Това е в разрез с интересите на Москва. Тръмп няма да получи тази бърза дипломатическа победа, която беше обещал. Трудно е да си представим, че Путин ще се откаже от позицията си сега, когато вижда как се развиват нещата. В края на краищата той и преди беше в настъпление в Украйна. Дори ако бъдат възстановени доставките на оръжие, ситуацията в Украйна е много трудна.Все пак има и един положителен ефект. Поведението на Тръмп е толкова абсурдно, толкова сюрреалистично, че дори накара европейците да започнат да мислят и да действат.

В ЕС процесът на подкрепа за Украйна винаги е бил бавен, по-специално заради действията на Унгария санкциите бяха въведени бавно. Но сега тези, които искат да помогнат на Украйна, са обединени в неформална група от държави, в която Унгария няма ни най-малко влияние. А това със сигурност е положително. Доколко това може да запълни недостига, който ще се появи в Украйна поради политиката на Тръмп, не е известно. Пропуските ще бъдат в разузнаването, въпреки че има намеци за възможности от страна на британците и други европейци.

ДВ: Какви са според Вас шансовете за приключване на войната през тази година?

Сулман: В момента, ако не се стигне до някакви непредвидени развития в Кремъл, не виждам как тази война би могла да приключи през тази година. Путин ще продължи военната кампания и въпросът е доколко Украйна ще може да издържи.

Но възниква въпросът дали САЩ ще продължат да продават на европейците оръжия, ако те искат да въоръжат или подпомогнат с тях Украйна? Европа не разполага с достатъчно собствен производствен капацитет. Неясно е дали Тръмп ще забрани подобна сделка, която е от полза за американския военнопромишлен комплекс - най-вероятно не. Ако стане известно, че Тръмп е забранил изгодна за местен завод сделка, това може да се отрази на имиджа и подкрепата за него.

ДВ: Доколко вероятно е Европа да изпрати свои войски в Украйна?

Сулман: Не мога да кажа какво ще се случи, но по принцип цялата тази дискусия се основава на хипотезата, че ще има прекратяване на огъня. И, второ, че Путин и Лавров ще се съгласят да приемат някакви войски на НАТО по демаркационната линия - на което те вече се противопоставиха. Тоест, в случая боравим и с много хипотези.

ДВ: Експертите твърдят, че поражението на Украйна в тази война ще бъде и поражение на Запада. Съгласни ли сте? Какво би означавало това за Европа?

Сулман: Да, съгласен съм. Това ще означава, че Чембърлейн е победил Чърчил. И ще означава, че процесът, който сега някак си започва (превъоръжаването на Европа), ще продължи, ще се засили и ще струва огромни суми пари. Наред с другото, това означава и укрепването на източния фланг. Тогава вече няма да е достатъчно да има шестстотин шведски войници в Латвия или германска бригада в Литва.

ДВ: Увеличи ли се рискът от война на Русия срещу НАТО през последните седмици и дни?

Сулман: Не зная до каква степен Путин е готов за още безумни приключения. Но ако се вгледате - член 5 на НАТО е под въпрос. Още по-рано имаше изказвания на Тръмп по време на предизборната кампания, че няма да защитаваме тези, които не изпълняват задълженията си към НАТО, а руснаците ще могат да правят каквото си искат.

ДВ: Швеция наскоро стана членка на НАТО. Украйна също иска, но Тръмп даде ясно да се разбере, че засега това може да бъде забравено. Възможен ли е нов съюз паралелно с НАТО и ЕС, който да включва и Украйна?

Сулман: Не мога да кажа със сигурност, но, от една страна, да, групата на северните страни е на 100 процента на страната на Украйна и агитира за по-нататъшна подкрепа. Но ми е трудно да си представя как тези държави плюс една Полша ще създадат някакъв вид алтернативна оперативна военна сила. От друга страна, има много различни варианти. В Швеция, няколко години преди да се присъединим към НАТО, сключихме договор с Великобритания, който обхваща скандинавските страни плюс Нидерландия. По онова време това беше алтернатива на присъединяването към НАТО.

ДВ: Познавате добре Русия, живели сте там. В началото на масираната руска инвазия в Украйна много хора в Европа си задаваха въпроса какво иска Путин? Как бихте отговорили на този въпрос сега?

Сулман: Струва ми се, че той изложи всичко доста ясно в онова прословуто есе през лятото на 2021 г, в което твърдеше, че Украйна не съществува като държава или нация. В неговите планове няма украинци, всичко е руснаци. Той ясно изразява целите си да възстанови, да сглоби отново бившите руски земи.

ДВ: В интервю за Дойче Веле твърдяхте, че това е войната на Путин, а не на руския народ. Бихте ли казали същото и сега?

Сулман: Бих казал, че е точно както беше през Втората световна война - войната на Германия беше до голяма степен войната на Хитлер. Да си припомним онова заседание на руския Съвет за сигурност, когато Путин провеждаше нещо като изпит, разпитвайки всичките си подчинени – видя се, че те бяха изненадани, и че това си е негов план. Вярно е, че сега едно относително мнозинство от хората го подкрепят. Но това винаги е така. Във Франция мнозинството от народа беше за продължаване на войната в Алжир, дори когато по-мъдрият Дьо Гол сключи мирен договор с Алжир. Също и в САЩ, противно на всички протести, мнозинството беше за продължаване на войната във Виетнам. Но това е просто психосоциология - хората не са достатъчно информирани.

ДВ: Може ли нещо да спре Путин сега?

Сулман: Възможно е, ако Тръмп се натъкне на „стена“ от нежелание на Русия да прави отстъпки. Самият той е казвал, че тогава ще засвири друга музика. Но от друга страна, Тръмп вече стигна толкова далеч в желанието си да върви заедно с Кремъл. Не мога да преценя - виждаме как постоянно сменя позициите си. Не съм първият, който казва, че това е случай за психиатрията.

ДВ: Президентът Тръмп казва или намеква, че би искал да спечели Нобеловата награда за мир. Вие бяхте директор на фондация „Нобел“. Има ли той изобщо шанс, макар и теоретично, ако войната приключи?

Сулман: Първо, аз никога не съм участвал в Нобеловия комитет за мир, който е базиран в Осло. Те работят съвсем независимо от фондацията, която оглавявах. Но това ми се струва малко вероятно. Хората могат да номинират Тръмп, това е таен процес, но мисля, че той има малък шанс да получи Нобелова награда за мир.

ДВ: Защо е така? Какво точно би попречило? Да си представим, че войната все пак приключи след известно време.

Сулман: Да видим как ще приключи. Ако е при условията на Москва, което сега изглежда доста вероятно, това означава, че Тръмп просто ускорява капитулацията на Украйна. Това не е същото, като да установиш мир.

Автор: Роман Гончаренко